МАРТИН ПЕТРОВ photography: Ветрогенераторен парк Бузлуджа и Бузлуджа

четвъртък, 25 август 2011 г.

Ветрогенераторен парк Бузлуджа и Бузлуджа

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

ЧАСТ 7

В предпоследната част от поредицата, ще проследим какво се случва на Бузлуджа. Бяхме се заканили да се върнем някога там, а това някога дойде съвсем скоро, след снощния неуспех. Идеята беше да снимаме ветро генераторите на залез, с ниски скорости, размазващи движението на перките им. Паркирахме се на паркинга, под паметника Бузлуджа и се спуснахме надолу, в посока ветро генераторния парк, в търсене на удобни позиции. Все пак от там трябваше да запечатаме и нещо красиво, а не да си тръгнем със спомена от разрухата, в съоръжението от предния ден, наподобяващо летяща чиния. Установихме се на едно възвишение по полянките около Бузлуджа и зачакахме настъпването на залеза. Както се предполагаше, припряността отново ми изигра кофти шега. В бързината бях забравил неутралния филтър в колата, без който по-дълги експонации, биха били невъзможни, в осветеността наоколо. Все пак целях бленда около 8-11, която да добави по рязък вид на кадрите. Замислях да се върна до колата, но силите ми вече бяха кът и злобно се примирих с действителността :). Седнах на тревата, в трескаво наблюдаване на стелещата се облачност.

Облаците се движеха бързо, но светлината беше много плоска, с което опитите се сведоха до няколко монотонни кадъра, от цялата безсмислена серия.

Слънцето беше зад нас, скрито в облачност, което допълнително усложни снимачната обстановка.

Щракахме си от ей така, да минава времето.

Реших, че в обратна посока може да е интересно и спрях с плоските опити, и без това загубихме много време тук.

Да определено смяната на стратегията ни поднесе приятна изненада. Гледката към Бузлуджа изглеждаше зрелищно, в допълнение с бурния вятър който излезе. Облаците сменяха цветове и форми, а ние затрупахме стативите с камъни и защракахме като за последно :).

-от оранжево,

-през мрачно сиво,

-до огнено лилаво.

Интересно се получи и със силуета на колегата.

И кадъра, който ми допадна най много от цялата бърза серия, с размазания облак в лилавото небе.

Ако бяхме позагубили още малко време в обратна посока, щеше да си е чиста загуба, все пак фотоматериала е бил зад нас, скрит от хълма, под който бяхме. Останах доволен, не мога да си кривя душата. За по малко от пет минути наснимахме доволно. Не че мрънкам, но идеята за палаткуване тук оставихме за по добри дни и вятъра ни занесе до колата, откъдето поехме към село Хотница. Там щяхме да се установим за сън и рано сутринта да атакуваме изгрева над Хотнишкия водопад :).

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

А ето какво казва автора:

„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.