четвъртък, 25 август 2011 г.

Мъглижки манастир ”Св. Никола” и екопътека ”Винишки камък”

    ЧАСТ  5

    След коприненото утро, около язовир Копринка и чистия изгрев, на който станахме свидетели, колата пърпореше по подбалканската линия в посока град Мъглиж. Пътя хубав, а масивите на Стара Планина и Средна Гора предоставяха гледки, за настроението съпровождащо ни до там.

Мъглиж - малко градче, скътано в усоите на Мъглижката клисура. В читалището там се намира една от най-богатите сбирки на минерали в България.
Мъглижкия манастир "Св. Никола" също представляваше интерес за нас, скрит в планинската пазва на Стара Планина на два километра северно от града. От 1922г. манастирът е девически. По настоящем е действащ и се обитава от няколко монахини.

Допърпорихме и до там по стръмния път, готови за още душевно зареждане в тридневното приключение, което започна да се превръща в одисея :).

 Мъглижкия манастир, това заварихме на входа му.

Постройката на манастирския комплекс.

Спокойствие цареше там вътре.

И още един кадър от двора в посока комплекса.

Всичко беше чисто, свежо, заредено с душевна красота. Спокойствие и цветна хармония, неприсъщи за шумния град.

И тук не пропуснах, прибягвайки до дребните детайли, които цветно радваха очите.

Манастирската църква в задната част на двора и покрития и с иглолистни бодли покрив.


От ляво на манастира по изградена пътека, се стига до местната природна забележителност 'Винишки камък'.


Измамното и начало започва с 'приятно' ръждясала табелка, на която пише 1 километър! Казахме си, някой шегобиец е изрисувал с боя нулата до единицата и значението на надписа придобиваше други измерения. :) Както се убедихме по натам, шегобиеца е бил съвсем прав. Определено километрите не бяха 10, но бяха доста повече от един. Маркировка имаше по дърветата,  докато не я изгубихме напълно, продължавайки по правия път, който прерасна в непревземаем сипей.

Върнахме се по-надолу и хванахме някаква уж 'маркировка' от наредени камъни, по свиваща пътека, която стръмно ни изведе на красивото погледно място. Браво на човека играл си да реди хилядите камъни по стръмният лъкатушещ сипей, отбелязвайки по този начин пътеката до 'Винишки камък'. Една стрелка ако имаше поне на разклонението, нямаше да сбъркаме правилната посока.

Мъглиж остава в ниското.

И поглед към Мъглижката клисура.


И отново към градчето.

И южна България.


И местната природна забележителност.

Икона тук  краси студените скални маси.


В посока стръмната клисура.


Мъглижкия манастир също остана долу в ниското...

... с лъкатушещия път.


Не се сдържах,  водния ми баланс беше сериозно нарушен и се опитах да приложа тактиката на летец. С това достигам до извода, който ще наложа и на вас :), носете си ВОДА. Пътеката е много стръмна и не е един километър! :)

Липсата на вода осуети плановете за продължаване нагоре от Винишки камък, към връх Попък, но понякога се случват и подобни неща. Това оставяме за друг път и заслизахме надолу,  където две групи туристи се връщаха от пътеката, по която забихме и ние, изпускайки 'маркировката'. Упътихме ги за състоянието и разстоянието на пътеката, а тези които бяха по чехли директно си се отказаха :).

Снимах си от ей така и 600 - те шишарки красящи пътеката, след което се запътихме към следващата 'потопена църква', където ударихме на камък :).

Няма коментари:

Публикуване на коментар