неделя, 12 февруари 2012 г.

Ледена Епоха

Зимна приказка в Еменския каньон


   Ледохода по река Дунав от предните две публикации, предложи богат фото материал и студена феерия от смразяващо сини цветове и ледени форми. Със снимането там ни хрумнаха още щури идеи, за снимки по подобни места. Еменският каньон е сред тях, а в сезонът на зимата там се променя до неузнаваемост. Тогава това място добива причудливи форми, покрити снежни капани от остри камъни и ледени потоци, очакващи стъпките на неблагоразумни смелчаци. Красота и клопки вървят ръка за ръка. Натоварихме лопати и пикели, взехме алпийските котаци и с дружината поехме натам. Обилният снеговалеж затаи в нас надежда, че около водопад Момин скок ще има какво да се види и снима, а и в предвид студа, очакванията ни за непокътнатост на природата се сбъднаха. Изглежда бяхме първи посетители на това страхотно място, което ни се изля в цялата си природна красота. Още със слизането от колата емоциите заваляха. Бяхме гости на селцето и местните котаци ни посрещнаха с любопитните си погледи. Бяха няколко и всяко се зае с нас. Едното влезе в колата на топло, другото мъркаше доволно в очакване на храна, а най-любопитното полази инвентара (котки и пикели). Нямаше как да се сдържим и извадихме апаратите. Фотографските ни мозъци родиха куп сюжети, а най интересното от всичко се оказа това.

Колажа - 'котка с алпийски котенца' :))).

Редяха се едно след друго, докато ние ги снимахме.

Минавайки покрай останките на старото военно поделение, се насочихме към скалите на каньона.  

А той, както предполагахме беше абсолютно непокътнат. Трудно се гази в 50см. сняг, но който мине след нас няма да се затрудни толкова много, тъй като вече има пътека.

Тук оставихме първите следи, по ръба на скалата. Снимаме и продължаваме напред.

Интересни мостчета вият през скалните маси, а в далечината водните капки са сътворили голяма ледена висулка (сталагтит), приличаща на замръзнал водопад.

Системата от дъски и перила е не особено надеждна за безпроблемното преминаване лятото, а за зимата още повече.

На едно място снега напълно затваряше екопътеката.

Това разбира се не попречи на екипираните да полазят отгоре през скалите, докато други ги документираха за спомен :). От тук до самият водопад ни деляха броени минути.


А със слизането заварихме това. Не таях големи надежди, лятото не се очаровах особено от мястото, но сега запълних празнините. Водопад Момин скок феерично затваря каньона с ледената красота, която излъчва. Отвсякъде стърчаха огромни ледени шишове, а чистотата и поскърцващите ледени форми богато украсиха снежната приказка случваща се тук.



Който не е посещавал мястото на лято, не би предположил и за миг, че за следващата снимка бяхме стъпили върху самата река. Ние знаехме, но......................


по ред на номерата се озовахме в ледените и води :). Ники цопна до колене, а след секунди го последвах и аз :). Кеф цена няма, затова пък излязохме абсолютно сухи. Гетите, непромокаемите панталони и мембраните на обувките ни спасиха иначе измръзващото положение.


Ситуацията от предните два кадъра не ни послужиха за урок, добре че тряскащите звуци издавани от контактуването на котките по леда, не ни награбиха отново в ледените февруарски води. Щяха да ни се охладят фотографските мераци.


Природата ни подари красиви кадри, вряхме се под шушулките и тръпнехме при всеки по силен звук издаван от тях. Виждаха ни се стабилни, но могат да се превърнат на бързо в оръжия за масово унищожение :). Заобикаляме внимателно и смело напред.



Както си е думата на моменти ме побиваха смразяващи тръпки, като гледах какво се разиграва пред обектива ми на по преден план. Някой дърпаше постоянно опашката на рогатия, а като знам каква е дълбочината, около вира...









Добре, че беше хладно, температурата гонеше 15' под нулата, че не ми се мисли за дъжда от висулки, който щеше да е :).

Брилянтното съвършенство на ледените ножове ни подари много красота. Наиграхме се без конкретни отрицателни последствия и доволни се озовахме в 'Имението', да посгреем подобаващо красивият зимен ден.

5 коментара:

  1. Браво!!! Страхотни снимки сте направили!!!
    Божо

    ОтговорИзтриване
  2. Много хубаво, блазе ви. Чудно място сте намерили за снимане.

    ОтговорИзтриване
  3. Да, хубаво беше, а и това, че беше непокътнато засили доста ефекта на снимките. Както се казва - 'на точното място в точното време'. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Браво! Отново си се представил блестящо. Невероятно красиво. Много впечатляващо. Опитвам се да си представя колко е било красиво в действителност...

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря Stefy! :)
    В действителност беше нереално красиво, за разлика от лятото примерно, когато водата е като в "жабуняк". Като слязохме да водопада, по снега имаше само следи от птички и зайци, висулките висяха и скърцаха заплашително, рядкост е да се види в подобни условия това място. :)

    ОтговорИзтриване