Както в повечето хайманосвания, ранното ставане ни подари спокоен път по почти празните пътища на България. Така де, съвсем нормално е да няма движение в 2ч. сутринта. Неусетно стигнахме до табелата, от която навлязохме в Искърското дефиле.
Искърският пролом или Искърското дефиле е мястото, където река Искър преминава през Стара планина и Врачанския Балкан. Мястото е изключително интересно, тъй като проломът представлява напречен разрез на Старопланинската планинска верига. В Искърския пролом има интересни места за туризъм - множество различни скални образувания, карстови форми и др.
Мъглата тук е често срещано явление.
Показа се и Черепишкия манастир. Поканиха ни да разгледаме - любезни хора.
Както в повечето манастири, които съм посетил, така и тук цареше странна атмосфера, едно такова спокойствие се носи във въздуха. Последните пет снимки са от фотоапарата на спътника ми, за което се надявам че няма да се сърди :). Хубав манастир-заслужава внимание, който минава през Искърското дефиле нека го посети! Отпътувайки оттам в посока селата Бов и Заселе, тайно се надявах времето да ни пощади, прогнозите не бяха от най-обещаващите. Кофти се снима в дъжд, да не говорим пък за хубава разходка, въпреки че фотографите знаят, че хубави снимки се получават особено в лошо време, но това е друга тема за разговор. Доста дупки по пътя се бяха поприкрили и дебнеха в засада, след дъждовната сутрин, за което ............
Но гледките, които се разкриваха след всеки завой ми помогнаха да не мисля за тях.
Почти неусетно табелата за село Бов се появи, а оттам нагоре по изградената така наречена "Вазова екопътека", която свързва селата гара Бов и Заселе, минавайки покрай приказната Бовска скакля, за която ще стане дума по напред. Красоти от този вид ни посрещат на почти 100 метра от пътя.
Никога не съм вярвал, че има толкова красиви реки в България, а тази след малко ще ни отведе и до водопада, над който Иван Вазов е творил вдъхновен от вълшебната природа на родината си. Не напразно екопътеката носи неговото име.
Не мога да опиша какво почувствах при вида на това кипящо чудо, падащо в бездната с бясна скорост. Пролетта е сезонът на водопадите, а гледки като тази не напразно са вдъхновили Вазов.
Дъното на долината на река Скакля се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец висок 120 м. От него скачат водите на водопада в три каскадно разположени скока, най-високият, от които е около 85 метра.
По стръмните варовикови стени е прокарана пътеката, получила названието "Вазова пътека". Тук Иван Вазов пише своя прочут разказ "Дядо Йоцо гледа".
Минаваме на милиметри от тази приказна феерия, ако не се снимаме трябва да сме луди :)...
... и продължаваме по пътеката.
От всички гледки, чистият въздух, бучащи реки и водопади реших да освежа спомените с две три странни снимки, които като гледам сега и се замисля не бих повторил, но...?
Както и да е, отново по пътеката към още красоти.
Това е мостчето, по което минахме преди малко, а под него пък минава реката и метри след това потъва в бездната.
Обратно към колата и още няколко снимки за спомен на мостчето, заобградено от голееееми камъни обрасли в мъх.
Даже пуловера ми е в тон с камъните :).
В долната част на екопътеката ни поканиха на кафе в една къща, където заредих батериите на фотоапарата и отпътувахме към Монтана. Отбихме в посока село Копиловци, минавайки покрай язовир Огоста, за който по-късно разбрах, че е четвъртият по големина изкуствен водоем в България. За направата му са били потопени две села, като жителите им били изселени в Монтана и Берковица.
Не отделихме достатъчно време там, а потеглихме към село Копиловци, защото денят преваляше, а трябваше да намерим място за нощуване, а и огън се позамисляхме да направим, така че да побързаме. Пролетта беше настъпила с пълна сила и гледки като тези радваха окото.
За следващата снимка се подхлъзнах и паднах по гръб като талпа. Изтръпнах, добре че не потроших фотоапарата, който бях преметнал на рамо, а и аз останах невредим, което е по-важно!
В далечината се виждат заснежените върхове, до подножието на които се целяхме за почивка и сън. Именно под тези върхове се намират и водопадите Дуршин скок и Ланжин скок. Пристигаме в Копиловци, а оттам право към местността Копрен. Стигнахме в късният следобед и с малко помощ като информация от местните хора разбрахме, че Дуршин скок е съвсем близо до хижа Копрен, на около 15 минути. Сметнахме, че ще успеем да го снимаме и да се върнем, за да съберем дръвца за огъня. Така и направихме. Очакванията ми за този водопад също не се оправдаха. Един от най-красивите, поне за мен. Цялото това заболяване с водопадите започна миналото лято, след като посетих четири пъти крушунските каскадни водопади!
Помотахме се малко и решихме, че няма смисъл да губим време, светлината стана доста оскъдна и лека-полека се насочихме към хижа Копрен, за да съберем дръвца за огъня. Имахме късмет, дърва имаше в изобилие и скоро огъня пламна с пълна сила, поизчакахме да се образува жарава, а върху нея едни наденички-едно чудо. Прекрасен завършек на един ден изпълнен с толкова много път и красоти. Както очаквах със скриването на слънцето сви и студ, а небосвода се обсипа със звезди. Обличаме дебелите дрешки и плътно до огъня.
Спътника ми реши да спи в палатката, която носихме, но аз прецених, че какъвто съм зиморник пак ще се възползвам от парното на колата, за което не съжалих, по-късно температурата падна до 3 градуса. ******* Погледах звездното небе и се унесох приятно, в очакване на утрешния ден.
zzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzz
Събудих се от светлината на изгряващото слънце и след кафе направено по странен начин, клатейки едно шише със студена вода и прибиране на палатката, поехме по другата пътека, която щеше да ни отведе до водопад Ланжин скок, а гледките ни съпровождаха през цялото време. Пролетта се събуждаше. Минзухарите бяха осеяли полянките около нас, а въздуха бе изпълнен с песента на птичките.
В далечината се открива и връх Трите чуки. В тази снимка виждам три от четирите сезона.
По пътеката видяхме меча стъпка, странно е усещането в такива ситуации, а каква ли ще е реакцията ако видим и собственикът (собственичката) на стъпката. По-добре да не разбираме! Е, който се страхува от мечки не ходи по горите :).
Ние не сме от тези хора и ще остане така до първата среща :).
Останах с лошо впечатление от мостчетата по пътеките, а тях почти ги нямаше. Явно не поддържат пътеките защото са в близост до Сръбската граница и не искат много, много да се скитори по горите.
Преценихме, че светлината ще ни подари хубави кадри от Дуршин скок и повторихме сесията там, с поглед от другата страна.
В западните части на Стара планина е пълно с много водопади, които ме блазнят, но те ще останат за друг път, а сега се насочваме към град Белоградчик и Белоградчишките скали. Тъкмо излязохме от Копиловци и попаднахме на това, не се сдържах и седнах на една полянка осеяна с цветя, а в далечината, в дясната страна на снимката - отново заснежените върхове. Идилия!
С това бързане да посетим много места за два дена, изпуснахме хиляди гледки и потенциално хубави снимки по пътя, но се примиряваме и продължаваме напред!
В Белоградчик навъсено ни посреща крепостта "Калето", която е една от най-запазените крепости в страната.
На фона на планините в далечината.
Накъдето се обърна ширини.
Харесах си тази скала и седнах на нея да се презаредя с гледките, които се откриха в далечината, гледки до където погледа стига...
На връщане от Белоградчик спираме за снимка на Врачанския масив, който респектира с големината си, ...
... а оттам право към Етрополският водопад Варовитец, разположен в Етрополския Балкан, непосредствено под манастира "Света Троица"...
... и право към Русе за заслужена почивка :). Красоти без край! До нови срещи с красотите на Родопа планина.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар