сряда, 15 октомври 2014 г.

Васильова планина

Село Васильово, връх Васильов, хижа Васильов

   Пасторалната есен в Предбалкана хипнотизира със своя чар и красота. Крещящи цветове, ливади осеяни с тучни купи сено и добитък по тях, схлупени къщурки с привидно спокойствие царящо по уличките на селца и градчета. Района на Тетевенският Балкан ми е от любимите за снимане и разходка места, а в разгара на есента, определено не заслужава изпускане! :) 

Този път подходих доста екстремно с късно тръгване по обяд от град Русе. Идеята да съм на връх Васильов - 1490м.н.в. преди 18ч. беше почти безумна, освен ако не се пребиех някъде, бързайки излишно по пътищата с колата... До село Васильово не се стига бързо, но направих каквото можах и в късния следобед потичвах нагоре към връх Васильов, с претъпканата до горе раница! :) Исках да хвана залеза с есенните гори на Предбалкана, да тествам новата зимна палатка и куп други неща! В бързината мушнах едно стъклено шише, с литър ракия, което носех, тъй като нямах друг вариант и по-малки шишета. :) Какво да се прави, залезите и нощните фотографии са занимания самотни... :) Разстоянието от края на пътя във Васильово до върха е не малко, близо осем километра, а и денивелацията също не лъжеше. 

Аз обаче се опитах да ускоря нещата и зарязах пътя с директно изкачване през сечища и дерета, захапвайки стръмно през гори и дъбрави. Безумната сеч ме вкара в голям филм, а и като гледам сега гпс трака, съм се движил перпендикулярно на хоризонталите на картата, беше епично! :) Непроходими стръмни гори, нападали хиляди дървета. Жалка картинка! А ето и участъка в края на сечището! Унищожават се масово горите в България и всички нехаят под предлог и описателни табели, че било санитарна сеч. По-нататък пресичах множество поляни с високи по метър папрати...

Под билото и ветрогенераторите на връх Васильов бях за светлинното шоу! Залезът се шмугна бързо в горските масиви на Предбалкана и билото на Стара планина. На предела на силите успях да го заловя!


На връх Васильов бях по план график точно в синия час, едва крепящ се на крака, но доволен, че стигнах навреме! :) През това време за да ми е гадно, ме прикапа дъжд придружен от неприятен вятър! Това не беше по план и според прогнозите за времето на гологлавия зевзег, но както щеше да стане ясно, такова щеше да си откара времето и през нощта!

Жълто-червените нюанси на горите от север ме изкъртваха душевно, по този повод отпих от стъкленото шише, да редуцирам багажа един вид! :)

На юг към Стара планина и Предбалкана също беше приятно.


Транзитно, поне засега минах покрай наглед пустеещата хижа Васильов, за да побързам с инсталирането на палатката! Небето напираше да се излее, а това никак не ми харесваше след цялото това юркане, да бързам и с разпъването на палатката с последните си сили. Кучета се разлаяха, напълних си вода и побързах към близката поляна на билото!

Тъй като палатката беше чисто нова, се радвах злобно, че предварително бях разучил кое, къде, как се слага, монтира и т.н. Тренировката ми беше отнела, около час и половина, докато разучавах и гледах като индианец рейки, въженца, процепи, куки..... Хич не ми се мисли ако не го бях направил. Бързо се нагласих, но в бързината забих всички колци и палатката стоеше върху огромна бабуна до равното място, което бях предвидил, ужас..... Махане на колци, местене - всичко беше особено забавно след цялостния екстремно протекъл ден! :) За капак на хубавата гозба, носих много малко храна, защото не остана време за пазаруване..... Каква малко храна, имах само един домат и две филийки хляб! Желанието да стигна тук навреме направо ми се присмиваше! 

Забързах крачка към хижата да хапна нещо и влизайки там ме завари учудения поглед на хижарката. Жената се оказа, че не предлага храна, защото хижата била слабо посещавана, БИНГО!!! :) Оказа се обаче, че ще има и за мен от яхнията, която си беше сготвила! Побъбрихме известно време, оказа се че имаме общи познати! Доста се учуди като и казах откъде пътувам навъртайки 270 километра, че съм стигнал по възможно най-дългия маршрут и че ще снимам през нощта в тъмницата някакви перки! Обясних и за фото технологиите, намачках хижарското куче и котарака, и тръгнах към палатката! 

Тежки облаци бяха надвиснали над планината, а очакваната луна, която щеше да ми освети кадрите, щеше да се появи едва в 23:25ч. според гпс-а! Нагласих алармата и бързо заспах. Нямаше 21ч., но бързо се унесох, умората си беше казала думата. Алармата и тъмнината в палатката ми подсказаха, че ще снимам, ама насън и продължих да къртя! :)

Докато към 3 часът след полунощ се събудих от силна светлина! Гледам си часовника, не е изгрева! Луната се беше облещила в гръб на хижата и върха! Сложих пухеното яке и се заиграх с дългите експозиции, докато слушах зловещото хъркане на перките, отпивайки от стъкленото шише! :) 

Сложих челника да свети на червен режим и го хвърлих в Хъскито. Първи впечатления от зимната палатка - Husky Flame 2: 

1. Много добре укрепена след като се монтира, на практика се подпирах на нея, не мърдаше, отчитам като минус факта, че отнема повечко време, в предвид множеството укрепителни елементи, въженца, куки. 
2. Ниска е малко, но зимните палатки са си драма в това отношение и без друго. 
3. В подлепените шевове чехите направо са изливали лепило с тубите. Здраво платнище от силикон с промазка и множество джаджи за закрепване към земята, плюс снежни поли. Дават и по спецификация, че се държи добре във височинни експедиции, времето ще покаже, явно не са я тествали зимно на Старопланинското било.........
4. Леки рейки от алуминиева сплав, от която произвеждат туристическите щеки. Съдейки по здравината им, няма да има дертове в това отношение.
5. Както споменах - нисичка е, но се свиква с това! :)
6. За пръв път се почувствах по-сигурно при нощуване в палатка. Имали сме доста драми при малко по-силен вятър да кажем с вярната и здрава, но по-висока и не дотам ефективна при силен вятър - Lafuma Campo, за свръх лоши условия не ми се и мисли какво би било!
7. Широко предверие за багаж, обувки, екипировка.
8. Дават я двуместна по спецификация, но ще е компромис, дъното е трапецовидно, като в тесния край две шалтета опират едно в друго.
9. Тънко дъно (разбираемо в предвид теглото), за което трябва да се погрижа застилайки предварително с нещо преди установяването и!

Поиграх си със сериите, около час сумарна експонация, преминаващите облаци попрецакаха звездните следи, но като цяло съм доволен. Все пак не разнасях напразно тежкия статив. Ракията, също! :) В тази публикация думата ракия беше употребена плашещо много пъти (повече от фотография, пейзаж, туризъм и т.н.)! :) В 4:30 легнах за да послушам капките дъжд. За изгрева времето се оправи и бях навреме на връх Васильов. Вятърът спомогна да врътнем перките от статива на не много ниски скорости!

Есента в Предбалкана ме зареди доволно за предстоящото слизане по пътеката. Реших да търся оригиналната пътека на слизане, но сечта не ми позволи да стигна далеч.


По-различен поглед към Предбалкана извън пътеката. Въпреки трудното ориентиране в гъстите гори и сечта, бързо се озовах на пътя.

А там пасторалната идилия се разливаше с топли цветове навсякъде!


Чанове, чист въздух, времето по тези кътчета е напълно спряло.

Тук-там някое стадо ще премине, старите къщички изпълнени с истории и самота, и преливащите есенни цветове.


През цялото време най ме беше яд на поголовната сеч, която е упомената като санитарна, ама си секат на воля и унищожават природата без да им мигне окото...




2 коментара:

  1. Голямо наздраве е било на тая разходка :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ей, Ванка, майтапа настрана! Нямаше с кой едно наздраве да си каже човек! :) Иначе за борба с вятъра помага!

    ОтговорИзтриване