вторник, 13 април 2010 г.

Водопад Видимското пръскало, село Орешак, Троянски манастир, проходът Троян - Кърнаре, Копривщица, Шипка и обратно у дома!

   Заглавието на темата звучи добре, за една "околобългарска" обиколка, след "Тетевенската одисея", с която стартираха пролетните ми пътешествия. Звучи добре за нормално пътешествие, с два три дена на разположение, а не за един ден с 20 километрово вървене пеша до водопад "Видимско пръскало", по опознавателен маршрут и над 750 километра пропътувани с кола. Разходката, както в повечето случаи започна с предварителна подготовка на маршрута, необходимите неща за него като храна, резервни дрехи и естественото за мен и моите спътници, в повечето случаи един - ранно пътуване, както в повечето от случаите. Няма движение и докато се разбудя неусетно пристигам(е) до градчето, което посещаваме. Така се получи и този път.

Решихме да направим преход до водопад Видимското пръскало, коeто се намира в непосредствена близост до град Априлци .

Априлци е град, създаден чрез сливането на 4 големи села, които понастоящем са негови квартали: Ново село, Зла река, Видима и Острец. Сливането става през 1976 г. Името Априлци се избира в чест на героичните събития, по време на Априлското въстание.

Пътеката за водопада започва непосредствено след ВЕЦ Видима, в едноименният квартал. Маршрутът следва черния път по долината на река Видима. На няколко места тя се пресича по мостове. Достигаме края на пътя – Пръскалското водохващане. Продължаваме по добре очертана пътека, като се преминава ту на левия, ту на десния бряг на реката.
Гледки като тези ни съпътстват през цялото време. :)




Една от интересните чешмички по пътеката.


Естествено и снимка пред нея за спомен от разходката.


По едно от многото мостчета по пътя, без направата на които този преход би бил немислим за повечето хора, особено без екипировка, продължаваме към целта си навлизайки в стара букова гора, която малко по-късно ни отвежда до водопада. На третата снимка ясно си личат мащабите на природата, с човекът в дясно на мостчето и големият камък, в ляво на кадъра.




След стръмно изкачване по склона стигаме до удобно погледно място в края на гората.
Право напред са следите от голямата лавина паднала през 1987 година. Лавината се е откъснала от билото над Видимското пръскало. Падането й от шеметните 80 м и срещата и със земята след това предизвиква унищожителна ударна вълна, повалила 180-годишната гора на площ от 10 ха по протежение на цели два километра. Това е най-голямата лавина в България в последно време. По билото на планината от изток на запад се виждат двата исполина – Юрушка грамада и Параджика. Те бележат общата граница на резерватите Северен Джендем от север и Джендема на юг. Между двата основни върха на този венец се намира седловината Пилешки полог, събрала водите от източните склонове на връх Параджика и западните на Юрушка грамада. Именно тази малка рекичка дава началото на грандиозното Видимско пръскало.


Поглед на дясно от водопада.Като за средата на април имаше доста сняг. Такава е Стара планина.


След кратка почивка и снимки придружени с някои и друг сандвич, запалихме огън на едно от обособените за това места, където сгряхме поизмръзналите си ръце и после гас надолу към Априлци по същия път.

Отново да видим мащабите на природата...Респект!


Следва скучно изморително слизане до колата, по още сивите зимно-пролетни пътеки. Зимното ми мързелуване не ми се отрази добре, поизморих се от няма и нищо. По информация от интернет опознавателният маршрут, по който минахме е с дължина 10,5 км в едната посока, значи 21 км. в двете :). Доста за неподготвени градски хора като нас :).

Плановете ни отвеждат до близкото село Орешак, в което се намира Троянския манастир, известен със Сливовата си ракия. На една отбивка спряхме за почивка и снимки на току що настъпващата пролет, за разлика от предните снимки със снега по върховете.


Ах как ухаеха само тези овошки.




Минахме и прeз манастира, да гo запишем и него в мемоарите като посетен...


... и продължихме към Троян, откъдето през прохoда Троян-Кърнаре, с най-висока точка Беклемето - 1509 метра, щяхме да минем в южната част на България. Проход и чудо, няма край завои, завои ..... най-високия на Балканският полуостров.
В началото на прохода откъм Троян, ...


... а малко по-късно и в най-високата си част Беклемето, откъдето тръгват множество планински преходи, по билните части на Стара планина.














Неприятно си беше слизането от топлата кола за снимките, които са по-нагоре с мъгла и сняг, на фона на силният "ветрец", но няма как, иначе надали щях да съм тук и да пиша драсканици наречени фото разкази :).

Малко по-късно оставам още по-приятно изненадан, когато слизайки в село Кърнаре видяхме този Щръкльо, който може би преди броени дни се бе завърнал от южните страни, за да си ремонтира гнездото :).


Пътешествието ни продължава с посещение на Копривщица - архитектурен град в Подбалкана, разположен в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Средна гора. Предполага се, че старите пътища свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище, се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица. Според преброяването през 2001[2] година 99.3% са се определили като българи. Ураааа! Чак да не повярва човек :). В градчето има множество църкви, музеи, стари възрожденски къщи, чешми. Има какво да се види!





















В общи линии разходката премина благополучно, с добър завършек в Копривщица, откъдето последваха 300-350 километра път до Русе. До скоро, когато ще ви запозная с това как за 2 дни се изминават 1200 километра, с посещение на много водопади, скали и крепости. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар