петък, 26 август 2011 г.

Хотнишки водопад, Мусина, Еменски каньон

   ЧАСТ 8

    Залеза над Бузлуджа  ни зареди доволно, за изморителния път до Хотнишкия водопад, в село Хотница. По тъмна доба там нагласихме и лагера, под светлинката на мъждукащите челни ламби. Времето за сън беше ограничено, а машиналното сутрешно събуждане, ни изпрати по ранинка до красивия воден пад, в местността Кая Бунар.

Знаех какво ще получа като снимки от тук, но все пак опитах, нагласих статива и запечатах озарените от първи слънчеви лъчи - скали.

Вертикална ориентация, с красивата къдрица на копринения воден пад.

И отново озарените скали, с поглед от ляво. Добра светлина, уцелихме точния момент.

Отново щракнах във вертикала,...

... след което си потърсих и нещо за преден план, с което приключихме от тук. Не изкачихме екопътеката до горе, а направо събрахме нещата и потеглихме към село Мусина и Мусинската пропаст.

Мусинската пропаст, около село Мусина, не се представи подобаващо, след всичко видяно до този момент. Бяхме наситени на гледки и с това запълнихме айляка, на последния ден от разходката.



Подобаващо беше да завършим сървайвър серията и с нещо от дълбините на еменския каньон , за който съм писал и преди. Скали, река, водопад и сполучливата фотосесия очакваща ни там.

Още със слизането от каньона се започна.

Както казах - започна се, заредихме се стратегически и защракахме по бутоните.

Веднага си харесах разни камъчета, които за да впиша, се наложи да понагазя и в студената вода. Установих се и поработих върху няколко ракурса.


Пробвах и разни детайли, с малка част от водния пад на водопад Момин скок.

Както и с целия.


Позаиграхме се и със скоростите на затвора на апаратите. Един натискаше спусъка, другият хвърляше камъни във вира. Не ни беше скучно.

-с висока скорост на затвора и отсеченото падане на камъка във водата.

- и с ниска скорост, със замазаното му движение.

И без да хвърляме камък пак се получи добре, макар и леко скучно.

Хайде пак с камъка, да разчупим скуката:). Отстрани погледнато бяхме само за снимка. Трябваше ни трети човек, да ни документира, та да се посмеем заедно :).


Имаше и едно по малко дърво, люлеещо се от не толкова спокойната вода във вира. Идеите и тук не закъсняха. Снимахме го ей така, с поглед към пещерната ниша.

После не пропуснахме и да го изстреляме на вътре, в рисуване на движението, което извършваше.

И пак със скалите, около водопада и още по ниска скорост. Не е нужно да вмъквам, че отново забравих неутралния филтър в колата, то си се подразбира.



В посока Момин скок, с дръвчето и мехурите по траектория на движението му.

И пак, този път без движение. Изчакахме водата да се поуспокои и забихме на ниска скорост, а дръвчето си стоеше мирно. Позираше :).

Хладината около вира и влизането ми във водата, след горещината на разходката до тук, ме пресече здраво и за последните няколко снимки платих с два дена на легло. Но без лоши настроения. Заредихме душевните батерии на макс, наснимахме се подобаващо, че още ме болят пръстите. Определено излекувах фото-абстиненцията, в която бях попаднал.
Подобаващ фото завършек на лятото и трескаво очакване на есенните цветове ;).

1 коментара: