вторник, 1 ноември 2011 г.

Каньона на водопадите


Есенно привличане - магичната сила на водните сърца
ЧАСТ 2

    Магичните пътеки на чудната Родопа ни поканиха в света на приказките, където е дома на мечоците, сред вековните гори на резерват Сосковчето. Място, което бях гледал само на снимки... Ромолящи поточета, иглолистни гиганти и много свежест затрупана от цветове. Това очаквах да видя там, а компанията на приятелите ми фотографи добави много настроение, въпреки трудностите, които ни се случиха по път.

Бях доста изморен и реших да се разхождам, без да наблягам много на това, да мисля какво се случва със снимките и настройките на фотоапарата които правех. Затова се погрижи Cannon-а, а резултата в последствие бе на лице. Никонджиите могат само да завиждат, чудех се дали телефона ми нямаше да се справи по добре :).

В този ред на мисли преминахме през Смолян и хванахме по екопътеката към каньона. Слънцето печеше силно, което не попречи на температурата да се върти около и под нулата.
По едно от мостчетата навлязохме в дълбокия речен дол и фееричната родопска приказка ни сполетя. С нетърпение очаквах да поснимам и там.

Оттук официално всеки пое по своята фото следа. Както си е думата дойдохме заедно, а тук, като че ли всеки изживяваше видяното по свой начин. В търсене на интересни неща слизахме десетки пъти по пъстрия килим, който измамно ни пързаляше, по заледените есенни листа. Говорехме помежду си, но, като че ли шумът на водата поемаше разговора.


Водопадите по рекичката са десетки и предоставят много материал за снимки, а вековните иглолистни стражи ни обградиха гордо, в обетованата родопска земя. Дом на мечките, глухарите и митични същества, надничащи любопитно зад грамадните скали.

Излишно е да вмъквам колко пъти пресичах потоците и нужните усилия съпровождащи това. Кретах трудно, докато ледения въздух атакуваше за пореден път вродената ми астма :). Цената на снимките понякога е доста висока. В блога описвам красоти, но какво е в действителност само аз си знам. Ще ми се да опиша и публикация съдържаща кадри с мен, където най добре ще проличи по позите, които съм заел на стръмните места :).

Малки бижута като следващото се криеха палаво, сред мъха на зеленикавите камъчета, а водата галеше нежно по нападалите листа.

Бистри потоци по хлъзгави скали - цветовете преливат, есента е факт.


Редуването на скърцащите мостчета и мекия килим от кредави листа ни изпрати все по дълбоко в студената гора.

Тук едно вирче се направи на творец, завъртайки умело листопада в чистата река.


Места като това също радваха окото и след успешно пресичане на реката, и покачване върху мокрите скали, навих неутралния филтър и се заиграх с по-дългото експониране. Есенната центрофуга ме повлече и набързо се пренесох в света на елфите. Един чист свят изпълнен с много красота. Красота която покорява.

С леки стъпки неусетно ни приветства и шумът на буйния Орфей. Големеца на каньона, с височина от 68 метра, според статистиките.

В по близък план също изглеждаше красиво.

Мястото около Орфей е доста усойно, въпреки измамно синьото небе. Заложих се и подредих няколко абстракции, от които в крайна сметка излезе това...

Късмета беше в моя полза и няколкото подхлъзвания, които направих, завършиха на сантиметри от дълбоката вода.

И кадъра за спомен с Никонджиите, всеки снимаше и се радваше на последните есенни лъчи. Хубаво, но това не ги оправдава да ми се пречкат ;).

Над Орфей също е интересно - високо е и се пързаля. Едното борче се цепеше от основната група, с оранжево преливащ цвят.

И малко по нагоре, по пътеката към водопад Сърцето.

Отново красив поглед от стръмно място с хлъзгави камъни.

По нагоре маршрута ни изведе и до Ропката. Също приятен воден пад, а около него... стари мостчета покрити с мъх.


Направихме пълен кръг на екопътеката, като минахме и през панорамните площадки, след което заредени с есенни емоции заслизахме към града, където решението взехме единодушно... Ще се спи на хотел! Само дето разхождахме шалтета и палатки, но... Ремонтирахме колата в един сервиз и се ориентирахме за почивка. Уютната квартира допълни липсите през деня и живота придоби друг смисъл. Разгледахме снимките, посмяхме се и се настроихме за утрешния ден. А какво щеше да ни донесе той?...


2 коментара:

  1. Таня Маркова2 ноември 2011 г., 12:04

    Марто , сътворил си приказка

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасна публикация с отлични снимки, браво! А мястото е наистина вълшебно! Били сме на много екопътеки, но тази със сигурност е най-красивата, посетена от нас досега!

    ОтговорИзтриване