понеделник, 3 май 2010 г.

Буйновско ждрело,Триградско ждрело, Ягодинска пещера, Ягодинско пещерно жилище,Дяволското гърло,село Гела, Чудните мостове и вр малък Персенк

   Заглавието на темата, ще ни отведе до една малка част от красотите на Родопа планина, за два дни в началото на месец май. Само бяхме чували и чели за Триградското ждрело и отвесните му скали, заобгадили пътя, извисявайки се гордо на места до 300 - 350 метра.
Разходката започна с ранно ставане и отпътуване от Русе в 1 часът през нощта. Все пак щяхме да пътуваме до южният край на България, където се намират тези прелести, а искахме да имаме на разположение цял ден, в който да се поразходим и поснимаме.:) Около 3:30 часът бяхме на Шипка, където ни завари тази гледка при изключителна видимост...

... снимки, и по подбалканският път покрай Калофер и Карлово към Пловдив, откъдето ще поемем по пътя за Смолян, минавайки покрай живописните язовири Кричим и Девин. Около изгрев бяхме там, където гледките изобилстваха.






В язовирите имаше повече къщи и понтони, отколкото риба :).

Скоро след изгрева над язовирите пристигнахме и около Буйново, където останах очарован от суровите скали издигащи се до небето и Буйновската река, лъкатушеща между тях. След априлските посещения на водопади дойде време и за малко камънак, а по ждрелото той беше в изобилие.


И няколко часа по късно, на връщане от Ягодинската пещера.



А ето я и нея с чудни форми, образувания, сталагтити, сталагмити, сталагтони, перлени езера. За нея все по често чувам, че била най-красивата пещера в България, за което мога да поспоря, пред формите на "Съевата дупка". Въпрос на предпочитания.







Посетихме и Ягодинското пещерно жилище, около което растеше цветето Силивряк. За него разбираме, че е над 2 милиона години и успява да разцъфне дори след години, ако бъде хербаризирано. В пещерното жилище имаше много експонати, между които и пещерното огнище, на което са пекли глина преди повече от 6000 години.


Интересни неща се научават при посещението на подобни места, които са отсъствали от часовете по история и география :). Или аз съм отсъствал, :))) едно от двете. След час прекаран в подземията на пещерата, отпътуваме за Триградското ждрело и пропастната пещера Дяволското гърло, която е формирана, в следствие на пропадането на земни пластове. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м. височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в Българските пещери след входната зала на Деветашката пещера.

На входа на Дяволското гърло,...

... откъдето през 150 метров тунел, достигаме до основата на водното течение.Оттук над 300 стъпала ни извеждат в горният край, преминавайки покрай падащият подземен водопад. Пещерата дължи името си на скалите около входа и, които му придават вид на зинала паст. Уредникът на пещерата ни обясни, че каквото е отнесено от реката в Дяволското гърло, нищо не е излязло на изхода и. При проучване на пещерата са правени опити, като спелеолозите са пускали по течението оцветена вода, която излиза след два часа.

Легендата разказва, как хиляди души са намерили смъртта си в гърлото на Дяволската пещера.
Наситени с пещерни гледки се отправяме към село Гела, откъдето по една полянка нагоре се разходихме, снимайки хоризонта в далечината, където родопската пролет беше навлязла с пълна сила.





Именно тук всяко лято се провежда национален събор по надсвирване с гайди, а като чуя родопски гайди в сърцето на Родопа планина, настръхвам :).

Отпочинали и заредени с моят спътник потегляме към скалният феномен "Чудните мостове", около който ще разпънем лагер за почивка и ще посетим на другия ден. От главният път отбиваме по второстепенен такъв, който ще ни отведе и до тях. Денят преваля и след много километри копнеех за сочните пържоли, които носихме смятайки да ги превърнем в енергия. Отбивките по пътя бяха кът, покрай суровата природа наоколо. Трудно забелязахме една такава, перфектна за огън и лагер, на метри от която шумеше и река. Перфектно място, май единственото такова по пътя до "Чудните мостове". Имаше следи от други хора, които бяха подредили камъни под форма на огнище, което използвахме и ние. Събирането на дърва се оказа почти непосилна задача, но с всеобщи усилия посъбрахме достатъчно за жар, на която сами се досещате... сочни пържоли с бира :). Не очаквах в началото на месец май температурата да падне до 3'C и дебелите дрехи свършиха добра работа, пред не така силният догарящ огън. Отново едно небе с милиони звезди - красива гледка чужда за хора като нас, живеещи в голям град с постоянен смог. Спътника ми отново носеше палатка, която разпъна, а аз както предните два пъти предпочетох парното на колата и се унесох от ромоленето на реката, която шумеше на 2-3 метра от мен и така до сутринта.

zzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzz :)

Събудихме се с първите светлини на новият ден, а той ще ни заведе след малко до Чудните мостове. По пътя нагоре след един завой видяхме три малки сърнички, които хрупаха трева до пътя, погледнаха ни и изплашени избягаха в трънаците. Едно ми е чудно, как не ни чуха и да избягат по рано, явно са свикнали с минаващите по пътя коли. При подобни срещи с дивата природа се усмихвам, а ако ги бяхме и снимали щастието щеше да е пълно. Неусетно се показа и табелката за Чудните мостове, а минути след това ето ги и тях.



След кафе на хижа Чудни мостове и разговор с местни хора разбрахме, че на разстояние от 2 часа и половина, през красиви гори се намира връх малък Персенк. Не се поколебахме нито за миг, отдаде ни се възможност да направим първия си по-сериозен планински преход за тази година след Тетевенските върхове, които си бяха за разходки, спрямо разбиранията ни за планина и потеглихме на там. Природата тук, като че ли беше доста по сурова от това, което посетихме предишните два-три уикенда, а именно пролетни водопади, но приемаме я и напред. Преходите по планини са незаменим начин за почивка и релакс, сред природата с малко физическа подготовка и познания. Такава придобих август месец миналата година, с посещението на водопад Райското пръскало, преходът до което ме плени завинаги, с вековните си букови гори и непристъпни скални маси на резерват южен Джендем, в природен парк Национален Балкан.

Още от самото начало на пътеката към връх Малък Персенк, където бяхме на около 1400 метра надморска височина се досетихме, че горе на върха, който е на 2074 метра може да има и повече сняг. В общи линии, през цялото време вървяхме по сняг, който на места ни закриваше до над колене. Какво мокрене падна в този майски нестопен сняг, не мога да ви опиша.




По пътя срещнахме хора планинари, с които продължихме до върха. На места забелязахме и мечи стъпки, което доказва репортажите по телевизиите. Дано само и ние не станем част от статистиките :))).

Последни издихания и сме на върха,...

... откъдето в далечината ясно си личаха заснежените върхове и ски пистите на Пампорово.

Починахме си и надолу към Чудните мостове, откъдето след кафе отпътувахме за Русе.
Като заключение мога да добавя, че в Родопите има хиляди кътчета, които заслужават внимание. Красотите там са без измерения. В някое от следващите си посещения там, ще обърна внимание на дестинации като Каньонът на водопадите около Смолян, Дяволският мост около село Ардино, Кръстова гора и Асеновата крепост.

До нови срещи, в които ще ви запозная с Хотнишките водопади и Еменския каньон.

2 коментара:

  1. Здравей, казвам се Ивайло и съм В.Търново. Харесва ми това което правите и имам желание в наякои от следващите планински преходи да се включа. Жалко е че повечето ми приятели не харесват планината. Но за мен това е удоволствие.

    ОтговорИзтриване
  2. Дай нещо - скайп, email, да направим свръзка! :)

    ОтговорИзтриване