петък, 19 август 2011 г.

Зима на Липника 3част

   Съществотото на поредицата 'Теке' ще продължа със зимните разходки там. Няколко дни за една зима прекарани там, еднакво студени и напълно различни един от друг. Едното от езерцата, в което е разположена патешката къщурка и мостчето, което минава през него. Изградени бетонни блокчета, делящи две от агрегатните състояния. Станах свидетел на интересна сцена - от ляво лед, а в дясно ледени води.


Любопитството ми се засили и на другия ден реших да повторя снимката, снега валеше силно, а температурите - отрицателни. Гледката звучеше да е обещаваща. Не останах разочарован. Всичко беше замръзнало подобаващо, а калпачетата пухкав сняг допълваха зимната приказка.

Наоколо също беше интересно - зимна красота в суровия ден.

Не се отказах толкова лесно, знаех че мястото ще ми предложи още изненади. На следващия ден като един луд се запътих пак на там, в очакване да разчупя леда със синьото небе.Измамна хубост в смразяващия ден.

Сенките разчупваха палаво леда, с отраженията в него.

Пообиколих и намръзвайки се запътих към нас. Със ставането на другия ден и силния снеговалеж реших,че ще е подобаващо да отида пак в Лесопарка, все пак не бях ходил отдавна :).
Дори приятелите ме питаха какво правя там, недоумявайки всекидневните ми 'екскурзии' до там.

Та по реда. Истинската зимна виелица, която се вихреше там, не ме отказа да затъна три пъти в снега и зареден за зимни приключения поснимах на воля.

Оттам към другото езеро, където също беше интересно.

Като подобащо упорит, направих първи стъпки в дълбокия сняг и доволно щраках с премръзналите си пръсти. Статива замръзваше при всякакви по-сериозни опити за разпъването му, така че не се и тормозех особено да се боря и с него. Снега достатъчно ме поизмаряше. Позатънах си добре и 'радвайки' се копаех, борейки се с него.

Последва петото идване тук, в което не снимах, а се наслаждавах на зимата. Крачех си доволно, пиейки чай. Знаех, че затишието предвещаваше сериозна буря. Така се и получи. Видях група рибари по леда, заети с всякакви странни дейности. Един копаеше дупки в езерото, други просто си стояха с въдици опрени до леда. Идилия си казах аз и мърморейки тихо, че апарата е в къщи реших да отвърна на удара.

Този път взех и компания. Отидохме с конкретни очаквания и бях припрян като ученик преди контролно:).

Доволно заварих това, което очаквах и отстрелях кадри по горкия мръзнещ човек :).


Друг рибар правеше дупка с някакъв свредел в леда, не пропуснах да го документирам и него.


Голяма картинка погледнато отстрани. Един копае, друг снима. Ако се спука леда, щеше да има и трета страна, в наблюдаване на сеир :).

И аз си крачех доволно, в размишление колко е хубав живота и дали си струва загубата му за няколко снимки, но това сме си - луди глави.

Прекъснах размишленията със снимки на другото езеро. Скуката надделя.

Затова се върнахме на първото и полазихме пак по леда.

Добре, че се снимахме взаимно, че да има спомени от одисеята. Ето ме и мен до рибарите.
Кипеше усърдна дейност :).

Човекът, който копаеше до преди малко, беше седнал вече и пиеше някаква течност :).

В следващия кадър вече дремеше. Питах си се на ум какво ще е ако се събуди на пролет :).

Бродех по езерото, в документиране на всякакви щуротии, снимайки и моя човек, все пак бяхме дошли заедно.



Реших да отделя и един кадър на случващото се в обратна посока.

Напуснахме леда незабавно, след хубавите спомени от първия ден и неустойчивото му състояние тогава.





Както казах, не правете това в къщи! И до скоро в 4-тото издание :).

Няма коментари:

Публикуване на коментар