Винаги ми е било чудно към коя група хора да приравня пейзажните фотографи. Носят големи чанти, кутии с филтри, стативи - които могат да се използват за борба с кучета и прекарват часове в търпение за най подходящата светлина. И аз като тях съм се подготвял, планирал определена снимка на дадено място, залез или изгрев, но в по голямата си част опитите са се проваляли. Излизал съм с определена нагласа и желание за определен кадър, но времето и природата, като че ли нарочно са ме поставяли като в необрано лозе. Друг път пък съм излизал сред природата, без никакви конкретни нагласи и съм виждал феноменални залези, пъстри дъги, светкавици - това последното също ми е фикс идея. Така се получи в поредния път, в който бях неподготвен, отивайки за риба. Облачноста и залеза, който се очакваше се бяха съюзили, присмивайки се на това, че носех фотоапарата, но не и статив мислейки: виж го тоя... с автомат без патрони...:)
Рядко съм бил свидетел на толкова красив огнен залез, наситен с красота и интересни форми. Цветовете се сменяха и преливаха за секунди, превръщайки небето в огнено платно, изгарящо идеите ми за каквито и да било композиции. Бях като гладно циганче пред баничарница:) .
Щракнах няколко кадъра без определена цел наблюдавайки крещящите цветове в творбата на природата.
Ако имах статив, щях да вкарам някакъв обект за преден план, а с ниска скорост на затвора съм убеден, че щяха да се получат страхотни кадри, с размазано преливащите цветове, но в предвид казаното по горе здраве да е.
Ееееее,залезът е един път:)Повдига...
ОтговорИзтриване