понеделник, 8 август 2011 г.

Околчица и Белоградчик

   Едни от многото красиви места в България, с които можем да се гордеем в северозападната и част несъмнено са връх Околчица и град Белоградчик. Изпълени с история и гледки спиращи дъха, са неизменна част от огромното богатство на родината ни. С обиколките по приказните кътчета и хобито фотография, и ние се сблъскахме с тези красоти в годините, изминавайки десетки хиляди километри в търсене на нови и нови хоризонти. Хоби разкриващо магията на залези и изгреви, панорамни гледки спиращи дъха, карайки ни да се гордеем. От далеко ще започна с това, че кадрите, които ще покажа далеч не са от най добрите, идеята е не толкова фотографска, колкото авантюристична, но подпирани от време и условия ни стига и това, което сме видели и споделяме с вас пишейки тези редове. Тук е ред да поздравя северозападните фотографи и търсачи на красоти - Красимир Петров и Тихомир Младенов, които неуморно ни представят най-скритите тайни по тези земи, със снимки на скали, водопади, залези и изгреви от върхове, изненадващи ни с всеки следващ техен фотоблог. Късметлии живеещи по тези земи, търсачи откриващи нови хоризонти през обективите на фотоапаратите си. Фото публикациите им винаги могат да ни изненадат, в един момент представят приказно мъгливите водни падове по феерични екопътеки, а в друг суровите гледки от някой връх и нощното небе покрито с милион звезди.
Минавайки покрай табелката за връх Околчица, в едно от посещенията, подозирайки, че залезът отдавна ни е изпреварил, все пак решихме да се изкачим през стръмно лъкатушещия проход до там, знаейки за просторните гледки, които се разкриват от горе. Гледки съпроводени с историята за делото на Христо Ботев и неговата чета.

Поснимахме...

... и замотани от мащабните гледки, ...

... продължаваме в северозападна посока към Белоградчик и Белоградчишките скали.

А ето ги и тях, начело с крепост Калето посрещаща ни навъсено.


Всички скали от следващите снимки са от така наречената централната група включваща: Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Мислен камък, Ученичката, Велкова глава, Куковицата.
Наименованията на всяка скална фигура са плод на човешкото въображение, като и тук всичко се свързва с легенди и предания, за които няма да изпадам в подробности.

Не напразно с красота ...

и форми...

белоградчишките скали...

бяха номинирани за 7-мо чудо на света,...

но си останаха с красотата и номинациите, а градиентния филтър се бореше с тъмните скали:).

Вертикалните кадри вписваха добре суровите маси, на фона на ширини и радващата очите пролетна зеленина.


И поглед през 'задния двор' :) на белоградчишките скали към калето, една от най-добре запазените крепости в страната.

В посока града и телевизионната кула също е интересно. В общи линии на където и да се обърне човек, не му е скучно. Разнообразие и гледки са се хванали ръка за ръка.

С покатерване на една скала запечатахме и това клонче, коренящо се в усоите и завидната гледка в посока на която гледа :).

На изток и запад са останалите две групи скали - Фалковска и Збегова, за които замислям разходка в последващо посещение. Все пак човек има за какво да се връща отново по тези места.
До скоро :).

2 коментара:

  1. Като дойдеш следващият път насам звънкай да се видим :) И от мен да знаеш, скалите не търпят много градиентни филтри... само ако ги снимаш от високо и без големи скали на преден план ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Да Тишо, нали виждаш първия вертикален кадър, как горната част на скалата пострада:)? Мога да я пооправя, но в това си и е чара хаха. Поздрави!

    ОтговорИзтриване