понеделник, 7 ноември 2011 г.

Агушеви Конаци

    Толкова се бях улисал в изпълнението на родопските публикации от есенното ни посещение там, че забравих да отделя  два реда и на това, което се случи в село Могилица, където се намира Агушевия Конак. След пещера Ухловица, която се намира в района, отнесохме присъствието си и до китното родопско селце Могилица, намиращо се в близост до гръцката ни съседка. Старото име на Могилица е Тозбурун, а Агушевите конаци там са сред най-известните архитектурни паметници, в тази част на Родопите. Това са три сгради обградени от общ зид, а усещането, че се намираме около истински замък се засили от кулата, която се издига в единия му край.

Агушевите конаци са строени в средата на ХІХ век от български майстори строители, за Агуш ага и неговите трима сина. Оттам идва и името им днес. За това се съди по надпис на входа на един от дворовете, в който се чете 1843 година. Строежът на Агушевия конак продължил 20 години. Завършека на мащаба, който се вихри там се състои от: 221 прозореца, 86 врати и 24 комина, които са изработени брилянтно. Предстоеше  да надникнем в миналото и да разгледаме, и поснимаме и там. Обедното слънце се оказа враг на замисъла ни, но поне разходката протече приятно :). И тук отнесохме странни погледи, разхождахме чанти и стативи, в заемане на странни пози, а търсенето на кадрите завърши така :).

За следващата снимка бях почти легнал, за да успея да хвана по подобен начин оградата, очертаваща каменната пътека.

Тук есента, като че надничаше, през крепостния зид на Конаците. А какво ли ще е зимата, ако коминчетата пушеха :)? Бяла приказка.

Не пропуснахме да полазим и през едни тревни площи, за да хванем постройките в по-общ план.

от по-високо

и от по-ниско

Наиграхме се в двора и излязохме да разгледаме и красиво изрисуваната кула, която добавяше внушителният завършек на феодалния замък. Според османските регистри селото попада в Ахъчелебийската кааза (след 1838 г. на Филибелийската кааза), от Гюмюрджинския санджак, на Одринския вилает. Който може да преведе :))). Аз не се наемам.

В Могилица се намира и най-голямата дървена лъжица.

Района разполага и с множество римски мостове, подходящи за снимки през всички сезони, като наблизо се намират и изворите на река Арда. Тя пък разполага с множество завои (меандри), които също не са за подценяване. Меандрите на Арда предлагат уникални и просторни гледки, а фотографиите от подобни места винаги са ме грабвали да се понеса и на там. Толкова за сега от южните краища на България. Надявам се да се върнем пак :).

Няма коментари:

Публикуване на коментар