петък, 21 октомври 2011 г.

Етъра, Соколски манастир "Успение Богородично" - есен 2011

   'Борба между сезоните' и '3 в 1' ми се понравиха повече, за заглавие на 'есенната' публикация от поредицата, с която ще стартирам снимките, в най-цветния сезон - есента. С тенденция да посетя Етъра и поснимам по пътека от нападали листа, превърнах престоя в пазене да не се подхлъзна и падна някъде, в предвид понатрупалия октомврийски сняг. Сезоните се съюзиха и вместо златен загар от нежни цветове, показаха снежец в тон със зелените дръвчета.
Интересно е човек да случи на подобна гледка. Дръвчетата прошарени, тревите буйни в цвят зелени, а снегът тук - там покрива мазалото на междусезонната борба.


Явно беше, че вместо цветове, по скоро ще си направя снежен човек, но да продължим по план. Бях замислил някои по-оригинални решения на снимки, които да получа от тук, като композиции, а дали с есен или без, те се случиха все пак. От предни опити в снимане на природа, съм установил, че при кадриране през клонки, се получават интересни неща. Снимките изглеждат в пъти по живи. Това е трик, който усвоих случайно и мисля да прилагам и за в бъдеще. Иначе се получават поредните монотонни кадри, на подобни фотогенични места.

Да живее комунизма си казах на ум, :) а с него и плановете ми да се изкача на едно малко възвишение засилвайки се по безумен начин, от което се подхлъзнах и тупнах почти веднага. Градските обувки ме предадоха, май е време за тежката артилерия. Странни погледи отнесох и тук.


Стрелках се наляво и дясно, джвакайки в локвите от топящ се сняг, а борбата с контрастната сцена допълваше критичната идилия случваща се тук ;). Нямаше много посетители на това прекрасно място, съхранило в себе си духа на архитектурните решения и българския бит. За сметка на това, през лятото разминаването става само със светофари. Причините са обясними.


Не пропуснах и кулата завършваща с камбанен звън, ...

... след което се насочих към Соколския манастир, скътан в усоите на старопланинската пазва. Пътя до там беше осеян, с отломките на снежните вихрушки от предните дни и шофьорските умения на спътника ми влязоха в моментално действие.
След снежните цветове на Етъра, се настроих на зимна вълна и не очаквах конкретна изненада. Пейзажа и тук беше сходен, в допълнение с още повече сняг.

Това се вижда преди да се влезе в манастирския двор.

И в самия двор. Бяло, зелено и покрива в червено :).

А... и това, за което бяхме дошли - манастирския храм. Доволно се вписа, с едва доловимите цветове на настъпващата есен.


Толкова от призрачната есен по габровския край! Насочихме се към дряновския, където следите от зимата не бяха чак толкова видими, но в предвид видяното по горе, надеждата се изпари. Нека все пак видим, как ще се представи Андъка - приятен вир по поречието на Дряновска река. До скоро :).

2 коментара:

  1. Благодаря, интересно се получи, въпреки провалените очаквания. Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване