понеделник, 12 декември 2011 г.

Рибарица, връх Кукуй, връх Кавладан, хижа Ехо, връх Юмрука, връх Вежен и хижа Вежен - ден 1

     Действието предстоеше да се развие в резерват Царичина, а както в повечето преходи изпълнени по подобен сценарий, лудостта надделя над иначе здравия разум. Обичайните "заподозрени",  ранно пътуване и прекрасният пъклен план, в който отново щяхме да се забъркаме. Като замисъл изкачването на връх Вежен 2198 м. не звучеше зле, но маршрута, който избрахме следваше да увековечи авантюристичните ни действия и да ни сложи по две обеци на ухото. Може би трябваше да започна с изречението - "Не правете това в къщи", след малко ще се разбере и защо? Както се знае, от село Рибарица започват десетки маркирани и немаркирани пътеки, водещи в приказните иглолистни гори на едноименния резерват. Ние се явяваме от този тип хора, които както ще стане дума по-късно, обичат да им е трудно. Предстоеше да атакуваме Вежен, третият по височина връх в Стара планина, (в последствие се наложи редакция, Вежен далеч не е третият по височина връх в Стара планина) по труден, но много красив маршрут.

Пристигаме почти по светло и докато Ники разучаваше местната обстановка и уточняваше маршрута, аз направих няколко забивки, от които излезе това. Рибарица се отърсваше от следите на нощта, а облаците червеникаво подаваха първи слънчеви лъчи.

Не се мотахме дълго, че студа щипеше и скоро заприпкахме по така нареченият затворен маршрут за хижа Ехо. Казвам затворен, защото пътеката не се поддържа от 30 години, това разбрахме по късно от хижарката на хижа Ехо.

Къде явно, къде не, успявахме да се придържаме по пътеката и едва доловимата маркировка.

От време на време спирахме за снимки и пак напред. Доста път ни чакаше.

Заснежените северни склонове на Вежен връх, водещ челните класации по височина след Ботев, голям Кадемлия и други... Това ни очакваше в утрешният ден, а именно да опитаме да изкачим заветната кота - 2198м.

И поглед назад. Рибарица остава в ниското, селцето спи, докато нашият ден е започнал отдавна. Ранното ставане ни изтерзава с набирането на височина, но зимния ден е къс и трябва до обяд да стигнем на хижа Ехо. Поне плановете бяха такива.

Отново в посока Вежен, този връх се очертава да получи голямо внимание, през целия престой. В ляво т.нар. връх Кукуй, по който минава пътеката. Стръмен, скалист и изненадите, които криеше под заледените листа. Някъде тук, като по поръчка излезе силен и студен вятър, следва обличане и.....

..... снимки - не се сдържахме, наложи се да подредим разни гледни точки, като тази с дървото на преден план. Вежен - изглежда толкова близо, а е толкова далеч.



Последен поглед през обектива, а след това изкачване на връх Кукуй.

Върхът ни спуска към Кукуй дере, а надписи като този смайваха погледите. На половината път от прехода !?!, логично е табелки от този род да бъдат поставяни в началото на пътеки, които са затворени поради една или друга причина. Ние знаехме за това, но дали някой, който тръгне по тази пътека и не знае, ще се върне? Все пак е изминал половината път! Продължаваме напред.

Дерето ни очаква. Ако и аз бях сложил алпийските котаци нямаше да се пилея по склоновете като пиян скиор, но... пусти му и мързел.

Борбата струваше усилията, видимостта подчерта ясно северна България.



Оттам идваме, но откъде точно и аз вече не знам, стръмно е до болка. Стискаме зъби и в борба с ледения вятър продължаваме по план. Малко по-късно пейзажа щеше да ни възнагради с гледки във всички посоки.

Връх Кавладан добавя стратегически завършек на замисъла ни - снимки във всички посоки. :)

Към хижа Ехо и връх Юмрука, който също се вписа в плановете ни за деня.


В посока изток, алпийското било се белее, вижда се дори Ботев - първенеца на цялата тази Старопланинска мания, която ни е обладала в последно време.

Към хижа Козя стена, интересен релеф, май се озовахме на чудесно място за релакс на сетивата. Забравихме и за вятъра. Въртяхме се да запечатаме всичко, което ни подари природата в този красив зимен ден. Няма да се оплаквам поради липсата на сняг. Това, което се случваше и гледките на хоризонта запълни празнините.





Хижа Ехо след топъл чай, погледа е от пътеката за връх Юмрука. Натам ни отвежда приключението. Слънцето ще се скрие скоро. Трябва да побързаме, за да хванем същинският залез от там. Да бързаме, да бързаме, но..... не ни се получава.


Тичах като обезумял, търсех разни интересни гледни точки, разпъвах статива. В общи линии извършвах странни движения. Оприличавах действията на свободен електрон. :)


Параклисчето в посока връх Юмрука - прилично украсява студения камънак.


Цветовете посиняха, слънцето скоро щеше да залезе зад връх Вежен и Старопланинското било.

Има още до горе, а закъснявахме, затова реших да снимам каквото дойде, така или иначе можеше да изпусна същинската част. Трупах кадри на принципа колкото-толкова.

Ники ме беше изпреварил и позираше гордо с новата си придобивка - пикела на Petzl :).Като няма сняг, поне добре се вписа с него и огряните скали.

Тук снимах тази безцелна изгъзица със Средна гора и почнах да тичам по пътеката. Залеза нямаше да си отиде без бой.

Май успях, на време запечатах и това -  връх Юмрука, фотограф и връх Вежен със заснежените склонове. Фотографска идилия. Радвах се тайно и.....

.......запис в книгата за гости, след което право към хижата. Излезе и онзи вятър - леденият. Какво по хубаво от един топъл чай. Запасите ни бяха на изчерпване, отдадохме се на заслужена почивка, все пак утре щеше да падне голямата борба. Вежен ни очакваше!

СЛЕДВА - Връх Вежен

2 коментара:

  1. Чудни снимки, изтекоха ми очите! Само една малка забележка: Вежен съвсем не е трети по височина в Стара планина, пред него са поне 6 други върха (Ботев, Голям Кадемлия, Млечен чал, Малък Кадемлия, Жълтец, Параджика, а някои броят и други неща за върхове, като например Малкия Юмрук).

    ОтговорИзтриване
  2. Много се кефя на такива пътеписи, понеже мощеш да усетиш със сетивата си преживяванията на автора :) Аз лично не съм планинар и по скоро бих си починал в някоя от вилите в Рибарица да речем отколкото да обикалям върховете. Възхищавам се на хората които имат нервите да минат през рано ставане, студ и дискомфорт, за да огледат и отпият от красотата на българската природа.

    Между другото не знаех че има толкова хотели и вили в Рибарица:
    http://rezervaciq.com/рибарица/хотели
    Поздравявам всички планинари, за съжаление аз ще си остана край барбекюто на някоя вила :)

    ОтговорИзтриване