понеделник, 30 ноември 2015 г.

Бачковски манастир - село Косово - връх Снежанка - екопътека Невястата - Смолянски водопад - екопътека Казанджи дере - село Мугла - село Чамла

   Дълго, километрично дълго заглавие се получи, но това бяха местата, които посетихме в уикенда... между другото... Казвам между другото, защото май повече храна, сладкиши и вино изнесохме в тези дни нагоре по баирите, отколкото ходихме, но с Иван и с Катя не може да не се получи така (забавно и наводнително)! :) То не е било да не ни и завали, така че с Ванката винаги си имам поне едно на ум като приготвяме големите раници. Слагам къде някое наилонче, сапунчето винаги е на леснодостъпно място! И се случи така, че отново цял ден яко ни валя, а вечерта ни остави да си направим мохабета! :) Направихме уговорката бързо, предложението беше мое - да се качим "плавно" на връх Голяма Сюткя - родопски двухилядник над град Ракитово. То веднага се отхвърли след щателен оглед на картите и жокер, че денивелацията с тежките багажи ще ни ощети! :) Веднага извадих жокер, тъй като неведнъж съм предлагал Мугла и Чамла. Диво е, има какво да се снима, а измамните стотина километра до там от Пловдив са си цяла одисея...

   Стартирахме рано сутринта по обезлюдената все още пътека с Бакочвски манастир "Успение Богородично". Ако не ви хванат, че снимате, панаирът там може и да ви се размине. Няколко пъти неуспешно съм се въртял там, сега дойде моментът да закова някое кадро. Не, че е нещо кой знае какво - манастирът е втори по големина след Рилски манастир, но нали си ги колекционирам и дългият ми списък все още не беше удостоен от тук! Наоколо е пълно с кръчми, сергии, дебели типове без вратове, списъци със забрани, солидни ценоразписи, от които ще забравите, че сте в манастирски двор и ще се телепортирате набързо в мол...

   Бачковски манастир "Успение Богородично".

   Отварям една скоба по повод част от работата ми.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
Поехме към връх Снежанка да сефтосаме чисто новия сняг, но крайпътно се отбихме до село Косово. Преваляваше, но с някакви импровизации от чадър и бърсане на челни лещи се записахме там.

Село Косово е уютно място в западни Родопи, където човек може да си почине и въпреки, че е близо до пътя Пловдив-Смолян, комерсът не го е завладял все още напълно...



Неусетно в смесица от дъжд и сняг, паркирахме на хотелите под връх Снежанка. Нагоре рискувахме да не успеем в дълбоките коловози с тежката кола, а и да се поразходим, докато ни вали първия за сезона сняг (първия поне за нас)... :)

Връх Снежанка и кулата там:

Не може да се добие представа колко всъщност е внушителна тази постройка, само падащите от високо парчета лед, разбиващи се с трясък и предупреждаващите табели за това, догатваха да не се мотаем много много тук...

Разходихме се в свежестта на чистата белота и скоро отново поехме по пътя към Смолян.

Преди Смолян е наскоро изградения луксозен манастир Великомъченик Пантелеймон (доизгражда се, чисто новичък е) и екопътека Невястата. Отбихме се до манастира. Хубави и големи табла! С червени букви са забраните, безчет... Шмугнахме се да поснимаме, докато лютите люде вътре ни разглеждаха под око. Красиво място, в което са влети много евро пари, но душевността не усетихме там...

Манастир Великомъченик Пантелеймон. Чисто нов е. Изграден с много ресурси, но...

От паркинга тръгват няколко пътеки в различни посоки. Едната води до манастира - втората, по която поехме до екопътека Невястата и къмпинг, и третата до Смолянската крепост. Наоколо има стена за катерене, Виа Ферата и всякакви джаджи за изкарване на пари. Силно комерсиализирано място само на метри от пътя...

Екопътека Невястата извежда до непристъпен скален масив, от който в хубаво време се открива приказна гледка към Смолян и Смолянските езера. Днес нямахме късмет с гледка тук, но засега всичко вървеше по план и нямаше повод за оплакване. Иван извади дежурните кулинарни изобретения, с които да се подсилим. Каза, че са палачинки, които е правил собственоръчно, спомена за някаква палачинка, която паднала на земята у тях..... Винаги ни вали дъжд. Формулата е една винаги - кулинарен фал = дъждовно време! Ще му скъсаме дипломата за готвач! :)

Около скалните отвеси по екопътека Невястата:

Самотно дърво в мъглата, снимка колкото да ни подразни какво се разкрива при ясно време тук:

Времето ни притискаше. В плоска светлина отчетохме доволно преливащия Смолянски водопад, от който ме е срам да покажа каквото и да било... :) Идеята да се спи в обезлюденото село Чамла беше на път да претърпи провал. Разстояние от няколко километра пеш, с немалка денивелация и тежък багаж в дъждовната гора, не беше сред най-приятните сценарий привечер, затова ударихме бонус, попадайки на новооткритата екопътека с водопади - Казанджи дере в село Мугла.

Пътят от Смолян до село Мугла е едва 20-а км. Състоянието му е плачевно, остатъците от асвалт минават през ерозиралите склонове на планината, която е като жива и изсипва тонове скална маса, вода и дървета върху него всеки ден, докато Мугленска река в дълбокото дере реве с пълна мощ. Преминаването с ниски автомобили е силно непрепоръчително. Отсечката ни отне малко над час и се озовахме там. Железен е дизеловият локомотив на Иван! :)

Екопътеката ни се яви бонус. Скоро отново ще завали и ще се стъмни. С немалко усилия се добрах с Катя до края и, и водопад Казанджи дере. Високите ми обувки бяха пълни с вода, вечерта щеше да е изпитание за мен, тъй като огънят беше високо в изграденото огнище и комфорт липсваше! Личи си, че неопитни хора са конструирали и изпълнили екопътеката за да се усвоят парите. Точно по пътеката минава река Казанджи дере и хора без опит и много мокри крака, е почти сигурно, че няма да стигнат водопада, освен в 1-2 месеца през годината, когато дерето пресъхне. Пътеката е с дължина 700м. от края на селото. Денивелацията е нищожна. Ако може да се вярва на изписаното, усвоени са 45000 евро за няколко малки мостчета с тънки дъски, десетина по-големи табелки по дърветата и дървената беседка с огнище. Срамота за подобни главозамайващи кражби! До село Мугла пътят е тежък, за високо проходими автомобили и-или джипове. Най-вероятно по тази екопътека ще се минава инцидентно, а който се наеме да стигне тук, да си прецени възможностите на автомобила.

Долу до перфектната беседка ни чакаше Иван. Беше си организирал бивака, бързо изравних резултата и скоро Лафумата беше в готовност за отрицателните температури през нощта! :)

Реките изливащи се по екопътеката след напоителните дъждове от предните дни не му се понравиха и се беше заел с цепенето на дърва за огъня. Последваха няколко кулинарни часа. Беседката е 4 звезди - прясно лакирана и изолирана!  Подслони ни уютно от дъждовните серии, които се редуваха с ярко звездно небе. Изграденото огнище с висок комин оприличаваше декор за ТЕЦ тази вечер, бълвайки пушек като триглавия змей. Ще огладнея ако изпадна в подробности как протече тази вечер. Прекалихме с кулинарните изяви. Няколко вида салати - печени чушки, зеле с моркови и майонеза, а наоколо постоянно чакаха ред наденички, които Ванката грижливо завиваше с беконче, на шиша, за да не прегорели... Пихме кметска ракия, хапнахме и от прочулите се с дъждовни прогнози палачинки с Мавруд! :)

През нощта температурите отидоха бая под нулата, затова сутринта се подсилихме сериозно с останалите палачинки и ябълковия пай на Катя. Предстоеше разходката до обезлюденото село Чамла. Идеята на цялото това пътуване. Трудна цел си бяхме задали с всички "пречки" до тук! :)

Много снимах в тези два дни и в Мугла, и в Чамла, но не върви да покажа всичко. Все пак няколко кадъра ми грабнаха вниманието. Човек трябва да усети атмосферата с присъствието си по тези забутани на г... на географията, изчезващи села.

Село Мугла:

Обезлюденото село Чамла, направо си заслужава да му отделя една публикация:

Селото е възникнало в началото на 19 век. Съдейки по архитектурата - липса на санитарни възли, големината на сградите, (тип общежитие) най-вероятно селото и районът са използвани за подслон и дърводобив. Всичко се руши ден след ден и само намесата на човека с разхвърляните наоколо дървени трупи, туби моторно масло за моторните триони и други боклуци, сочат наличието на присъствие за няколко месеца през годината, в които е възможно да се стои тук. Зимите в тази пустош са жестоки. Има изградена електрическа мрежа, но никъде не видяхме следи от канализация, което доказва за примитивния и труден живот. В част от постройките са направени импровизирани биваци, с легла, маси и календари. Пътят от село Мугла е черен, за високопроходими машини, а пътеката през гората, по която дойдохме, е с денивелация 400м. Ако на човек му писне от всичко, тук може да намери покой за няколко дни. В годините назад не един авантюрист е живял в летата тук, в уединение. Сградите са потенциално опасни за живота. Всичко е изгнило и пропада под стъпките...






На връщане в мъглата. Излезе силен и студен вятър, напомнящ за предстоящия декември.

Изцедихме уикенда, получи се повече от отлично! Парното в колата беше на почит в останалите няколко часа, бяхме се смръзнали! Публикацията отново се получи кулинарна, но защо ли? Като гледам, Ванката се е отчел в "по-духовен" и задълбочен вид, разделяйки разходката на две! Във втората част е компенсирал с кулинария - оценка отличен! :) До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар