четвъртък, 25 август 2011 г.

Ветрогенераторен парк Бузлуджа и Бузлуджа

    ЧАСТ 7

   В предпоследната част от поредицата, ще проследим какво се случва на Бузлуджа. Бяхме се заканили да се върнем някога там, а това някога дойде съвсем скоро, след снощния неуспех. Идеята беше да снимаме ветро генераторите  на залез, с ниски скорости, размазващи движението на перките им. Паркирахме се на паркинга, под паметника Бузлуджа и се спуснахме надолу, в посока ветро генераторния парк, в търсене на удобни позиции. Все пак от там трябваше да запечатаме и нещо красиво, а не да си тръгнем със спомена от разрухата, в съоръжението от предния ден, наподобяващо летяща чиния. Установихме се на едно възвишение по полянките около Бузлуджа и зачакахме настъпването на залеза. Както се предполагаше, припряността отново ми изигра кофти шега. В бързината бях забравил неутралния филтър в колата, без който по-дълги експонации, биха били невъзможни, в осветеността наоколо. Все пак целях бленда около 8-11, която да добави по рязък вид на кадрите. Замислях да се върна до колата, но силите ми вече бяха кът и злобно се примирих с действителността :). Седнах на тревата, в трескаво наблюдаване на стелещата се облачност.


Облаците се движеха бързо, но светлината беше много плоска, с което опитите се сведоха до няколко монотонни кадъра, от цялата безсмислена серия.

Слънцето беше зад нас, скрито в облачност, което допълнително усложни снимачната обстановка.

Щракахме си от ей така, да минава времето.

Реших, че в обратна посока може да е интересно и спрях с плоските опити, и без това загубихме много време тук.

Да определено смяната на стратегията ни поднесе приятна изненада. Гледката към Бузлуджа изглеждаше зрелищно, в допълнение с бурния вятър който излезе. Облаците сменяха цветове и форми, а ние затрупахме стативите с камъни и защракахме като за последно :).

-от оранжево,

-през мрачно сиво,


-до огнено лилаво.

Интересно се получи и със силуета на колегата.

И кадъра, който ми допадна най много от цялата бърза серия, с размазания облак в лилавото небе.

Ако бяхме позагубили още малко време в обратна посока, щеше да си е чиста загуба, все пак фотоматериала е бил зад нас, скрит от хълма, под който бяхме. Останах доволен, не мога да си кривя душата. За по малко от пет минути наснимахме доволно. Не че мрънкам, но идеята за палаткуване тук оставихме за по добри дни и вятъра ни занесе до колата, откъдето поехме към село Хотница. Там щяхме да се установим за сън и рано сутринта да атакуваме изгрева над Хотнишкия водопад :).

2 коментара: