Решихме да направим преход до водопад Видимското пръскало, коeто се намира в непосредствена близост до град Априлци .
Априлци е град, създаден чрез сливането на 4 големи села, които понастоящем са негови квартали: Ново село, Зла река, Видима и Острец. Сливането става през 1976 г. Името Априлци се избира в чест на героичните събития, по време на Априлското въстание.
Пътеката за водопада започва непосредствено след ВЕЦ Видима, в едноименният квартал. Маршрутът следва черния път по долината на река Видима. На няколко места тя се пресича по мостове. Достигаме края на пътя – Пръскалското водохващане. Продължаваме по добре очертана пътека, като се преминава ту на левия, ту на десния бряг на реката.
Гледки като тези ни съпътстват през цялото време. :)
Една от интересните чешмички по пътеката.
По едно от многото мостчета по пътя, без направата на които този преход би бил немислим за повечето хора, особено без екипировка, продължаваме към целта си навлизайки в стара букова гора, която малко по-късно ни отвежда до водопада. На третата снимка ясно си личат мащабите на природата, с човекът в дясно на мостчето и големият камък, в ляво на кадъра.
След стръмно изкачване по склона стигаме до удобно погледно място в края на гората.
Право напред са следите от голямата лавина паднала през 1987 година. Лавината се е откъснала от билото над Видимското пръскало. Падането й от шеметните 80 м и срещата и със земята след това предизвиква унищожителна ударна вълна, повалила 180-годишната гора на площ от 10 ха по протежение на цели два километра. Това е най-голямата лавина в България в последно време. По билото на планината от изток на запад се виждат двата исполина – Юрушка грамада и Параджика. Те бележат общата граница на резерватите Северен Джендем от север и Джендема на юг. Между двата основни върха на този венец се намира седловината Пилешки полог, събрала водите от източните склонове на връх Параджика и западните на Юрушка грамада. Именно тази малка рекичка дава началото на грандиозното Видимско пръскало.
Поглед на дясно от водопада. Като за средата на април имаше доста сняг. Такава е Стара планина.
След кратка почивка и снимки придружени с някои и друг сандвич, запалихме огън на едно от обособените за това места, където сгряхме поизмръзналите си ръце и после гас надолу към Априлци по същия път.
Отново да видим мащабите на природата... Респект!
Следва скучно изморително слизане до колата, по още сивите зимно-пролетни пътеки. Зимното ми мързелуване не ми се отрази добре, поизморих се от няма и нищо. По информация от интернет опознавателният маршрут, по който минахме е с дължина 6 км в едната посока, значи 12 км. в двете :). Доста за неподготвени градски хора като нас :).
Плановете ни отвеждат до близкото село Орешак, в което се намира Троянския манастир, известен със Сливовата си ракия. На една отбивка спряхме за почивка и снимки на току що настъпващата пролет, за разлика от предните снимки със снега по върховете.
Ах как ухаеха само тези овошки.
Минахме и прeз манастира, да гo запишем и него в мемоарите като посетен...
... и продължихме към Троян, откъдето през прохoда Троян-Кърнаре, с най-висока точка Беклемето - 1509 метра, щяхме да минем в южната част на България. Проход и чудо, няма край завои, завои ..... най-високия на Балканският полуостров.
В началото на прохода откъм Троян, ...
... а малко по-късно и в най-високата си част Беклемето, откъдето тръгват множество планински преходи, по билните части на Стара планина.
Неприятно си беше слизането от топлата кола за снимките, които са по-нагоре с мъгла и сняг, на фона на силният "ветрец", но няма как, иначе надали щях да съм тук и да пиша драсканици наречени фото разкази :).
Малко по-късно оставам още по-приятно изненадан, когато слизайки в село Кърнаре видяхме този Щръкльо, който може би преди броени дни се бе завърнал от южните страни, за да си ремонтира гнездото :).
Пътешествието ни продължава с посещение на Копривщица - архитектурен град в Подбалкана, разположен в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Средна гора. Предполага се, че старите пътища свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Според преброяването през 2001[2] година 99.3% са се определили като българи. Ураааа! Чак да не повярва човек :). В градчето има множество църкви, музеи, стари възрожденски къщи, чешми. Има какво да се види!
В общи линии разходката премина благополучно, с добър завършек в Копривщица, откъдето последваха 300-350 километра път до Русе. До скоро, когато ще ви запозная с това как за 2 дни се изминават 1200 километра, с посещение на много водопади, скали и крепости. :)
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар