събота, 15 октомври 2011 г.

Залез в Дунава

   Пред есенно се канех дълго време да поснимам, в разгара на най цветния сезон - есента. Но вместо цветни снимки с хубави листа се случиха дъждовни дни, в които не ми оставаше нищо друго освен да си се каня. В общи линии времето си играеше неговите игри, а 'Чолака' се подсмихваше: ту вали - ту спира, не може човек да е сигурен какво ще последва. Температурите се разхождаха безцелно по скалата на Целзий, нагоре - надолу, а 'циганското лято' беше на ход да се яви. Сметнах за добре, че ако почакам още малко, току виж есента отминала, а и плановете за есенна сесия в Балкана като, че ли се отмиха от есенните дъждове?! Интересната облачност в ранния следобед, придружена с дъждовна прогноза извадиха от фотографското ми съзнание две идеи, които таях в недалечното минало. Първата - фотографиране на светкавици на фон на някоя крепост или църква набързо отпадна, с разсейването на облачните маси (това наистина ми е голям фикс), а за втората все още имаше шанс, в предвид крепящите се останки от облачета по октомврийското небе.

Има две - три местенца извън града, покрай река Дунав, където хората си 'паркират' лодките - интересен сюжет би се получил, в реализация на кадър, с плавателните съдове по залез. Зяпайки облачността, времето летеше и затова набързо пристъпих и към изпълнението. Бързо намерих другарче по болест и се изстреляхме да поснимаме в 'пълноводната река'.

В коритото на Дунав заварихме това. Интересна гледка съпроводена с интересно споглеждане.

Хотела в далечината е бил заливан в минали години, а сега заварихме това.

Май и втората идея следваше ходовете на залезния провал. Природата се забавляваше с нас, поставяйки ни в шах с пешката :). Заснех разни странни форми на отминал живот и заизлизахме от пясъчника. Имах резервен вариант, а в предвид оскъдното време се наложи и да побързаме.

Подгонихме времето за да стигнем точно преди краят на деня. Знаех къде точно са лодките и се насочихме на там.

В странна поза се бореше колегата, фотографирайки залеза :). Ами така е, като му звъннах екстремно и се наложи да снима без статив.

Деня също не се оттегли без бой, а аз доволно изцедих последните залезни цветове.

За десерт се насочих към лодката в обратна посока, където цветовете преливаха в други тонални измерения. Щеше ми се да е потопена, а снимайки с ниска скорост движението и да се размие на фона на отиващия си ден, но в предвид кризисната фотосесия, в гонитба с цветове и липса на вода, и на това сме доволни. Не че това последното не можеше да се случи, но...вече бяхме далеч от детските години. В суетене около лодките разлаяхме местните кьопеци, време беше да се прибираме.

Интересен старт за есенни снимки, с надежда сериите да продължат, че времето напредва. Зимата наближава, трябва да се трупа и зимнина ;).

1 коментара: