четвъртък, 25 август 2011 г.

Мъглижки манастир ”Св. Никола” и екопътека ”Винишки камък”

    ЧАСТ  5

    След коприненото утро, около язовир Копринка и чистия изгрев, на който станахме свидетели, колата пърпореше по Подбалканската линия в посока град Мъглиж. Пътят е хубав, а масивите на Стара Планина и Средна Гора предоставяха гледки за настроението, съпровождащо ни до там.

   Мъглиж - малко градче, скътано в усоите на Мъглижката клисура. В читалището там се намира една от най-богатите сбирки на минерали в България.
Мъглижкият манастир "Св. Никола" също представляваше интерес за нас, скрит в планинската пазва на Стара Планина, само на два километра северно от града. От 1922г. манастирът е девически. По настоящем е действащ и се обитава от няколко монахини.

   Допърпорихме и до там по стръмния път, готови за още душевно зареждане в тридневното приключение, което започна да се превръща в одисея :).

   Мъглижкия манастир. Това заварихме на входа му.

   Постройката на манастирския комплекс.

   Спокойствие цареше там вътре.

   И още един кадър от двора в посока комплекса.

   Всичко беше чисто, свежо, заредено с душевна красота. Спокойствие и цветна хармония, неприсъщи за шумния град.

   И тук не пропуснах, прибягвайки до дребните детайли, които цветно радваха очите.

   Манастирската църква в задната част на двора и покрития и с иглолистни бодли покрив.


Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Вляво на манастира по изградена пътека, се стига до местната природна забележителност 'Винишки камък'.


   Измамното и начало започва с 'приятно' ръждясала табелка, на която пише 1 километър! Казахме си, някой шегобиец е изрисувал с боя нулата до единицата и значението на надписа придобиваше други измерения. :) Както се убедихме по натам, шегобиецът е бил съвсем прав. Определено километрите не бяха 10, но бяха доста повече от един. Маркировка имаше по дърветата,  докато не я изгубихме напълно, продължавайки по правия път, който прерасна в непревземаем сипей.

   Върнахме се по-надолу и хванахме някаква уж 'маркировка' от наредени камъни, по свиваща пътека, която стръмно ни изведе на красивото погледно място. Браво на човека играл си да реди хилядите камъни по стръмният лъкатушещ сипей, отбелязвайки по този начин пътеката до 'Винишки камък'. Една стрелка ако имаше поне на разклонението, нямаше да сбъркаме правилната посока.

   Мъглиж остава в ниското.

   И поглед към Мъглижката клисура.


   И отново към градчето.

   И южна България.


   Местната природна забележителност.

   Икона тук  краси студените скални маси.


   В посока стръмната клисура.


   Мъглижкият манастир също остана долу в ниското...

... с лъкатушещия път.


   Не се сдържах,  водният ми баланс беше сериозно нарушен и се опитах да приложа тактиката на летец. С това достигам до извода, който ще наложа и на вас :), носете си ВОДА. Пътеката е много стръмна и не е един километър! :)

   Липсата на вода осуети плановете за продължаване нагоре от Винишки камък към връх Попък, но понякога се случват и подобни неща. Това оставяме за друг път и слизаме надолу,  където две групи туристи се връщаха от пътеката, по която забихме и ние, изпускайки 'маркировката'. Упътихме ги за състоянието и разстоянието на пътеката, а тези които бяха по чехли директно си се отказаха :).

   Снимах си от ей така и 600-е шишарки красящи пътеката, след което се запътихме към следващата 'потопена църква', където ударихме на камък :).

Няма коментари:

Публикуване на коментар