вторник, 1 ноември 2011 г.

Асенова крепост

В топлата прегръдка на Родопската есен 
  ЧАСТ 1

    След поредица неуспехи във фото улова и празни надежди за есенни снимки по красиви места, направих почти невъзможна организация, за да може с приятели да посетим малка част от Родопите и да се разходим по пътеките от неутъпкани листа. Изминаха близо две години от последното ми ходене там, а дестинации като каньона на водопадите човъркаха и се разхождаха в съзнанието ми. За разлика от друг път, когато 'шетаме' по по-голяма площ, сега плана обърна представите ни за разходка. Идеята този път беше  да разгледаме по спокойно местата, през които ще минем и разходката предстоеше да се превърне в пишман - туристически айляк :). Хиляда километра, сто литра гориво, осемнадесет часа път и два приказни дена, с топлите цветове на смразяващото октомврийско слънце. С много желание разходката звучеше да е обещаваща, въпреки малкото време, с което разполагахме.

Натоварихме колата с връх, защо ли ми звучи познато?... :) - шалтета, спални чували, палатки, стативи и неразумната идея за преспиване под откритото октомврийско небе. Температурите гонеха стойности под и около нулата, но за това по натам. Освен есенната красота, на която щяхме да се насладим, предстоеше и сблъсък с доста проблеми: колата се повреди и триста километра изминахме на първа и втора скорост, с което нервната ми система получи дълбок емоционален срив :). Изморени и недоспали по тъмно наближихме и първата фото цел - Асенова крепост, която имах желание да снимам на зазоряване. Някои останаха в колата на топло, а аз и още един колега сметнахме, че разходката на челници в леденото утро ще ни се отрази добре. Полутахме се по пътя към село Яворово, намиращо се над Асеновград, в търсене на място, на което да разпънем стативите и с нетърпение зачакахме първите светлинки на деня, с което разсънването се оказа факт.
Времето вървеше бавно, но скоро цветовете в родопската местност, около крепостта взеха да се появяват и нощта остана в историята.

Както споменах по горе, цветовете взеха да се появяват, с което се явиха и проблемите на колегата никонианец. Не, че не умее момчето, напротив - има виждане, разбира и от светлина, композиции и т.н. , но техниката се очертаваше да му пречи през цялото време на престоя. Поздрави с този майтап и се надявам да няма сърдити :))).

В обратна посока и зазоряването над хубавото планинско градче. Асеновград окъпан в утрото на виолетовата родопска светлина.

Трудно се боравеше и с ледените  триножници, които се опитваха да ни смъкнат кожата от ръцете, но по пътя надолу заснехме и това, с жълто червените нюанси, които приветстваха настъпването на най-цветния сезон.

Вековните останки на крепостта, осветена и от лампите около нея. Интересно място за строеж на крепост, върху скалните отвеси, заобиколени от хълмове и красота.

След сериозно намръзване и недоумяващите погледи на шофьорите минаващи покрай нас, се запътихме към Смолян, където се намира чудната екопътека Каньона на водопадите, разположена сред вековните гори на резерват Сосковчето и местните му обитатели - мечките и глухарите. Място, което ме глождеше да посетя от много време насам.

Скоро ще опиша какво се случи и там, а за сега - до скоро :)


Няма коментари:

Публикуване на коментар