четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Казанлъшки манастир - Лясковски манастир - Горнооряховски манастир


   Казанлъшкият манастир е възникнал в годините 1864 - 1866. Били изпратени монахини в Русия, за да съберат средства за изграждането му. В днешни дни, манастирът е постоянно действащ и обитаван от монахини, които срещнах при посещението си там. 

Озовах се пред портите на манастира в студено и неприветливо време, със силен вятър. Розовата долина бе скрита от ниски облаци и свирепото излъчване на февруари.

Двора на манастира. Жилищните сгради в Казанлъшкия манастир носят белезите на възрожденската архитектура и датират от 19-20век. 

Църквата е построена през 1866 година с подкрепата на Петербургския митрополит Исидор. Тя е каменна, еднокорабна сграда с две конхи. Строителството и трае цели 9 години и се изпълнява от група дебърски строители под ръководството на майстор Козма.


С ураганен вятър, снеговалеж и показания от -12 градуса, ме приветства проходът Шипка към следващата ми цел за деня -Лясковски манастир"Св. св. Павел и Петър". Знаех, че сега е време да направя интересни кадри от паметника Шипка и обледенените оръдия там, но закъснявах, трябваше да се примиря и подминах изкушението...

Скоро, в късният следобеден час достигнах град Лясковец и Лясковският манастир. Наричан още Петропавловски, той е един от 14-е манастира изградени, около Търново по времето на втората българска държава. Интересна е информацията, около неговото изграждане. Създаден на хълма, на който някога е имало крепост. Именно в тази крепост, е подготвено възстанието през 1895г. за освобождението на България от византийско иго.

След падането на България под турско робство, манастирът е унищожаван и изграждан няколко пъти.

Тук убежище са намирали и Апостолите на Великотърновския революционен окръг Васил Левски, отец Матей Преображенски, Иван Панов и Бачо Киро.

При управлението на Стамболов, Лясковският манастир е превърнат в лудница и после в затвор, в който е заточен митрополит Климент. От 1902 до 1912 манастира е  превърнат в приют за душевно болни. Помотах се известно време с приятната за снимки следобедна и мека светлина, въпреки че измръзвах и не след дълго, тръгнах... :)

С последни сили стигнах преди края на работното време пред портите на Горнооряховски манастир "Св. Пророк Илия".


За мое съжаление, матрицата на "сапунерката" далеч не вади качествените изображения, с които до скоро ви радвах с огледално рефлексния Канон.

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУКШумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", ТУКЗелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител"., ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от която по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Няма коментари:

Публикуване на коментар