Архитектурен резерват Старо Стефаново

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   Та както си е думата, случи се на връщане от Беклемето и прехода сред постройките из билната му част, да допълним празното обхождане и с малко ретро добавки. Такива има в изобилие в село Старо Стефаново и така нареченият Архитектурен резерват там. Да си призная честно, не го бях чувал това селце скътано в ниската част на под балкана, което означаваше, че е време да поправя това, с посещението там. Поизрових информация, която сочеше, че там има около 110 архитектурни паметници - стари къщи с покриви от каменни плочи, плевни, училище и църковен храм. Повода е достатъчен и след кратко спускане от троянския балкан неусетно се озовахме и там. Изсипахме осем членното си присъствие по иначе опразнените улички и заприпкахме по тях.

Както и очаквах, времето тук беше спряло.

Това се оказа улица, а без пътна маркировка и изнервени шофьори разходката ни отнесе натам.

Училище Стефан Пашев навяваше за стари и отминали времена, изпълнени със смях от тичащи наоколо деца. Сега всичко тънеше в мухъл и самота.

Резачки пронизваха спокойното селце, това доказва защо. Е, коминчетата ще пушат през зимата, когато тук ще бъде бяла приказка.

За следващия кадър се наложи да рискувам ветровката си, провирайки се през едни шубраци, за да хвана каменната ограда с църквата отпред.

В предвид разположението си сред трънливите храсталаци заредих спусъка и за кадър през клонаците. Определено, нощен кадър оттук със звездни следи ще стои доста зловещо.

Следващите снимки са от апарата на колегата Никонианец. Тук е реда, в който да предложа мир на никонианското общество, правейки реклама на новата му широкоъгълна играчка. Дано миряса - той, че и другите, понякога ми идват в повече с дракане и закачки :).

Имаше какво да се желае откъм кабелите, плашещо се рееха навсякъде и всяваха смут в иначе спокойния живот тук.

И отново църквата, която беше затворена, през неговия широоок поглед...

Друго си е по обширния поглед, интересни неща се вписват през този тип стъкло.

Като казах за кабелите, имах пред вид това. Дори сенките на стълбовете мрачно предвещаваха краят на една епоха.

Е има си и минус широката стъклария, но да не се нахалствам и капризнича, че пак ще имат за какво да се заяждат. Дано спрат скоро, че иначе трябва да сменям Cannona и да мина към техния лагер :).

Тук отраженията на клонките пълзяха весело по калдаръмената настилка. Е... има си и плюсове този тип иначе скапваща фотографиите светлина.

Влязохме в една къща за гости. Любопитството не ни прости. Щракнахме и се изнесохме на бързо:).

Много се замислих,... ако улицата беше по широка, нямаше да и се разминат фучащите коли. Добре, че не е така. Времето тук беше спряло. Само дето местните субекти ни гледаха подозрително, нарушавахме някак си ретро хармонията царяща тук с фото присъствие, надничахме по дворовете като клюкарките пред блока. Наложи се, трябваше да начешем фотографските сърбежи. Получи се.

Къде точно не помня, но като че ли беше тук !!! Яви се като от небето.

      Срещна ни един дядо. Казахме му: добър ден дядо, а той.
-Водопади ли търсите, хааа знам аз, знам - водопади търсите, водопади.
      Спогледахме се, като че ли ни дойде от небесата стареца. Заслушахме с интерес. Май щеше да  ни светне в местните тайни.
-Знам аз знам, повтаряше истерично - водопади търсите! Май беше подпийнал, но засили интереса де, не е лъжа.
      Търсим дядо водопади, ама тук няма!

-А... как да няма.... Има бе, има. Личеше, че се филмира здраво и решихме да го оставим да ни обясни:).

     Аз хванах само част от разговора, защото се бавих снимайки наляво и дясно, но и това е нещо.

-Ами, каза дядото, там след селото, като излезете има две ферми. Оттам надолу по дерето има голям водопад и много по малки. Големият е 12 метра..., да честно измерено е, надолу, надолу седемдесет метра по дерето, никой не ги знае, даже хората дето си купуват тук къщи не го знаят. 

     Тук се замислих доста сериозно,... че как ли да го знаят, като не са те срещали:). Както и да е запали ни интереса достатъчно, за да се полъжем като малки деца и да тръгнем из деретата на пресъхналата река, да го търсим. По силно е, поне от мен:). 

-О, че вие ако искате... продължи да нарежда, аз ще ви заведа, да бе..... и продължи да се надъхва :).

      Няма, няма! Oтговорихме му, че ще се шляем още час-два и го оставихме да си ходи по пътя.

Щом сме тук, значи май му повярвахме, придвижвахме се по най-ужасяващия начин, пързаляше се, повечето от нас бяха с градските обувки, абе филма беше сценариран по най-умелият начин. Добре, че го нямаше дядото, щеше да се посмее с нас - "Ще ми търсите водопади тука, а? - да бе честно има :)".

Е намерихме го, струваше си, въпреки малкото или по скоро николкото вода, пролетта тук може би ще е доста по интересно. Каскадни водоскоци, зеленинка. Да определено ще е гот, а и ден-два трябва да отделим за почистване на 'реката'. Стъкларии, хартии - българска работа.

Хубав 'водопад' - ГОЛЯМ, както каза дядото. Търсих в интернет, но не намерих информация за името на този водопад, така че му се явяваме нещо като първооткриватели. Дано само дядката не прочете това, че ще каже...

- Първооткриватели, а? Водопади ще ми търсите тука :).

До скоро, това ми дойде в повече, оставих си циповете на фоточантата по тръните в дерето, но поне си заслужаваше. Емоцията беше на макс. Заприбирахме се към Русе, но преди това посетихме любимите 'пауни' - заведение, около Севлиево, което винаги заслужава обърнатото му внимание.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)