понеделник, 1 април 2013 г.

Джафардере - водопад Червената скала

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
Един мит, един водопад, едно дере...

Каньонът Джафардере и водопадът на Червената скала.

     Природата оживява и се раздава неописуемо рядко. Човек дебне, търси, крои стратегически подходи срещу нея, очаква зажаднял в еуфория определеният "наречен" от него момент и в повечето случаи си остава с това, защото Тя действа винаги с една крачка напред. След предният ни опит, малко вода по почти пресъхналото Джафардере и едно голямо нищо, тръгнах с неопределени очаквания, въпреки че вътрешното ми 'Аз' крещеше с пълни сили - ще газиш във вода до кръста, водопадите ще преливат бясно, гонейки гравитацията с опасна мощ. Напоителните дъждове от предните дни ще те накарат да се почувстваш смешен и да клекнеш пред великите планове, които отново кроиш......

   Уви, гласчето отекваше сред пустинята от мисли, бушуващи в прегорялата ми глава. Този път надминахме себе си...

   Дъждовниците по пътеката се радваха на буйните речни води. Ние - не толкова... :) Приликата между мен и този беше, че и двамата бяхме на баня, само че аз още не знаех :).

   Не се бия по гърдите да съм от статистиците, но тук ми направи впечатление, нямаше как! 36 пресичания на дълбоката, бушуваща и обезумяла по това време на годината река в каньона на Джафардере. Водопадът по поречието му, за който бяхме тръгнали - водопада на Червената скала. Един мит глождещ съзнанието ми от маса време насам. Толкова се бях вербувал от идеята, че газенето във водата, на места до кръста, (колкото и сюрреалистично да звучи) борбата с непокорните и коварни мътни течения на априлските небезопасни потоци, пресичане през отвесните скали, които в предния опит преодолявахме с движение през дерето по него, оставаха на заден план. Сега нямаше начин, реката стихийно опорочи и запорира всякакви помисли. Действието ни награби в каньонинг, пресичане на отвесни хлъзгави скали, далеч небезопасни каменопади, които сякаш умишлено се отърсваха от зимата върху краката ни. На две места се наложи да пуснем и въже, не че отвесите бяха от най-опасните, но склонът бе силно ерозирал. Екшън, шест часова борба, драма и меланхолия  - един от тези малки мигове, в които човек се чувства мъничък и се покланя дълбоко пред геният, създал подобна красота. С тези условия стигнахме до края на трудната задача.  Маршрутът е неконвенционален, за разлика от предния път се наложи да пуснем и въже. Екшън на квадрат из Джафардере.

   Съвсем съвсем в началото на пътеката, преминава се скален тунел с отвесни скали! Как обаче, умен въпрос - по вода приятели, по вода, това ако не ви откаже от прекомерни мераци, увеличавате шанса си за успех на 10-15 процента (при това състояние на природата) без намеса от травматолог!

   Почти излязох сух от първото предизвикателство - новите обувки се държаха доволно с гети и специален каньонинг (спелео) панталон. Взех да се радвам и после Господ ме уби :)... Нататък водата в по-дълбоките участъци започна да се влива през горната част на гетите и кръста ми...  Лошо начало. :) Ама да не си разваляме настроението, все пак всички части - ръце, крака са си още по нас, но не пропусках плахо да догатвам за ямите, криещи се под огромните камъни на стръмното дере. Самото представлява големи камъни, хаотично нахвърляни из планината, с дупки между тях. 

   По пресъхналото ляво дере, извеждащо до водопада, което е сухо в по-голяма част от годината се случваха сериозни неща. С бурни води планината изливаше тоновете стопен сняг, кал, листа и дъждовете от предната седмица. Нищо общо с предното посещение. Сега беше момента - борба до край, или водопадът на Червената скала с много вода остава в историята. Борбата на моменти беше изтощителна дотолкова, доколкото се опреснявахме с всяко пресичане в студените води. 

   Имаше сложни врътки, Kaтя ме чака, аз отидох до водопада, после се върнах да я посрещам, защото тя беше във фобията на каньонинга. Еуфорията обаче, както и бушуващите гледки в подножието на водопада, запълниха почти всички липси. Катя излива напрежението от трудния подход с всякакви мимики и жестове :). 

   Стабилен, стоварващ с грохот камъни, кал и водата от поройните дъждове през отминалите дни.





   Имахме, около час сред скалите, достатъчно време да се наиграем, почти не снимахме, пръските от водата опорочиха всякакви опити. Толкова бях идеализирал във въображението си този водопад, че в придвижване и стремежи да стигнем час по-скоро, не успях да документирам нито един по-малък в долната част на дерето. Десетки  бушуващи каскади, някои с нереален дебит. По обратния ред преброих пресичанията на реката до колата, е нямаха край. Домашният антифриз в последствие свърши работа да не получа бъбречна криза. :) Умишлено изръчках по рано посещението тук, после вода я има, я не! Доволен водопад, на още по-доволно място. 
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

15 коментара:

  1. Ехеее, браво! Заловил си го този път водопада в точното време и пълното му величие! Другия път да се оборудваш с кану, тогава каньонинга ще го допълниш с рафтинг и емоцията ще бъде пълна!

    ОтговорИзтриване
  2. Рафтинг по това дере = на дърпане на опашката на разни рогати твари :D! Водопада..... страхотен, спор няма! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Зрелищно, неземна красота! Труден и красив водопад.

    ОтговорИзтриване
  4. Дори не съм го чувала, а е толкова красив! Благодаря ти, че ни водиш по тези труднодостъпни, но невероятно красиви места! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. Candy, Благодаря ти, за хубавите думи... :)

    ОтговорИзтриване
  6. Еееее, те тези снимки чакахме всички, които бихме се отказали при (примерно) петото пресичане на реката и по тази причина няма как да Го видим на живо! Някой кадър от ръка поне няма ли на долния водопад, със сигурност и той е бил забележителен при толкова много вода.
    (Бях ти писал на abv пощата впрочем.)

    ОтговорИзтриване
  7. Писал си на ми абв...?, ще погледна след малко! :) Евгени, лудостта ни беше обвзела, бяхме почти в транс през цялото време, незнам, просто слагаме кепенците на очите, загърбваме всички мисли от сорта (ами ако това, ами ау ами онова) и действие с голямото торпедо, срещу течението на водата, която както ти знаеш по сухото дере я няма никаква (сега беше страшно, рев на обезумели води, камъните не се виждаха от вода). Относно "петото пресичане", хм, един уважаващ себе си турист :))), не би минал и първото препятсвие, там където Катя е на снимката в дълбоката вода :)! ДОлният водопад снимах от склона над него, на 20-на метра, защото, както съм описал, се придвижвахме не по дерето (там не можеше), а изцяло по склоновете и скалите! Имам клип, ще ти го пратя на абв! :) Поздрави от едни неконвенционални туристи! ;)

    ОтговорИзтриване
  8. Евгени, писал си ми, но имах много спам писма, явно и твоето е било там (защо ли), за жалост съм го изтрил по погрешка, но ще ти пратя клипче, с телефон е правено, но се добива представа! За жалост клипчето надхвърля ограниченията в абв, а във фейсбук не можах да го кача, но все пак, ако пуснеш скайп?! :)

    ОтговорИзтриване
  9. На 11 май бяхме там, но водопада го нямаше и изглеждаше така, сякаш го няма отдавна. :(

    ОтговорИзтриване
  10. Някой път за съжаление се получава така! В първото ни посещение и ние се изненадахме неприятно! За второто посещение тръгнахме почти без никакви нагласи, но за късмет ни провървя! Ако имате възможност опитайте след по-напоителни дъждове, такава му е цаката на този водопад! Поздрави и късмет! :)

    ОтговорИзтриване
  11. Здравей Мартин, научих за този водопад от теб и мисля неделя да го посетя като се спусна към него от заслон Орлово Гнездо, мислиш ли че е по-добрият вариант от газенето през реката?

    ОтговорИзтриване
  12. Здравей, научих за този водопад от теб и мисля неделя да го посетя като се спусна към него от заслон Орлово Гнездо. Мислиш ли че това е по-добър вариант от газенето през реката? Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  13. Здравей, Асен. Да, по-добър вариант е от заслона, със слизане по един стръмен склон. Е, това в случай, че не ти се гази вода. Ждрелото е впечатляващо, а с подход отдолу има още водопади и красоти. Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  14. За съжаление нямаше дори капки вода, ще опитам пак след продължителни валежи. Наистина е красиво и бих минал ждрелото в сухо време, за газене не мога да си намеря компания :)

    ОтговорИзтриване
  15. Намери ме на скайп - martooo4. Може да спретнем нещо там. :)

    ОтговорИзтриване