сряда, 26 октомври 2011 г.

Небесно привличане - Зимна есен на Старопланинското било

    Старопланинския гръбнак е така наречената алпийска част от централното Старопланинско било. Това са върховете от Амбарица (Левски) на запад, до Жълтец (Саръкая) на изток. Маршрута преминава през връх голям Купен, който се смята за най-труднодостъпен, от всички върхове по Старата ни планина. Големият Купен е със силно изявена алпийска част, а на запад е свързан с малкия Купен, посредством тясна седловина. С острота не напразно е определян и като нарисуваните върхове от детските приказки. По същество - въпросния траверс през зимата си е сериозно изпитание за планинари и алпинисти. Точно това го и прави задължителен, за преминаване от всички, които се подготвят за условията на Хималайската верига. Сблъсках се с част от маршрута през лятото, в меко казано леки условия - тогава имаше вятър, беше студено, а камъните преодолявах с голяма трудност. За зимата не знам,... явно затова е логично там да се водят подготовки за сериозни начинания, като изкачването на хималайският първенец Еверест - 8 848м.

Веригата разделя северна от южна България, а гледките в подходящо време са меко казано уникални. Простор, висини, свобода, ветрове в косите - Небесно привличане. Това са екстрите като награда, за всеки преодолял 2169-те метра на големия Купен. При лошо време купона там е пълен :). Ако се чудите на къде да поемете, вятъра ще ви насочи.

В посока билото...

...и в обратна посока, към долината на резерват 'Стара река', откъдето е един от вариантите за пролетно-есенен подход. Зимно би било лудост, в предвид лавиноопасните участъци по стръмния наклон.

Малък Купен и локвата (езерото) под него, която се образува, в следствие топенето на тоновете сняг, които дори при есенно посещение са факт. Там отсреща върви и подбилната пътека, идваща от хижа Добрила, откъдето е и нормалния подход към големият Купен, а не от тук през нищото, но само по пътеките не е интересно. Тях оставяме за зимните приключения, а дотогава ще вписваме пикела за преден план, на картината случваща се по тези земи :). Земи носещи трудността и насладата от преодоляването на изпитанията с които среща.


Ех че хубавко местенце, идеално за снежно иглу през зимния сезон, а и би било страхотно човек да се събуди с подобна гледка :).

Кристалните панорами при ясно време са факт и есента ги предлага в изобилие, за разлика от лятно-мъгливите изпълнения. В източна посока се откриват Костенурката и кулите на Ботев в далечината.


Връх Костенурката в по-близък план. Също сериозно изпитание по плана на алпийското траверсиране. От ляво, от дясно все пропасти.

От малката тревна площ на голям Купен, отново в посока изток към Ботев. В ляво от него, над мъглявините видимо се откроява и връх Марагидик (Русалка) 1889м, от който пък най - величествено се разкрива резерват северен Джендем. От там Джендема се вижда като на длан, а в ясно време се показват и прелестите на дългото било, та чак до тук. Не напразно 'клюкарник' ми се връзва за определение на Марагидик - изнесен е в страни от централните върхове, а вижда всичко. Като бабичките пред блока - стоят само по пейките, но знаят какво се случва в радиус от пет километра :).

И гледките в обратна посока към запад, само с леко извъртане в кръста :).

Прилично заснежено като за октомврийска есен е, а януари какво ли ще е?!

Заключението е излишно,... след всичко изписано до тук, но ме гложди отвътре да мина този траверс през зимата. Живот и здраве догодина, след пълно лятно запознаване с маршрута и последващо зимно би било възможно.

Стара планина крие в себе си много изненади: красоти, безброй върхове, шеметни водопади и въпреки всичко е подценявана от много хора. Условията които предлага също не са за подценяване :). Коварна и красива, подтикваща към нови върхове.

P.S. То се е видяло, че есента отиде на юг, да погостува на по-топлите страни, за разлика от предната, когато ни порадва в плюс, е дано поне зимата не ни изневери и ни дари с много пухкав сняг.

Няма коментари:

Публикуване на коментар