Ледена Епоха

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Зимна приказка в Еменския каньон

   Ледоходът по река Дунав от предните две публикации, предложи богат фото материал и студена феерия от смразяващо сини цветове и ледени форми. Със снимането там ни хрумнаха още щури идеи, за снимки по подобни места. Еменският каньон е сред тях, а в сезонът на зимата там се променя до неузнаваемост. Тогава това място добива причудливи форми, покрити снежни капани от остри камъни и ледени потоци, очакващи стъпките на неблагоразумни смелчаци. Красота и клопки вървят ръка за ръка. Натоварихме лопати и пикели, взехме алпийските котаци и с дружината поехме натам. Обилният снеговалеж затаи в нас надежда, че около водопад Момин скок ще има какво да се види и снима, а и в предвид студа, очакванията ни за непокътнатост на природата се сбъднаха. Изглежда бяхме първи посетители на това страхотно място, което ни се изля в цялата си природна красота. Още със слизането от колата емоциите заваляха. Бяхме гости на селцето и местните котаци ни посрещнаха с любопитните си погледи. Бяха няколко и всяко се зае с нас. Едното влезе в колата на топло, другото мъркаше доволно в очакване на храна, а най-любопитното полази инвентара (котки и пикели). Нямаше как да се сдържим и извадихме апаратите. Фотографските ни мозъци родиха куп сюжети, а най интересното от всичко се оказа това.

Колажа - 'котка с алпийски котенца' :))).

   Редяха се едно след друго, докато ние ги снимахме.

   Минавайки покрай останките на старото военно поделение, се насочихме към скалите на каньона.  

   А той, както предполагахме беше абсолютно непокътнат. Трудно се гази в 50см. сняг, но който мине след нас няма да се затрудни толкова много, тъй като вече има пътека.

   Тук оставихме първите следи, по ръба на скалата. Снимаме и продължаваме напред.

   Интересни мостчета вият през скалните маси, а в далечината водните капки са сътворили голяма ледена висулка (сталагтит), приличаща на замръзнал водопад.

   Системата от дъски и перила е не особено надеждна за безпроблемното преминаване лятото, а за зимата още повече.

   На едно място снега напълно затваряше екопътеката.

   Това разбира се не попречи на екипираните да полазят отгоре през скалите, докато други ги документираха за спомен :). От тук до самият водопад ни деляха броени минути.

   А със слизането заварихме това. Не таях големи надежди, лятото не се очаровах особено от мястото, но сега запълних празнините. Водопад Момин скок феерично затваря каньона с ледената красота, която излъчва. Отвсякъде стърчаха огромни ледени шишове, а чистотата и поскърцващите ледени форми богато украсиха снежната приказка случваща се тук.

   Който не е посещавал мястото на лято, не би предположил и за миг, че за следващата снимка бяхме стъпили върху самата река. Ние знаехме, но......................

   по ред на номерата се озовахме в ледените и води :). Ники цопна до колене, а след секунди го последвах и аз :). Кеф цена няма, затова пък излязохме абсолютно сухи. Гетите, непромокаемите панталони и мембраните на обувките ни спасиха иначе измръзващото положение.

   Ситуацията от предните два кадъра не ни послужиха за урок, добре че тряскащите звуци издавани от контактуването на котките по леда, не ни награбиха отново в ледените февруарски води. Щяха да ни се охладят фотографските мераци.

   Природата ни подари красиви кадри, вряхме се под шушулките и тръпнехме при всеки по силен звук издаван от тях. Виждаха ни се стабилни, но могат да се превърнат на бързо в оръжия за масово унищожение :). Заобикаляме внимателно и смело напред.

   Както си е думата на моменти ме побиваха смразяващи тръпки, като гледах какво се разиграва пред обектива ми на по преден план. Някой дърпаше постоянно опашката на рогатия, а като знам каква е дълбочината, около вира...

   Добре, че беше хладно, температурата гонеше 15' под нулата, че не ми се мисли за дъжда от висулки, който щеше да е :).

   Брилянтното съвършенство на ледените ножове ни подари много красота. Наиграхме се без конкретни отрицателни последствия и доволни се озовахме в "Имението", да посгреем подобаващо красивия зимен ден...

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)