четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Казанлъшки манастир - Лясковски манастир - Горнооряховски манастир


   Казанлъшкият манастир е възникнал в годините 1864 - 1866. Били изпратени монахини в Русия, за да съберат средства за изграждането му. В днешни дни, манастирът е постоянно действащ и обитаван от монахини, които срещнах при посещението си там. 

Озовах се пред портите на манастира в студено и неприветливо време, със силен вятър. Розовата долина бе скрита от ниски облаци и свирепото излъчване на февруари.

Двора на манастира. Жилищните сгради в Казанлъшкия манастир носят белезите на възрожденската архитектура и датират от 19-20век. 

Църквата е построена през 1866 година с подкрепата на Петербургския митрополит Исидор. Тя е каменна, еднокорабна сграда с две конхи. Строителството и трае цели 9 години и се изпълнява от група дебърски строители под ръководството на майстор Козма.


С ураганен вятър, снеговалеж и показания от -12 градуса, ме приветства проходът Шипка към следващата ми цел за деня -Лясковски манастир"Св. св. Павел и Петър". Знаех, че сега е време да направя интересни кадри от паметника Шипка и обледенените оръдия там, но закъснявах, трябваше да се примиря и подминах изкушението...

Скоро, в късният следобеден час достигнах град Лясковец и Лясковският манастир. Наричан още Петропавловски, той е един от 14-е манастира изградени, около Търново по времето на втората българска държава. Интересна е информацията, около неговото изграждане. Създаден на хълма, на който някога е имало крепост. Именно в тази крепост, е подготвено възстанието през 1895г. за освобождението на България от византийско иго.

След падането на България под турско робство, манастирът е унищожаван и изграждан няколко пъти.

Тук убежище са намирали и Апостолите на Великотърновския революционен окръг Васил Левски, отец Матей Преображенски, Иван Панов и Бачо Киро.

При управлението на Стамболов, Лясковският манастир е превърнат в лудница и после в затвор, в който е заточен митрополит Климент. От 1902 до 1912 манастира е  превърнат в приют за душевно болни. Помотах се известно време с приятната за снимки следобедна и мека светлина, въпреки че измръзвах и не след дълго, тръгнах... :)

С последни сили стигнах преди края на работното време пред портите на Горнооряховски манастир "Св. Пророк Илия".


За мое съжаление, матрицата на "сапунерката" далеч не вади качествените изображения, с които до скоро ви радвах с огледално рефлексния Канон.

Няма коментари:

Публикуване на коментар