сряда, 14 октомври 2015 г.

Мердански манастир - Марянски манастир- Буйновски манастир - Христовски водопад

Есен в Предбалкана

   Есента в Предбалкана и тази година ме изненада приятно, и макар само за няколко часа се озовах сред приказни цветове, около мен. Манастирите от заглавието са по-далеч от комерсиалните места и тълпите, което в комбинация със студ и мъгла, винаги е раждало спокойна разходка и балансирани кадри. Пътувайки към Родопите, се понесох към китните планински градчета Елена и Твърдица. Знаейки, че проходът Елена-Твърдица е отворен от няколко години, сметнах за добра идея да измина острите и стръмни завои пресичащи планината. И се озовах в Рая пред портите на Мердански манастир Св. 40 мъченици! :)

Мердански манастир Св. 40 мъченици:


Недалеч, сред завоите на планината е село Марян и Марянски манастир Св. Преображение Господне. Този път планувах малко обекти (основно манастири) и въпреки, че тръгнах едва по обяд от град Русе, разходката протече повече от спокойно. Знаех, че пътищата са поносими, с изключение на тировете по пътя Русе-Велико Търново, няма непроходими отсечки, както се случва често в подобни разходки! Пътищата в тази част на България са спокойни, има много обособени отбивки, човек дори само с движение по тях, може да спира и да се наслаждава на мъгливите горски масиви без движение с конкретна цел.

Марянски манастир Св. Преображение Господне:




По път за село Буйновци едва не изскочих от предното стъкло на колата. :) На един завой табела гласеше - ВОДОПАДА-400м. Е, може ли човек да не си пробва късмета. Знаех, че в районът е водопада на Мийковска река, но не знаех, че точно този водопад е кръстен Христовски водопад. Слизайки до подножието му разбрах за това и не останах разочарован.



Поех и към Буйновци. Село скътано в гънките на Предбалкана сред красиви гори, поляни и безброй живописни завои разкриващи много обновени къщи за гости. Пристигнах в късния следобед пред портите на Буйновски манастир Св. Пророк Илия. Мъгла се стелеше навред. Тишина и спокойствие по пустите улици.

Буйновски манастир Св. Пророк Илия:


Всички улици и пътища в гората са посипани с килим от есенни листа. Цветната феерия тепърва предстои и настроението е едно такова, приповдигнато....... :)

Толкова от този есенен следобед. :) Преминаването по завоите на Елено-Твърдишкия проход си е изпитание в мъглата, а в южна България направо си беше за слънчевите очила.

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил" ТУК, Зелениковски манастир Свети Йоан Кръстител", ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Оставената долу сметка е за доброволно дарение, от което по план ще издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора и които са в критично състояние. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.


BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Няма коментари:

Публикуване на коментар