понеделник, 23 февруари 2015 г.

Западни Родопи - връх Баташки Снежник

   Баташки Снежник - 2082м.н.в., е връх в Баташка планина, дял от западни Родопи. Със своята височина, се нарежда на шесто място в Родопите и на второ място след връх Голяма Сюткя 2185м.н.в. от дяла Баташка планина. Склоновете на върхът са силно изразени и покрити с гъсти, вековни-иглолистни гори. Размишлявах над името му и подозирах, че ще окаже вярно това, за което си мислех. Зимният преход до върха, реши въпросите ми свързани с името му. Снегът на места достигаше над два метра в дълбочина.

   Идеята за зимен преход подхвърлих и обсъдихме късно вечерта, а мероприятието беше допълнено от рожденният ден на Галин, който реши, че ще го празнуваме в планината. :) Рано сутринта, по тъмно тръгнахме за град Батак и село Нова махала, откъдето да се разходим в снежните гори на западните Родопи. Пътят към Нова махала и село Фотиново беше обледенен страховито и драпайки "на нокти" с тежката кола, стигнахме в село Нова махала. Преходът е еднодневен и проучихме, че от село Нова махала се изпълнява най-бързо... Началото на начинанието обаче не внесе яснота в успешния му край. Още с паркирането на колата, стана ясно, че ще се опитаме и ако състоянието на снежната покривка позволи, ще се изкачим до горе. Уви, липсата на снегоходки в групата, бързо оказа влияние върху крайният резултат. Хората се измориха твърде бързо, затъваха до над колене и всяка следваща крачка ги отдалечаваше от целта.

   Изминали сме, около километър по пътя.

   Иглолистните дървета са покрити с тонове сняг, който незнайно защо Катя събаряше усмихната върху главата си! :)

   Ранно утро е. Слънцето изгрява зад хребета. Температурите са още доста под нулата...

   Състоянието на снежната покривка в участъка на беседката, до която стигнахме скоро, за да закусим и продължим в снежните гори. Атмосферата е неповторима. Дърветата са приведени под тежестта на тонове сняг, гората е изумително чиста и непокътната. Тук-там си личаха отпечатани следи от преминали зайци, лисици и сърни, а по пътя човешки следи упорито следваха пътеката към връх Баташки Снежник. През цялото време си мислех, че някой е успял да се качи до върхът, но в последствие разбрах, че начинанието на мераклиите е било обречено на провал, поради липса на снегоходки. Следите бяха от обувки и по едно време свършиха в нищото...

   Язовир Батак остана в ниското.

   Рожденника Галин и Катя до беседката!


   Да извадиш и снимаш домати в Родопска гора посред февруари, не се среща навсякъде! :)

   Продължаваме през все още не толкова проблемни откъм сняг участъци. Галин и Мария по пътеката. Ясно личат и животинските следи навсякъде по пътеката.

   Скоро обаче нещата наистина загрубяха и групата никак не напредваше. Прокраднаха се първите мисли за отказване.



   Още едно от малкото места по пътеката, от които между иглолистните гиганти се вижда долината и язовир Батак. До тук успя да издрапа групата. Нагоре, без пътека с директно търсене на пряка алтернатива през почти непроходими гори, тръгнах да напредвам, за да изляза до връх Баташки Снежник сам.

   Всички се навеждаме предпазливо под заплашително надвисналите снежни "препятствия"...

   Трябваше ми час да стигна котата на връх Баташки Снежник. В последния участък, преди да захапя ръбчето по билото, снегът минаваше два метра в дълбочина. Малка, около 400 метрова отсечка, до която дори и да беше стигнала групата, нямаше да може да продължи и метър напред...

   И ето ме, малко преди проблемния участък с двуметровата снежна покривка. Навръщане срещнах Катя, която беше успяла да издрапа дотук по следите ми и ме чакаше. Казах и, че има шанс с моите снегоходки да се качи до върха за по-малко от половин час, но идеята не и допадна. Останалите щяха да ни чакат доста дълго в колата...

   Гледката от връх Баташки Снежник.


   Чух се с Катя по телефона, която беше стигнала близко до последното и проблемно откъм дълбок сняг място по пътеката. Попита ме какви музики се чуват? Бях си заредил разни mp3-и, докато се кефeх на гледката. Денят беше приказен. Безветрен, снежен, истински зимен. След няколко часа, на слизане, щяхме да разберем, че планината отново ни е подарила миг красота. Всичко в късния следобед потъна в мъгла и тъмни облаци...


Толкова от тази красива планина.

Гпс следа по маршрута - Нова махала-връх Баташки снежник... 
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127


   Ако публикацията ви е харесала, отбийте се и в линковете от долните редове, където в аналогични публикации, съм представил красоти от района, които сме посещавали и снимали през зимните месеци в годините:

   - Зимен преход до връх голяма Сюткя

   - Ридът Мурсалица през зимата

   - Западни Родопи - връх Баташки Снежник

До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар