четвъртък, 25 август 2011 г.

Язовир Копринка, Потопената църква 'Свети Атанасий' и Павел Баня

   ЧАСТ 4

   Споменах ли вече, че тръгнахме по нощите да дирим църквата в преливника на язовир Копринка?! Май да. Та така де, пристигнахме си по подобаващо тъмно, ама  какво по хубаво от това да търсим нещо, за което си нямаме никаква представа, къде изобщо се намира. Забихме по прашния офроуд път, по сукаците, покрай язовира и след спиране на няколкото недоумяващи човека, каращи джиповете си там, ориентировъчно разбрахме къде е. Паркирахме до водата, спогледахме се доволно и секунди по късно сновяхме през високите треви на преливника, в посока така наречената потопена църква. Беше си изпълнение - по тъмно, ние търсим църквата, а палатката чакаше в багажника :). Е намерихме я, дори и направихме по един кадър от яд, че закъсняхме за залеза и газ на обратно да се забавляваме с палатката :).
Щяхме да ставаме рано в очакване на изгрева. Сън не ме хвана, цяла нощ мислех за кристалните отражения на Балкана, в копринените води на язовир Копринка. Машинално се събудих към 5 и потърсих място, на което заложих фотоапарата и произведох два кадъра, които вписаха добре розовите отенъци на тихото утро.

С централната част на Стара Планина.

И в посока Бузлуджа, където се бяхме наканили за нощна сесия на ветрогенераторните птице мелачки.

Събрахме лагера и отново полазихме през росата по тревите в преливника.

Според запазените  летописи, църквата е построена със средства от дарения на местното население. Затова градежа и продължава 25 години. Черквата е завършена между 1851-1854 г., но по време на Руско-турската война е опожарена от башибузуците. В по-късно време след изграждането на язовир Копринка, част от селото попада там, както и местната църква. След 1960 г., останал без грижи и надзор, църковният храм бива варварски поруган и осквернен - превърнат е в обор за добитък на местните хора. В днешно време е поставен обикалящ кабел, по който тече ток, за да не влизат животни вътре.  



В снимане и проби без малко да изтървем мечтания изгрев, за който падна голямата борба.

Е успяхме, вписахме нежните утринни лъчи, през клоните на дърветата, около полуразрушената църква "Свети Атанасий". Минута по-късно слънцето проби по-сериозно и всякакви опити бяха неуспешни.

Добре е, че нямаше вода в преливника, защото не ми се мисли какво газене и какви комари щяха да са.

Идеята за събуждащо кафе в Павел Баня се оказа сполучлива и след кратка разходка там, снимахме и вековния бряст - символа на малкото градче.



И централната градска част, със спретнатия площад. Часовника на сградата от последната снимка показваше 8:50, а нас ни чакаха още от красоти по подбалканската линия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар