петък, 21 октомври 2011 г.

Етъра, Соколски манастир "Успение Богородично" - есен 2011

   'Борба между сезоните' и '3 в 1' ми се понравиха повече, за заглавие на 'есенната' публикация от поредицата, с която ще стартирам снимките, в най-цветния сезон - есента. С тенденция да посетя Етъра и поснимам по пътека от нападали листа, превърнах престоя в пазене да не се подхлъзна и падна някъде, в предвид понатрупалия октомврийски сняг. Сезоните се съюзиха и вместо златен загар от нежни цветове, показаха снежец в тон със зелените дръвчета.
Интересно е човек да случи на подобна гледка. Дръвчетата прошарени, тревите буйни в цвят зелени, а снегът тук - там покрива мазалото на междусезонната борба.


Явно беше, че вместо цветове, по скоро ще си направя снежен човек, но да продължим по план. Бях замислил някои по-оригинални решения на снимки, които да получа от тук, като композиции, а дали с есен или без, те се случиха все пак. От предни опити в снимане на природа, съм установил, че при кадриране през клонки, се получават интересни неща. Снимките изглеждат в пъти по живи. Това е трик, който усвоих случайно и мисля да прилагам и за в бъдеще. Иначе се получават поредните монотонни кадри, на подобни фотогенични места.

Да живее комунизма си казах на ум, :) а с него и плановете ми да се изкача на едно малко възвишение засилвайки се по безумен начин, от което се подхлъзнах и тупнах почти веднага. Градските обувки ме предадоха, май е време за тежката артилерия. Странни погледи отнесох и тук.


Стрелках се наляво и дясно, джвакайки в локвите от топящ се сняг, а борбата с контрастната сцена допълваше критичната идилия случваща се тук ;). Нямаше много посетители на това прекрасно място, съхранило в себе си духа на архитектурните решения и българския бит. За сметка на това, през лятото разминаването става само със светофари. Причините са обясними.


Не пропуснах и кулата завършваща с камбанен звън, ...

... след което се насочих към Соколския манастир, скътан в усоите на старопланинската пазва. Пътя до там беше осеян, с отломките на снежните вихрушки от предните дни и шофьорските умения на спътника ми влязоха в моментално действие.
След снежните цветове на Етъра, се настроих на зимна вълна и не очаквах конкретна изненада. Пейзажа и тук беше сходен, в допълнение с още повече сняг.

Това се вижда преди да се влезе в манастирския двор.

И в самия двор. Бяло, зелено и покрива в червено :).

А... и това, за което бяхме дошли - манастирския храм. Доволно се вписа, с едва доловимите цветове на настъпващата есен.


Толкова от призрачната есен по габровския край! Насочихме се към дряновския, където следите от зимата не бяха чак толкова видими, но в предвид видяното по горе, надеждата се изпари. Нека все пак видим, как ще се представи Андъка - приятен вир по поречието на Дряновска река. До скоро :).
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

2 коментара:

  1. Благодаря, интересно се получи, въпреки провалените очаквания. Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване