сряда, 2 ноември 2011 г.

Екопътека Струилица и водопад Самодивското падало

   След пещерните гледки до обяд, се ориентирахме в посока град Девин, откъдето щяхме да се разходим и по екопътеката, в близост до него. Таях особени надежди за тази екопътека и мостчетата, които са интересни за разходка и фотографиране. Така, но в последствие щях да остана разочарован от снимките. Бяхме закъснели и светлината отиваше към своя край. Стартирахме разходката, с търсене на един по неизвестен водопад, намиращ се в обсега на пътеката. По едва доловима пътека, покрай приток вливащ се в Девинска река, се насочихме към него. Виждал съм кадри на водопада, снимани от притока му, където пада, но ние решихме да сменим посоката и да не се движим по него. Тръгнахме по козите пътеки и излязохме на погледно по-труднодостъпно място, с изглед към каньона. От там през скалите се лееше тънката струя на Самодивското падало, което ни подсказа, че на пролет пак ще трябва да се идва. Живот и здраве тогава ще подходим по самата река, да го снимаме отдолу...Местните хора ни убеждаваха как няма да можем да го намерим и колко невъзможно било, което не им прави чест. Притока се намира в дясно от беседката, в началото на екомаршрута, като се излиза от основната пътека. Притока се вижда и няма как да се обърка :).
Починахме си, заредихме се с гледките към скалите и заслизахме да обходим и екопътеката. Денят преваляше и се наложи да побързаме.



Екопътеката лъкатуши приятно и преминава по мостчета в по-тесните места, около скалите. Разходката протече добре, а в последствие кадрите бяха отчайващи. Бях изморен, мостчетата се клатеха от неделните посетители, което в последствие се отрази и на снимките. Светлината също не беше подходяща.

Повтарях безцелно кадрите видяни от това място до сега и затова реших да спра.


За десерт заснех това - есенно спокойствие царящо и тук, което като, че ли най ми хареса от цялата безсмислена серия.

С това двудневната ни разходка в Родопите приключи - доволен съм, есента тук не беше подминала. Носталгията ни изпрати до колата, а осемте часа път ни се сториха цяла вечност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар