След пещерните гледки до обяд, се ориентирахме в посока град Девин, откъдето щяхме да се разходим и по екопътеката, в близост до него. Таях особени надежди за тази екопътека и мостчетата, които са интересни за разходка и фотографиране. Така, но в последствие щях да остана разочарован от снимките. Бяхме закъснели и светлината отиваше към своя край. Стартирахме разходката, с търсене на един по неизвестен водопад, намиращ се в обсега на пътеката. По едва доловима пътека, покрай приток вливащ се в Девинска река, се насочихме към него. Виждал съм кадри на водопада, снимани от притока му, където пада, но ние решихме да сменим посоката и да не се движим по него. Тръгнахме по козите пътеки и излязохме на погледно по-труднодостъпно място, с изглед към каньона. От там през скалите се лееше тънката струя на Самодивското падало, което ни подсказа, че на пролет пак ще трябва да се идва. Живот и здраве тогава ще подходим по самата река, да го снимаме отдолу...Местните хора ни убеждаваха как няма да можем да го намерим и колко невъзможно било, което не им прави чест. Притока се намира в дясно от беседката, в началото на екомаршрута, като се излиза от основната пътека. Притока се вижда и няма как да се обърка :).
Починахме си, заредихме се с гледките към скалите и заслизахме да обходим и екопътеката. Денят преваляше и се наложи да побързаме.
Екопътеката лъкатуши приятно и преминава по мостчета в по-тесните места, около скалите. Разходката протече добре, а в последствие кадрите бяха отчайващи. Бях изморен, мостчетата се клатеха от неделните посетители, което в последствие се отрази и на снимките. Светлината също не беше подходяща.
Повтарях безцелно кадрите видяни от това място до сега и затова реших да спра.
За десерт заснех това - есенно спокойствие царящо и тук, което като, че ли най ми хареса от цялата безсмислена серия.
С това двудневната ни разходка в Родопите приключи - доволен съм, есента тук не беше подминала. Носталгията ни изпрати до колата, а осемте часа път ни се сториха цяла вечност.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар