Скравена - Мътнишки манастир - пещера Венеца - пещера Лепеница - село Стакевци - водопад Бела вода - манастир св. Иван Пусти

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Дивият северозапад. Около Белоградчик.

   Северозападна България за пореден път ме привлече със своя чар и дивата си, безкрайна красота. Знаейки, че пътешествието ще ме отведе по далечните пътища там, поех рано-рано към разбития проход Арабаконак и пресичайки планината в дъжд и кал, се озовах в ранобудното село Скравена. Беше дошло време и на манастирите там - Скравенските манастири, но без да знам, че ще си изгубя половината ден, за да чакам някой да ги отключи, докато нетърпеливо надничах зад оградата в компанията на недружелюбен кучешки лай. 

   По кални улици и в мъгла ме срещна утрото в село Скравена. Тук, в това стопанство, на картите от снимката е отбелязан съществувал някога манастир, от който беше останала кална дупка и някогашните основи. Манастирът от модерно време, портите на който бяха заключени, се слави с вековния си 540 годишен дъб. Огромното дърво, внушително, като страж бдеше над манастирската постройка с величествените си клонаци... Беше ясно, че отново ще се връщам тук. От местен предприемач, който има конеферма в селото и ме покани на чай там, разбрах, че уредникът на манастира слизал всяка сутрин да се снабди с хляб и провизии, но тази сутрин закъсняваше, а нямах време да го чакам. Поговорихме и поех по пътя. Списъкът с обекти, до които исках да се докопам в късия октомврийски ден беше главозамайващ и само аз си знам как щях и дали щях да го изпълня с шофиране в транс и нито секунда почивка. Манекенките може да ми завиждат, че аз без да правя скъпи диети, успявам да съм постоянно слаб и във форма с тези си пътувания, в които не остава време дори за кратка закуска! :)

   Утрото покри с мъгливи талази долината над село Скравена и камъните наоколо!

   Във Враца по план спрях в източна промишлена зона, за да се снабдя с лавинна лопата, с която да се извадя ако падна в някоя дупка по път :) и след щателен оглед, че колата не се е разглобила по лунния пейзаж там, се запътих към Мътнишки манастир "Св. Николай", където и луноходите бяха закъсали. :) Краткото разстояние по черния път минах пеш, бягайки до там. Портите на манастира бяха заключени, личи че никой не стопанисва мястото, а и за да не се влиза вътре с автомобили, както личи, че се е правило в близкото минало. Имаше счупени прозорци, оградата на места беше срязана, от там се и влиза единствено... Все пак намесата на хората и това, че старата постройка е поддържана, за да не се разпада във времето, както много други манастири оставени на произвола на съдбата е оказала влияние.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

   Толкова от тук, за 8 часа препускане успях да посетя точно един манастир. :) Всичко до обяд обаче беше бонус за мен, имах още планове, графи, алинеи, точки, подточки, но целта на цялото това пътуване беше съвсем друга и рискувах да го съсипя, ако се лакомя да отида навсякъде! :) Звъннах, за да ми потвърдят за новооткритата и уникална пещера Венеца, че работи. Работи - да! Пещерата се намира до Белоградчик, в село Орешец и въпреки, че съм влизал досега в петдесет пещери, тази наистина беше феноменална и ме остави без думи. Шареното осветление, огромните пет зали, в които нямаше следа от вандализъм, с масивните си образувания. Пещерата, още когато е открита през 70-е години на миналия век, е била бетонирана по заповед на Държавата, за да няма неприятни изненади и набези. Сега, години по-късно, с облагородяване на района и масивен вход с бетон и стомана, всички могат да се радват на приказката случваща се вътре. Телефоните им прегряваха, докато чаках сам, за да вляза вътре, а за събота и неделя записваха групи от по 50-е човека! Ужас, добре че е делник!!! :) И за да не си чешем само езиците, ето няколко кадъра от цветовата пещерна феерия. Успях да се добера преди да затворят за посетители и въпреки, че почти бях пред аритмия и да снимам вътре. Разрешават да се снима, но без светкавица. Изпържих матрицата на фотоапарата на макс, а осветлението вътре в пещера Венеца спомогна за що-годе читави кадри, доколкото това е възможно да се случи без статив и с ниските скорости! :)

   Добре, че пещера Венеца е била бетонирана в годините, не ми се мисли какво би се случило иначе с тези красоти...

Маестро, музика! :)

   От другата страна на Белоградчик и неподвластна на „конкуренцията” е пещера Лепеница с уникалния си вход-свод и уникално нахалните мухи, които ме довършиха в този динамичен ден, преследвайки ме кръвожадно до пещерата и обратно. Малко преди да се стъмни бях там по едва видимата пътечка, която се отделя от пътя, в гората и преминава покрай по-слабо посещаван масив от Белоградчишките скали. Това беше и основната цел на пътуването ми в дивата северозападна България - тези две пещери! Пътеката към пещера Лепеница в последните си метри е екстремна, а в мокро време дори опасна за преминаване! 

   Глинената къща под пещерата е много интересна, а входът на Лепеница е на две нива. В района е и пещера Козарника, която се слави с интересни открития на археолозите относно човечеството, но не и този път!

   Поех към село Стакевци с мисълта, че там "задължително" ще има магазин, от който да се снабдя с кока кола, незаменимата съставка към нещо огнено, което имах, да нощувам и като бонус сутринта да посетя граничния водопад Бела вода по Стакевска река. При липса на магазин, трябваше да търся да заредя на друго място и да се връщам до Белоградчик, където да пренощувам, но късметът, като че ли проработи, макар и в края на деня! :) Запустял, макар и нов, тесен път ме поведе в гънките към границата със Сърбия. Табели с обозначения за "ГРАНИЧНА ЗОНА" са гаранция, че човек попада в рая. Малки запустяли села, приказни поляни с добитък и не след дълго стигам последното село на картите - Стакевци, а там какво да видя - цели три магазина. Снабдих се с провизии и поех по макадамовия път извън селото покрай Стакевска река. По едно време просто намерих едни хубави поляни, а и рискувах вече да потроша колата или да се наложи да ползвам лавинната лопата по тези камънаци ако продължа, затова спрях. Малко преди залез! :)

   Компания не беше излишна и фотоапаратът отново прегря! :)

   Цветовете в дефокус ми подкосиха краката. И тъй като конете не бяха особено дружелюбни, докато не свикнаха с мен, ме успокои фактът, че са вързани! :)

  Студът скоро захапа околността със скриването на слънцето. Обичайните неща - душ в близката бистра река, палатка, спален чувал, хубаво мезе и заслужена почивка след скоростното препускане по пътища и пътеки в този есенен ден... 

   Водопад Бела вода или как да се събудим по интересен и запомнящ начин, това го няма в наръчниците! ;) Не толкова заради това, че е нещо кой знае какво, някакъв си 3-4 метров водопад, а заради маниакалната ми зависимост да отчета всички водопади в България, бях тук сега. В студът на октомврийското утро с осветен от челника път скоро бях до водопада. До него слиза стръмна пътека в гората, а шумът на реката с нищо не подсказва за присъствието на водопад точно там. Продължих, като подминах без да искам мястото в тъмнината на нощта по пътя и разклонението за Бела вода. Тъй като не ми се случва за пръв път да се губя поради тръгване на челник и липса на точни координати в приемника си, сега се забърках в поредния забавен сценарий! :) На гпс-а водопадът не е обозначен и след края на пътя тръгнах през непроходимите, нападали дървета по самото дере навътре в дебрите на планината. Оказа се невъзможно, беше непрогледна тъмнина и се върнах на пътя. В това време всеки шум ме докарваше до лека лудост, в предвид факта, че се намирам в граничен район, а медиите тръбят - бежанциии, бежанциии и излъчват всякакви материали доказващи това!!! :) Поех по друг път вляво от основния, бързо набрах височина и се отдалечавах от всякакви възможни варианти да попадна на каквото и да било, стигайки голяма и разрушена сграда. Върнах се отново по първия път, поех и по някакъв десен път, на който е обозначена пътека в края му, но и там планината не даде никакъв жокер, натъкнах се на непроходими горски масиви. Реших, че това е невъзможно да се случва. Казват, че водопад Бела вода на Стакевска река е леснодостъпен, както се оказа малко по-късно, докато разочарован слизах към колата и изведнъж усмивката се появи на лицето, като го видях до поредната табела сочеща напред, а не надолу в дерето. Именно тъмнината на нощта ме заблуди и водопадът се подаваше свенливо на десетина метра по-долу. Гръмотевици ехтяха от мен в цялата планина. Къде що дивеч имаше наоколо се изпокри в дън горите тилилейски. Бях подготвен за разочарование тук, след като видях снимки преди да тръгна от местността при самия водопад и нападалите дървета, съсипали фотогеничното дере. Ще гледаме снимки на северозападните водопадъри и толкова от този водопад в следващите няколкостотин години. Тази картина се разкри пред мен. Беше съмнало и птиците пееха, въпреки всички мои несгоди и крясъци! :)

   Бях привършил с финансовата част и ме зовеше 400 км. oтсечка, което обикновено е най-неприятната част, особено когато човек има желание да продължи или остане сред красивите гори. Имах аванс от няколко дни, в които да овършея още безумно много манастири, пещери и върхове по мъгливите есенни била, но толкова засега от тук! :) 

   Пътно не пропуснах отбивката преди град Враца, покрай която засилен съм минавал не малко пъти и се качих на манастир "Св. Иван Пусти" (Бистрецки манастир "Св. Иван Рилски") и водопад "Св. Иван Пусти", който беше пресъхнал.

   Скалите около водопад "Св. Иван Пусти". Двата отвора в скалната ниша ясно се виждат в тъмната част на скалата, от които протича водопада през пролетта. 

   Дупката, в която е живял определено време Иван Рилски и стенописите до нея, които според уредника на манастира били съхранени от 15-и век.

   Северозапада, този див Северозапад отново ме допусна и се прибрах безаварийно "байпасвайки" град Враца и траповете по улиците, защото там и категория за луноход не е достатъчна, за да не си потрошите колата. :)
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Пещера Лепеница - село Равногор - Бекови скали

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Някои динамични разходки се случват спонтанно. С късно тръгване, безпорядък и суматоха при гласенето на багажа, много завои взети с пързаляне на гумите и стигане по тъмно през нощта, в търсене на място за палатката! :) Ама все си обещавам да не се подреждам така спомняйки си последния подобен уикенд... В последно време определено не съм от най-активно ходещите, по ред причини, но веднъж в месеца се случва. :) Дори ме хвана мускулна треска, но затова после. Първоначалния план, който скалъпихме за минути и справката по телефона от сайта на пещера Лепеница, ни увенча с надежда, че може да успеем да стигнем до 15:30ч. там ако се напънем, защото тогава влизат последните посетители. Карайки сурово, едва на ръба, стигнахме малко след 15ч. на два километра и нещо от пещерата. Пътят стана кошмарен и нямаше да успея с колата. Протичахме разстоянието, не бях във форма, краката ми се сдухаха още веднага и се задъхах до болка, все едно съм бягал цял ден с претъпканата раница, а бях с едва килограм на гърба. С Катя се разбрахме да я изчакам до пещерата и да уговоря водача, ако не е влязъл с последната група, да ни изчака. Късмет ли бе, не знам?! Стигайки до пещерата, група от хора тъкмо влизаха. Изчакаха ни и доволни, макар и силно изнервени от бягането влязохме вътре. Интересът ни към пещера Лепеница в западни Родопи се породи от това, че в близките 50-е години е била затворена за посетители поради срутване. Преди няколко години, отново отворена и проучена, на около километър навътре. Цените като за България са поносими, ако сте склонни да отделите 20лв. за вход на човек. Проникването в първите 200 метра е с цена 7лв., вторите 200 метра са 15лв., а до 600-е метра - 20лв. В сайта, за 2014-а година са упоменати други, по-ниски цени - 5, 10, 15лв., явно тази година имаше увеличение, но не това е важното, просто информативно за тези, които решат да я посетят. Правихме сметки на финикийските знаци и тъй като бяхме на ръба, се разделихме с всичките си пари, естествено не останаха за газ и се наложи да карам на бензин по завои и баири до село Равногор и обратно... В цената са включени спелео екипировка, водач и едно определено интересно преживяване. Въпреки техниката, с която снимах, липсата на каквото и да било естествено осветление и високото ИСО на фотоапарата, не родиха желаните за мен кадри. Иска статив и ниски скорости с измпровизирано осветяване! Разхладата в горещината и красивият пещерен коридор ни дариха с благодат. Имаше навеждане, застъргване с каски по ниските тавани и параноична суматоха в пазене на техниката от калта и течащите от тавана води.

   Пещера Лепеница, прекарахме вътре малко под три часа.

   Както споменах, кадрите ми бяха пробни, повечето не се получиха и далеч не показвам и 1/10 от красотите на тази пещера. Общо взето тези са без светкавица на високо ISO 3200-6400. Апаратът ми по чудо остана невредим! От на Катя течаха реки, кал, драма! :) Имаше скални коридори със сталактони, уникални галерии и тесняци, през които преминавахме полулегнали и където не снимах заради калта и водата. През пещера Лепеница преминава подземна река с ледени води, която захранва с питейна вода град Велинград.

   Исках да пробвам малко звездни врътки над язовир Широка поляна или село Равногор от панорамните Бекови скали, но последното го разделихме на две части поради късното пристигане там. Въведох глухо село Равногор и се поведох по гпс-а. Той обаче реши да скъси пътя и да увеличи поне тройно времето и бъдещите проблеми, ако продължим да го следваме с ниския автомобил. Пътят за Нова махала и село Фотиново е с доста завои и поносим, минавали сме неведнъж, но пресечката отделяща се за село Равногор през планината се оказа черен път - камъни и дълбоки коловози. Ако бях погледнал и хартиената карта, нямаше да окъснеем така. И така, вече се беше стъмнило, обърнах към градовете Пещера и Брацигово, откъдето официално се стига без щети с ниски автомобили до село Равногор. :) Показанията на гпс-а ми подсказаха да не се пробвам за Бекови скали. Беше малко преди полунощ, а до панорамната площадка имаше четири километра пеша.

   Разпънахме палатката, студът щипеше и се навлякохме с по няколко ката дрехи. В Родопите и летата са прохладни, а вече, в началото на септември си е ранна есен там. Не ми беше до снимки, но сърбежът да тествам широката стъклария дразнеше особено.

   Смукнах малко ракия и установих техниката! :) Небето над село Равногор, млечния път и меките светлини от уличното осветление. Половин минута от звездното небе и синеещия млечен път на 11мм. изпържени на 4000 ISO с вграденото шумоподтискане. Получи се някакво замазване в небето, преминаваха бързи облаци, заформи се ветровита вечер!

   След което направо заспахме. Една местна котка без малко да ни съсипе вечерята, ама навреме я хванахме в засада! Светещите очи от отразената светлина на челниците я засякоха при импровизираната ни на одеяло маса :)

   Бекови скали. Духаше силен вятър цяла нощ. Палатката се тресеше, рейките пукаха, часовникът отброяваше минутите до 4:30 сутринта за да хванем изгрев от Бекови скали. Има много панорамни площадки в Родопите като Орлово гнездо над село Ягодина. На Бековите скали е една от тях. С чудна гледка към язовирите Кричим и Въча, и живописния път виещ край тях. Без градиенти филтри предположих, че резултатът няма да е от най-задоволяващите.

   Катя никога няма тези проблеми и неволи, снима със сапунерката и се наслаждава на гледките... Кратка беше изгревната драма, а мъките със счупения статив дълги! :)

   Междувременно, на връщане се беше генерирал интересен облак, който прецеждаше меките утринни лъчи.

   Облаци нависнали над ябълковата градина в двора на параклис Свети Илия, село Равногор. Катя лежи на уханната поляна, събира кърлежи и снима есенни минзухари, които са безброй! :)

   И с малко изкривяване на перспективата, породено от гледната точка през широкия поглед на Токината.

   Толкова от Родопите, чакаме с наточени брадви есента и се надяваме цветовата феерия да се случи и този октомври.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)