понеделник, 20 октомври 2014 г.

Резерват Червената стена

Село Бачково, Бачковски водопад, връх Червената стена

   Резерват Червената стена е разположен по долината на Чепеларска река и Добростанският рид в западните Родопи. Съхранил е уникално биоразнообразие сред вековните гори на Родопите. Добростанският рид предлага дълбоки долове, сипеи, стръмни била и непристъпни скални стени. Връх Червената стена над село Бачково, на който е кръстен резервата, е с отвесно разположена западна стена, която в часовете на залеза се обагря в червен цвят. Гледката от няколкостотин метровата отвесна стена на върха е шеметна, именно това ни поведе по родопските пътеки в пика на есента!

Топлината и водният излишък са извадили на показ Саламандрите.

Бачковски водопад се раздаваше сериозно, обикновено след пролетта почти пресъхва, поради карстовия релеф, а да се види с толкова вода в пика на есента си е чист късмет.





Резерват Червената стена и западните склонове на връх Червената стена, към който с дълъг 24 километров еднодневен преход се целяхме.

В началото на резервата.

Мъгли и облаци се гонят по откритото било.

А пасторалната картина, в ниското е изрисувала най-умело приказка в пика на есента.

До аязмото пътеката е превърната в бунище поради "облагородяването" и с масички, пейки, огнища. 

От тук нататък, пътеката преминава в скален каньон с въжета и стълби, и навлизаме в дебри от чистота и тишина.

Засмукали солидно количество височина излязохме от дерето, над горите в резервата по пътеката за хижа Марциганица. Есента е обагрила склонове и гори. Като пушеци обикалят мъгли над деретата.

Непроходими и диви са дебрите на резерват Червената стена.

Изглед към Родопите, отвесния от запад връх Червената стена поднася на длан цялата тази красота.



Село Бачково, от което подходихме остава закътано в ниското. Въпреки, че върхът е нисък - 1501м.н.в., пътеката от там започва да изкачва едва от 380м.н.в.

Хипнотизирани от есенните гори в резервата, заслизахме надолу.

В късния следобед, навъртели солиден километраж, слязохме изморени на пътя. 

Върховете се виждат от пътя на един хвърлей разстояние, цялата тази красота е толкова близо до желаещите да и се насладят. До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар