сряда, 24 август 2011 г.

Батошевските манастири

   ЧАСТ  2

   Множествено число?! Да, не е сбъркано заглавието на втората част от великото приключение, завършващо подобаващо летния сезон. Манастирите са два - мъжки и женски Батошевски манастир. Отстояват на близко един от друг,  духовни перли в сърцето на красивия габровски Балкан.
Започвам по ред на посещенията там с Батошевския манастир 'Въведение Богородично', намиращ се в северното подножие на Стара Планина, в самото село Батошево, около град Севлиево.

От 1998г. Батошевския манастир "Въведение Богородично" е обитаван от монахиня - Анисия и нейната помощничка монахиня Таисия. Манастирът представлява комплекс от църква, построена през 1905г., жилищни и стопански сгради. В църквата има икони на Станислав Доспевски. За няколко години игуменка Анисия успява да събере средства, с които е обновена Светата обител. Ремонтирани са покрива на двуетажната жилищна сграда, стаите за гости, оградата и входната врата. Издигнати са още нова чешма, нова ламаринена камбанария и е изработен нов иконостас.

И ние се гмурнахме в духовния свят с посещението там.

Манастирската църква.


И приятното зелено в напечения ранен следобед.

Трудничко ми беше с кадрите тук, слънцето високо, силно, изгори ми опитите за каквито и да било по оригинални решения.

Затова смело прибегнах към дребните детайли, запечатващи вярата ни във вековете. Господ здраве да им дава на хора като монахиня Анисия и труда положен за светите места.

На близко от тук е и мъжкия Батошевски манастир, който също ни очакваше. Придвижихме се по тесните балкански пътища. На пет километра над село Шумната, скрит от гористите склонове, но не напълно. Както повечето манастири около Търново, по време на османското нашествие и този бил разрушен и ограбен.

С неповторима свежест ни посрещна  манастиркия двор. Зелено, поддържано, свято място. И тук личеше намесата на човешката ръка.


През 1869г. по времето на игумена Севастиан започва украсяване на Батошевската църква, което обаче не е завършено. Изписани са само западната галерия, портикът от северната страна и някои части от вътрешността на храма.
                                                                         Красота.

И естествено не пропуснах да изкатеря по тревите зад камбанарията, в запечатване на по нестандартен кадър. Мястото определено струваше.

Стенописите по Батошевската църква събираха погледите на туристите и след като се поизпразни там, се понаснимахме на воля. Не се и опитвах да вкарвам каквито и да било композиции. Стигаха ни странните погледи на хората. Аз от ляво, колегата от дясно. Снимахме като невидели. Майсторлъка се вписа добре в следващите кадри. Приятно гледане :).










Красив, ценен български манастир, в който се е запазил жив българският дух, жива и трогателна история на една епоха, толкова славна и толкова мрачна.

Красиви места ни предлага България, но не всичко в живота се случва по сценарий, както описах тук. Заредени духовно ни предстоеше да срещнем потресаващата действителност на паметника Бузлуджа и грозната разруха, криеща се в него. Разруха да, ПОГРОМ - това е !!! Огледалната действителност на изгубеното ни аз. Апокалипсис състоящ се на Бузлуджа, делящ северните от южните красоти на приказната ни страна. Пътешествието продължава.


Няма коментари:

Публикуване на коментар