понеделник, 2 януари 2012 г.

2011 през моят фото обектив

  Не бях прибягвал до подобна фото публикация в блога, който описвам активно, от около 2 години, но подобно на мои колеги и приятели фотографи реших да се включа и аз :). Тук е и реда, в който да поздравя и всички, които ме подкрепяха, напътстваха, помагаха и разбираха манията ми към всичко, което правя и за което се боря. А и в предвид мързеливия старт на новата година да понапиша нещо, дори да ми е като начало, така де мотивация трябва, когато липсва така наречената муза ;).

През слабото начало на 2011, когато не се случваше нищо интересно започнах снимките почти насила. Направих и някое излизане в парка от липса на друго, от което излезе това.

Студ и самота.

Не се случваше нищо, а за капак на всичко и се разболях, хвана ме тежък грип, който ми изпари надеждите за снимки по замръзналите водопади.

Февруари месец ме хвана лудостта и реших да се заема с един ремонт на мое старо колело, което е на 39 години - Chopper Raleigh Mark 2 .

Резултатите от 25 дневната борба бяха задоволителни, освен изпилените ми нервни окончания.
Това беше и месеца, в който се затвърди максимата - луд умора няма, само се хаби.
За фотоблога нямах особено време, което се промени след снимките на колелото и описването на "наръчника", около ремонта му.

Чак в краят на март направих първото си излизане от града, в което махнах паяжините от фотоапарата и заснех това.

Тогава ме хвана и клаустрофобията, при измъкване от тълпите насъбрали се хора в празника на Велико Търново - "Звук и светлина".

Пролетта наближаваше след дълго летаргичния зимен мързел и реших да събирам погледи с 'новата си придобивка', новата гордост :) Choper Raleigh Mark 2.  През деня събирах погледи, а нощем обикалях по опразнените алеи на парка с челник на главата. Карах с часове, навъртайки десетки километри по заледените улици. Плановете за преходи и обиколки трябваше да се сбъднат, а физическата подготовка беше още по наложителна.

През април времето беше все още студено, а и ясно, което реализира  мои стари идеи - снимки над средновековен град Червен на звездна светлина. Тук направих първия си опит в нощната фотография.

Успехът породен от него ме накара на следващата вечер да се изстрелям пак и да затвърдя уменията :).

За края на този месец имах доста планове, а именно да стартирам с пълна мощност фотографския сезон. Успях да се сдобия и с по голямата част от нужната за това екипировка: обувки, гети, яке, щеки, челник, раница и куп други щуротии. Неща необходими за безопасното пребиваване по сукаците.

С Ники фотограф и пътешественик, и сродни по душа интереси стартирахме активното снимане, с едно тридневно пътуване, което ни се отблагодари с посещението на цели 17 обекта. Така наречените от мен - "Велики обиколки". Предварително подготвени до последната подробност. Тук се сблъскахме с много емоции и видяхме три пролетни водопада, което май беше най важното. Освен да си пожелая всеки един сезон от новата година да е изпълнен с такива,... другото е здраве.

Май и юни - месеци запълнени с много преходи и красота.
Сблъсъка с Кадемлийското и Пенчовското пръскало ме докараха до пълна еуфория. Изпитах пълен респект към мащабите на тези природни величия, които напомпиха до максимален предел желанието ми за преходи по подобни места.
Гледката към страховития северен Джендем допълни водните феерии и показа колко е малък човек.

Пролетната феерия се завихри и в резерват Старата река, с красивите водни сърца на водопадите:

-черното пръскало

и карловския бяс.

Лятото пък открихме с десет часов поход, придружен от проливните дъждове на Северен Джендем и изкачването на страропланинския първенец - Ботев връх.

Мъгливите изпълнения не ни отказаха по късно през годината да повторим и потретим упражненията, но... затова по натам.
Невъзможното време не ни отказа да се опълчим на ужасните условия, с които ни посрещна и Тъжанското ждрело.

То ни разкри нови тайни и в борба по ветровитите пътеки успяхме да повторим упражнението- Пенчовско пръскало с преспиване на палатки и труднодостъпните Петканови водопади.

Юли - месеца, за който не искам да си спомням особено, изпълнен с проблеми, жеги и провал. За сметка на това август ми се отплати с хиляда километра и емоциите породени от тях. Посетихме места, които стояха на заден план доста време:

-пещера Стълбицата беше сред тях.

Както и скелета на паметника Бузлуджа.

До тук се движихме доволно изпълнявайки всичко по план, а Ники плануваше едно изпълнение, което осъществихме заедно. Трудния преход от северна до южна България, през резерватите северен и южен Джендем.

Дочакахме и есента, която както всеки ще се съгласи, не ни изненада особено приятно. Направих едно есенно - зимно пътуване до Етъра.

И едно по богато на цветове в резерват Сосковчето. Случи се случайно, а изненадите на феериите там ме заредиха доволно. Посетих далечно място, което ме блазнеше отдавна.

Водопадчетата в каньона, около Смолян.



Последваха основни ремонти по ходовата част на колата и няколко успешни декемврийски преходи по билото на Балкана, които дойдоха съвсем неочаквано и с това успешно затвориха последните фото дни на изминалата година. Желая много здраве и успехи на всички, и много фотографски изживявания придружени от богат снимков материал. Дано и аз успея през новата година да походя и реализирам някои идеи, които се разхождат в съзнанието от дълго време. Идеи, които не успяхме да осъществим поради една или друга причина. Дестинации, за които ще напиша друг път. Места, които искам да видя и да покажа и на вас.

До скоро :).

2 коментара:

  1. Активна година преживя и ти, за следващата ти пожелавам най-вече здраве и скокообразно развитие в снимането ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря Христо, желая ти много здраве, а това със скока... ами хайде дано :)

    ОтговорИзтриване