неделя, 4 април 2010 г.

Тетевен, река Козница, Тетевенските водопади, село Бабинци, връх Острич и връх Червен

   След тежка зима с много сняг, студ и не особено приятна за разходки по родните пътища, най-накрая се показаха и първите слънчеви лъчи, с които дойде и хубавата дългоочаквана от всички пролет. Пролет - сезонът, в който животът възкръсва изпод бялото було на дългата зима и дава заявка за нови вълнения.

Не мислихме дълго къде да отидем за двата прекрасни слънчеви дни, които ни очакваха, да се разходим, да поснимаме и да помръзнем въпреки априлското слънце, което се оказа измамно :). Тетевенския балкан е обещаваща дестинация, заобиколен от множество хълмове, покрити с тучни ливади и хрупкави купи със сено, цветя, потоци, рекички и водопади, които спират дъха, с ромоленето по камъчетата. Не напразно го оприличават като "Швейцарията" на Балканите.
Тетевен се намира в планински район, в полите на Стара планина между върховете Острич, Петрахиля, Червен, Трескавец и Вежен. През града минава река Вит, която ни отвежда до краен квартал на Тетевен, откъдето започва феерична екопътека "Под пръските на водопада", която в основната си част от три километра и половина обикаля по асвалтов път, покрай който гледки от този род са напълно нормални, а именно стари схлупени къщурки с 200 годишна история.

Не пропускаме да се снимаме за спомен и продължаваме натам.
Гледки като тези от следващите няколко снимки са буквално на метри от пътя...





... и ни отвеждат до краят на асвалтовия път, който продължава по осеяна с есенните листа от миналата година пътека. Ходейки по листата, като че ли потъваме и пристигаме в друго измерение. Измерение изпълнено с чистота и свеж планински въздух, придружен от шумната пролетна река, виеща се феерично покрай пътеката.
Това е нещо като мини водопад по пътеката, който ме съблазни да премина по камъчетата от другата страна на река Козница, за да го заснема. Тъкмо го заснех с разпънат във водата статив и доволен от кадъра, реших да се върна по същите камъни на пътеката. Да, ама не! Цоп с двата крака в ледените пролетни води! :) Добре, че в колата винаги нося резервни дрехи и обувки. Свършиха ми идеална работа в случая :). Без лоши настроения, очакват ни още красоти.




Единият от тетевенските водопади. Буен - с бясно падащи води. Красота :)! До него е изградена беседка с огнище, a какви ли пържолки стават там, ще разберем друг път?

Ето я и беседката.

Връщаме се на асвалтовия път и продължаваме разходката си по тези чудни кътчета на България. Покрай пътя гледките продължават да спират дъха. Схлупени къщурки са по всички полянки и склонове, около Тетевен и най-вече в околните селца, разположени по по-високите части.


Около пътя имаше отбивка с беседка, на която поспряхме да похапнем и да се полюбуваме на гледките. А те нямаха край!

Отпочинали се върнахме в Тетевен, където изпихме по едно, две кафета за да опресним замаяните си от чистият въздух глави :). Върховете, около Тетевен са доста и за хора като нас, които не бяха идвали беше трудно да изберем къде ще е най-красиво за разходка, но в последствие разбрахме, че красотите на този край са навсякъде.
Информацията за два от върховете, които успяхме да изкачим, за двата си дена престой беше достатъчна, за да не се лутаме дълго и да намерим път за село Бабинци, което се намира във високите части, по склоновете на Васильова планина. Пейзажите бяха в изобилие и спирахме навсякъде, около пътя за да ги запечатаме.





След девет километра пристигаме и там, в село Бабинци, откъдето по пътека през пасища стигаме под връх Острич. Остър като името си, с параклисче разположено на самия връх. Идилия!

А и тези звънчета,... едно парченце и си там :).

Последващото стръмно изкачване на връх Острич беше придружено с някое и друго подхлъзване по мократа шума. След 15-20 минути бяхме горе. Струваше си разходката, гледката беше величествена, не може да се опише, да не говорим за снимките.



Tук най-добре се вижда пътя, по който дойдохме.

Надолу по пътя за Тетевен ни хрумна идеята за преспиване, с цел на другият ден да пообиколим още малко. Решението възникна спонтанно, толкова много красоти, а времето все не стига. Късен следобед, решението е взето - ще се спи в колата до екопътеката, където бяхме сутринта. Там имаше подходящо място да запалим огън и да църнем по една мръвка, както споменах по-нагоре. Взехме мръвки от Тетевен и си запалихме огън. Ако знаехме какъв зор ще е намирането на сухи дръвца по това време на годината, сигурно щяхме да се откажем. Добре че не го направихме. Тъкмо запалихме огън до рекичката и взе да се стъмва, с което температурите паднаха доста. Нормално, планина е все пак, въпреки априлското слънце :). Облякохме дебелите дрешки и седнахме до огъня, да се сгреем и подсилим след дългият ден изпълнен с много път, разходки, премеждия, гледки.
Стъмни се напълно, а небето - ах това небе черно, ясно, с милион звезди и нулеви температури *************. А колко е вкусна храната на подобни места...?



Постояхме час-два, докато гледайки тлеещата жарава студът ни принуди да влезем в работещата кола, където заспахме с ромона на реката. Друг път ще се спи на хотел!!!
Който е спал в кола, знае какво е усещането на сутринта, с болки в обездвижените крака и ръце :). Още по тъмно към 6ч. сутринта станах обзет от странна мания да направя още няколко снимки по екопътеката, докато не се е развиделило. Няма такова екстремно събуждане. Ставаш затоплен и излизаш на нулеви температури :).

Нищо особено. Без светлина трудно се снима.

Е поне успях да заснема "Скока" - водопад с височина около 50 метра, който е активен май само през пролетта, това установих при следващите си посещения тук, когато "Скока" беше в ревизия :).

Следва кафе под открито небе и поемаме отново към село Бабинци, откъдето изкачваме и вторият връх - връх Червен, с височина 1222 метра. По пътя спряхме да се полюбуваме на изгрева и нагоре към върха :).



Приятна разходка по Тетевенският край, една чудесна дестинация подходяща за всички ценители и любители на природата.

Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.
Прав е бил човека:)

Следва една седемстотин километрова обиколка на България, по зимно- пролетните пътища и проходи на Републиката. Когато краката са здрави не трябва много акъл, както е казал народа :). До скоро!

2 коментара:

  1. МНОГО Е КРАСИВО ЗАСЛУЖАВА СИ ДА СЕ ПОСЕТИ ,ГЛЕДКИТЕ СА НЕЗАБРАВИМИ

    ОтговорИзтриване
  2. МНОГО Е КРАСИВ ТЕТЕВЕНСКИЯ БАЛКАН!

    ОтговорИзтриване