вторник, 1 ноември 2011 г.

Каньона на водопадите


Есенно привличане - магичната сила на водните сърца
ЧАСТ 2

    Магичните пътеки на чудната Родопа ни поканиха в света на приказките, където е дома на мечоците, сред вековните гори на резерват Сосковчето. Място, което бях гледал само на снимки... Ромолящи поточета, иглолистни гиганти и много свежест затрупана от цветове. Това очаквах да видя там, а компанията на приятелите ми фотографи добави много настроение, въпреки трудностите, които ни се случиха по път.

Бях доста изморен и реших да се разхождам, без да наблягам много на това, да мисля какво се случва със снимките и настройките на фотоапарата които правех. Затова се погрижи Cannon-а, а резултата в последствие бе на лице. Никонджиите могат само да завиждат, чудех се дали телефона ми нямаше да се справи по добре :).

В този ред на мисли преминахме през Смолян и хванахме по екопътеката към каньона. Слънцето печеше силно, което не попречи на температурата да се върти около и под нулата.
По едно от мостчетата навлязохме в дълбокия речен дол и фееричната родопска приказка ни сполетя. С нетърпение очаквах да поснимам и там.

Оттук официално всеки пое по своята фото следа. Както си е думата дойдохме заедно, а тук, като че ли всеки изживяваше видяното по свой начин. В търсене на интересни неща слизахме десетки пъти по пъстрия килим, който измамно ни пързаляше, по заледените есенни листа. Говорехме помежду си, но, като че ли шумът на водата поемаше разговора.


Водопадите по рекичката са десетки и предоставят много материал за снимки, а вековните иглолистни стражи ни обградиха гордо, в обетованата родопска земя. Дом на мечките, глухарите и митични същества, надничащи любопитно зад грамадните скали.

Излишно е да вмъквам колко пъти пресичах потоците и нужните усилия съпровождащи това. Кретах трудно, докато ледения въздух атакуваше за пореден път вродената ми астма :). Цената на снимките понякога е доста висока. В блога описвам красоти, но какво е в действителност само аз си знам. Ще ми се да опиша и публикация съдържаща кадри с мен, където най добре ще проличи по позите, които съм заел на стръмните места :).

Малки бижута като следващото се криеха палаво, сред мъха на зеленикавите камъчета, а водата галеше нежно по нападалите листа.

Бистри потоци по хлъзгави скали - цветовете преливат, есента е факт.


Редуването на скърцащите мостчета и мекия килим от кредави листа ни изпрати все по дълбоко в студената гора.

Тук едно вирче се направи на творец, завъртайки умело листопада в чистата река.


Места като това също радваха окото и след успешно пресичане на реката, и покачване върху мокрите скали, навих неутралния филтър и се заиграх с по-дългото експониране. Есенната центрофуга ме повлече и набързо се пренесох в света на елфите. Един чист свят изпълнен с много красота. Красота която покорява.

С леки стъпки неусетно ни приветства и шумът на буйния Орфей. Големеца на каньона, с височина от 68 метра, според статистиките.

В по близък план също изглеждаше красиво.

Мястото около Орфей е доста усойно, въпреки измамно синьото небе. Заложих се и подредих няколко абстракции, от които в крайна сметка излезе това...

Късмета беше в моя полза и няколкото подхлъзвания, които направих, завършиха на сантиметри от дълбоката вода.

И кадъра за спомен с Никонджиите, всеки снимаше и се радваше на последните есенни лъчи. Хубаво, но това не ги оправдава да ми се пречкат ;).

Над Орфей също е интересно - високо е и се пързаля. Едното борче се цепеше от основната група, с оранжево преливащ цвят.

И малко по нагоре, по пътеката към водопад Сърцето.

Отново красив поглед от стръмно място с хлъзгави камъни.

По нагоре маршрута ни изведе и до Ропката. Също приятен воден пад, а около него... стари мостчета покрити с мъх.


Направихме пълен кръг на екопътеката, като минахме и през панорамните площадки, след което заредени с есенни емоции заслизахме към града, където решението взехме единодушно... Ще се спи на хотел! Само дето разхождахме шалтета и палатки, но... Ремонтирахме колата в един сервиз и се ориентирахме за почивка. Уютната квартира допълни липсите през деня и живота придоби друг смисъл. Разгледахме снимките, посмяхме се и се настроихме за утрешния ден. А какво щеше да ни донесе той?...
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

2 коментара:

  1. Марто , сътворил си приказка

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасна публикация с отлични снимки, браво! А мястото е наистина вълшебно! Били сме на много екопътеки, но тази със сигурност е най-красивата, посетена от нас досега!

    ОтговорИзтриване