понеделник, 30 ноември 2015 г.

Бачковски манастир - село Косово - връх Снежанка - екопътека Невястата - Смолянски водопад - екопътека Казанджи дере - село Мугла - село Чамла

   Дълго, километрично дълго заглавие се получи, но това бяха местата, които посетихме в уикенда... между другото... Казвам между другото, защото май повече храна, сладкиши и вино изнесохме в тези дни нагоре по баирите, отколкото ходихме, но с Иван и с Катя не може да не се получи така (забавно и наводнително)! :) То не е било да не ни и завали, така че с Ванката винаги си имам поне едно на ум като приготвяме големите раници. Слагам къде някое наилонче, сапунчето винаги е на леснодостъпно място! И се случи така, че отново цял ден яко ни валя, а вечерта ни остави да си направим мохабета! :) Направихме уговорката бързо, предложението беше мое - да се качим "плавно" на връх Голяма Сюткя - родопски двухилядник над град Ракитово. То веднага се отхвърли след щателен оглед на картите и жокер, че денивелацията с тежките багажи ще ни ощети! :) Веднага извадих жокер, тъй като неведнъж съм предлагал Мугла и Чамла. Диво е, има какво да се снима, а измамните стотина километра до там от Пловдив са си цяла одисея...

Стартирахме рано сутринта по обезлюдената все още пътека с Бакочвски манастир "Успение Богородично". Ако не ви хванат, че снимате, панаирът там може и да ви се размине. Няколко пъти неуспешно съм се въртял там, сега дойде моментът да закова някое кадро. Не, че е нещо кой знае какво - манастирът е втори по големина след Рилски манастир, но нали си ги колекционирам и дългият ми списък все още не беше удостоен от тук! Наоколо е пълно с кръчми, сергии, дебели типове без вратове, списъци със забрани, солидни ценоразписи, от които ще забравите, че сте в манастирски двор и ще се телепортирате набързо в мол...

Бачковски манастир "Успение Богородично":

Поехме към връх Снежанка да сефтосаме чисто новия сняг, но крайпътно се отбихме до село Косово. Преваляваше, но с някакви импровизации от чадър и бърсане на челни лещи се записахме там.

Село Косово е уютно място в западни Родопи, където човек може да си почине и въпреки, че е близо до пътя Пловдив-Смолян, комерсът не го е завладял все още напълно...



Неусетно в смесица от дъжд и сняг, паркирахме на хотелите под връх Снежанка. Нагоре рискувахме да не успеем в дълбоките коловози с тежката кола, а и да се поразходим, докато ни вали първия за сезона сняг (първия поне за нас)... :)

Връх Снежанка и кулата там:

Не може да се добие представа колко всъщност е внушителна тази постройка, само падащите от високо парчета лед, разбиващи се с трясък и предупреждаващите табели за това, догатваха да не се мотаем много много тук...

Разходихме се в свежестта на чистата белота и скоро отново поехме по пътя към Смолян.

Преди Смолян е наскоро изградения луксозен манастир Великомъченик Пантелеймон (доизгражда се, чисто новичък е) и екопътека Невястата. Отбихме се до манастира. Хубави и големи табла! С червени букви са забраните, безчет... Шмугнахме се да поснимаме, докато лютите люде вътре ни разглеждаха под око. Красиво място, в което са влети много евро пари, но душевността не усетихме там...

Манастир Великомъченик Пантелеймон. Чисто нов е. Изграден с много ресурси, но...

От паркинга тръгват няколко пътеки в различни посоки. Едната води до манастира - втората, по която поехме до екопътека Невястата и къмпинг, и третата до Смолянската крепост. Наоколо има стена за катерене, Виа Ферата и всякакви джаджи за изкарване на пари. Силно комерсиализирано място само на метри от пътя...

Екопътека Невястата извежда до непристъпен скален масив, от който в хубаво време се открива приказна гледка към Смолян и Смолянските езера. Днес нямахме късмет с гледка тук, но засега всичко вървеше по план и нямаше повод за оплакване. Иван извади дежурните кулинарни изобретения, с които да се подсилим. Каза, че са палачинки, които е правил собственоръчно, спомена за някаква палачинка, която паднала на земята у тях..... Винаги ни вали дъжд. Формулата е една винаги - кулинарен фал = дъждовно време! Ще му скъсаме дипломата за готвач! :)

Около скалните отвеси по екопътека Невястата:

Самотно дърво в мъглата, снимка колкото да ни подразни какво се разкрива при ясно време тук:

Времето ни притискаше. В плоска светлина отчетохме доволно преливащия Смолянски водопад, от който ме е срам да покажа каквото и да било... :) Идеята да се спи в обезлюденото село Чамла беше на път да претърпи провал. Разстояние от няколко километра пеш, с немалка денивелация и тежък багаж в дъждовната гора, не беше сред най-приятните сценарий привечер, затова ударихме бонус, попадайки на новооткритата екопътека с водопади - Казанджи дере в село Мугла.

Пътят от Смолян до село Мугла е едва 20-а км. Състоянието му е плачевно, остатъците от асвалт минават през ерозиралите склонове на планината, която е като жива и изсипва тонове скална маса, вода и дървета върху него всеки ден, докато Мугленска река в дълбокото дере реве с пълна мощ. Преминаването с ниски автомобили е силно непрепоръчително. Отсечката ни отне малко над час и се озовахме там. Железен е дизеловият локомотив на Иван! :)

Екопътеката ни се яви бонус. Скоро отново ще завали и ще се стъмни. С немалко усилия се добрах с Катя до края и, и водопад Казанджи дере. Високите ми обувки бяха пълни с вода, вечерта щеше да е изпитание за мен, тъй като огънят беше високо в изграденото огнище и комфорт липсваше! Личи си, че неопитни хора са конструирали и изпълнили екопътеката за да се усвоят парите. Точно по пътеката минава река Казанджи дере и хора без опит и много мокри крака, е почти сигурно, че няма да стигнат водопада, освен в 1-2 месеца през годината, когато дерето пресъхне. Пътеката е с дължина 700м. от края на селото. Денивелацията е нищожна. Ако може да се вярва на изписаното, усвоени са 45000 евро за няколко малки мостчета с тънки дъски, десетина по-големи табелки по дърветата и дървената беседка с огнище. Срамота за подобни главозамайващи кражби! До село Мугла пътят е тежък, за високо проходими автомобили и-или джипове. Най-вероятно по тази екопътека ще се минава инцидентно, а който се наеме да стигне тук, да си прецени възможностите на автомобила.

Долу до перфектната беседка ни чакаше Иван. Беше си организирал бивака, бързо изравних резултата и скоро Лафумата беше в готовност за отрицателните температури през нощта! :)

Реките изливащи се по екопътеката след напоителните дъждове от предните дни не му се понравиха и се беше заел с цепенето на дърва за огъня. Последваха няколко кулинарни часа. Беседката е 4 звезди - прясно лакирана и изолирана!  Подслони ни уютно от дъждовните серии, които се редуваха с ярко звездно небе. Изграденото огнище с висок комин оприличаваше декор за ТЕЦ тази вечер, бълвайки пушек като триглавия змей. Ще огладнея ако изпадна в подробности как протече тази вечер. Прекалихме с кулинарните изяви. Няколко вида салати - печени чушки, зеле с моркови и майонеза, а наоколо постоянно чакаха ред наденички, които Ванката грижливо завиваше с беконче, на шиша, за да не прегорели... Пихме кметска ракия, хапнахме и от прочулите се с дъждовни прогнози палачинки с Мавруд! :)

През нощта температурите отидоха бая под нулата, затова сутринта се подсилихме сериозно с останалите палачинки и ябълковия пай на Катя. Предстоеше разходката до обезлюденото село Чамла. Идеята на цялото това пътуване. Трудна цел си бяхме задали с всички "пречки" до тук! :)

Много снимах в тези два дни и в Мугла, и в Чамла, но не върви да покажа всичко. Все пак няколко кадъра ми грабнаха вниманието. Човек трябва да усети атмосферата с присъствието си по тези забутани на г... на географията, изчезващи села.

Село Мугла:

Обезлюденото село Чамла, направо си заслужава да му отделя една публикация:

Селото е възникнало в началото на 19 век. Съдейки по архитектурата - липса на санитарни възли, големината на сградите, (тип общежитие) най-вероятно селото и районът са използвани за подслон и дърводобив. Всичко се руши ден след ден и само намесата на човека с разхвърляните наоколо дървени трупи, туби моторно масло за моторните триони и други боклуци, сочат наличието на присъствие за няколко месеца през годината, в които е възможно да се стои тук. Зимите в тази пустош са жестоки. Има изградена електрическа мрежа, но никъде не видяхме следи от канализация, което доказва за примитивния и труден живот. В част от постройките са направени импровизирани биваци, с легла, маси и календари. Пътят от село Мугла е черен, за високопроходими машини, а пътеката през гората, по която дойдохме, е с денивелация 400м. Ако на човек му писне от всичко, тук може да намери покой за няколко дни. В годините назад не един авантюрист е живял в летата тук, в уединение. Сградите са потенциално опасни за живота. Всичко е изгнило и пропада под стъпките...






На връщане в мъглата. Излезе силен и студен вятър, напомнящ за предстоящия декември.

Изцедихме уикенда, получи се повече от отлично! Парното в колата беше на почит в останалите няколко часа, бяхме се смръзнали! Публикацията отново се получи кулинарна, но защо ли? Като гледам, Ванката се е отчел в "по-духовен" и задълбочен вид, разделяйки разходката на две! Във втората част е компенсирал с кулинария - оценка отличен! :) До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар