МАРТИН ПЕТРОВ photography: юли 2025

понеделник, 28 юли 2025 г.

Високи Татри (Vysoké Tatry - Tatry Wysokie) - Словакия / Полша

Започвам тази публикация с плахата идея да покажа едва малка част от тази завладяваща и необятна планина - Татрите (уточнение - Високи Татри. Има и Ниски Татри). Стотиците и остри върхове, хребетите на Високи Татри, повечето от които са недостъпни, се наблюдават прекрасно от останалите и върхове - достъпните, туристическите, а и нетуристическите, част от които се качват с повечко внимание. Тези гиганти се оглеждат в дълбоки езерни циркуси и човек, навлизайки в планината, бива очарован и завладян от вида и визията им. Татритe или Високите Татри (на словашки: Vysoké Tatry; на полски: Tatry Wysokie е обособен планински масив в Западните Карпати, разположен на границата между Словакия на юг и Полша на север, най-високия в целите Карпати. Високите Татри са най-високата част на Татрите, разположена на границата между Словакия и Полша, като основната част от масива и всички най-високи върхове са в Словакия, включително най-високият връх Герлаховски щит (2655 m). Планината е известна със зимните си спортове, особено в словашките курорти като Щръбске Плешо и Стари Смоковец, както и с националния си парк, създаден през 1948 г.
От най-малко десет години разглеждам тези остри планини и в последните две години се опитах да планирам нещата сам и да посетя планината, за да се натоваря до краен предел и ако времето позволи, да изкача някой друг връх, но едва сега, през лятото на 2025-а, това най-накрая се случи. Щях да направя рисковано пътуване с 25 годишната шкода, която ремонтирах сам неуморно в последните няколко седмици и руската рулетка щеше да е повече от налице, но слава Богу, в моя полза на финала. 44-е kw на слабото моторче не дават адекватно поведение за придвижване в днешно време, с динамичното движение и мощните автомобили в трафика на магистралите, и с малкото пространство/обем, разиграват неудобен/критичен за пътуване сценарий, но да започнем отначало... Очакваше се да преодолеем 2600 км по магистрали, планински пътища и през населени места, в брутална жега и в задръствания по границите, нормални за тази част от годината... Годините ме подготвиха, като механик и доста често отстранявах леки и нелеки аварии по път, за да се прибирам без използване на ПП... След ремонт на гарнитура на цилиндрова глава, излязоха кормилни накрайници, стендове и изпуснали предни амортисьори. Пукаха се разни маркучЛета и непрекъснато излизаха други дреболии, като отказа на газовата уредба, дори в последния момент, след толкова много труд, усилия, желание и време, че нещата плашещо стояха на кантар, а и горната помпа на съединителя даваше индикации минути преди тръгването... Хаосът с "хора-подреждане на багажи" беше ожесточен, с плюс "в полза на багажите", тяхната мамка. :) И само ако знаех какво ме очакваше... Ден след пътуването и по-точно точно след завръщането ни, предстоеше да ме сдъвче гадно лятно вирусче, след тази зверска умора се появи точно "навреме" и така нещата не отиваха на добре, защото с нелеки симптоми се наложи да го изкарам на крак, докато се занимавам с невъобразимата бъркотия, но пък точно ден по-късно предстояха 6200 километра с друг автомобил в Европа през следващите две вълнуващи и почти ненормални седмици (подготвяхме го паралелно автомобила с всичко това и до последния момент нищо не беше ясно, но така или иначе се случи и тръгнахме). Следваше да посетим държавите Сърбия, Хърватия, Словения и овършахме през цяла Италия с градчетата: Венеция, Верона и Алберобело, замисляйки да се прехвърлим с ферибот до Албания, откъдето да се приберем... Последното не се случи и трябваше здраво да се кара на връщане, което закотви и бруталния километраж! Плитвички езера, пещерата Постойна яма, също усетиха вниманието ни, макар и "попътно", заковавайки и в пет от дните в Доломитите, които бяха кулминацията на пътешествието ни! Дъжд, вятър, суграшица, едноцифрени температури в голяма част от времето... В един от дните получих хипотермия, след едва няколко часа в лошо време по един от подходите, в дъжд, вятър и суграшица. Когато човек най-малко очаква, тогава си го получава... Изобщо не го очаквах след две зими и почти 300 влизания в ледени води, точно така! 300 дни в студените месеци, в които дадох всичко от себе си! (идеология на последните две календарни години и надграждане)... Странно нещо са натрупващите и застъпващите се умора, път, болестта, шофирането, ремонтите, багажи, жеги, десетки безсънни нощи, нередовно хранене и на моменти гладуване, породено от обстоятелства, резки смени на климата и изтощения до краен предел организъм, който продължаваше да дава, ли дава индикации след индикации - от болки в зъби, до възпалено ухо, схващане на кръста в част от дните, до пълното му възстановяване към края на пътешествието, когато предстоеше 60 часово смазващо прибиране до България, в което буквално оцелявахме с всеки един изминат метър и километър... Но! Да си дойдем на думата! Планината Високи Татри!!! :) :) :)
Между държавите Полша и Словакия - населените места по границите им предлагат десетки варианти за изкачвания-слизания към тези върхове. В нашето приключение/пътешествие изкачихме общо 7 върха с преодоляване на около 180 пешеходни километра в 10 км положителна денивелация. Завършихме офанзивата с връх Пеляга, първенец на планински дял Ретезат в Карпатите, за да разбием пътя на две и "да си починем" на връщане през Румъния... За Татрите (Високи Татри)!!! Хубавото на подходите във Високи Татри от страна на Словакия е, че всичко е подредено до неузнаваемост, може би и от Полша е така, но това няма как да знам сега. Населените места/селца за всеки от подходите към тези прекрасни върхове, разполагат с платени паркинги, на които човек да остави автомобила си (задължително плащане или задължително ви се поставя скоба, както видяхме по някои автомобили) и да поеме към долините на планинските дялове, а в последствие към ръбовете на върховете. Но това е само малка част от цялата красота, вихреща се тук. Малко по-северното географско изложение на планината Високи Татри даде поносими дни и прохладни - до студени вечери край къмпинга, където бяхме отседнали, на едва няколко километра от населеното място Štrbské Pleso. В България е било същински ад, както разбрахме от близки и познати... Ад беше и на прибиране, а температурите по бензиностанциите бяха над 42 градуса, където спирахме да зареждаме и излизахме от прохладното купе на автомобила...
Разбира се, както всяка планина, така и Високи Татри имат своя планински първенец. Тук той е връх Герлаховски щит / Gerlachovský štít. Има закон в Словакия, като за изкачването му трябва да се използва местен планински/алпийски водач и точно затова може би не го изкачихме, за да не ни ангажират с тази бюрокращина, но изкачихме друг "забранен връх" в един от дните, така че и тук може би щяхме да успеем, ако не ни бяха видели... Разглеждах върха първенец преди пътуването ни много внимателно... Бях подготвил предварително тракове с точните подходи до основата му от долината, а и трак със самото изкачване към последния участък, който е тесен трошляк по крив скален ръб, завършващ в отвеси. Върхът е труден в скалната си част и е необходимо оборудване и осигуряване, което нямахме, но въпреки това щяхме да опитаме, с риск да ни глобят. Времето беше прекрасно във всички дни и щяхме да успеем. В серията от връх след връх, които изкачихме в тези дни - Герлаховски щит остана сякаш в сянка и в последния ден, в който бяхме в Словакия, времето се разваляше напред за следващата седмица и се заехме с пътя, вместо с изкачването на връх Криван. Дадените напред прогнози бяха за вероятни 40-50 процентови дъждове и в част от дните за гръмотевици/светкавици/порои. Екзалтирани от красотите на всяка една зелена долина и ръбовете над тях, които разкриваха прекрасни панорами, качвахме ли качвахме във всеки един от дните сериозни и изтощаващи денивелации, като непрекъснато допълвахме програмата с нови върхове, които виждахме от съседните им, докато вечер разговаряхме край къмпинга... В два от тези незабравими дни изкачих по 2 върха наведнъж, като слизах от първия изкачен връх до долината и изкачвах всеки следващ такъв със загуба от над 1000-1200 метра денивелация от предходния... Да, програмата определено обещаваше емоции, натоварвания и много гледки, които изтощен от пътя и преходите човек, ще осъзнае много по-късно, едва когато програмата приключи... А къмпингът пък се явява и възлов бонус за тези бързи подходи и изкачвания с лек багаж, когато човек си е отпочинал, изкъпан е, и е хидратиран, хранихме се пълноценно и нещата се получаваха... Бирите вечер се разливаха добре в дехидратираните ни тела, но мастиката, която бях вложил в багажа, опорочаваше и застрашаваше събитията... 🥴🥶🌲! Намерихме бързо къмпинг Tatranská Štrba" и решихме да го ползваме през цялото време, за да не вдигаме постоянно сергиите с палатки, багажи и когато изморени се приберем, да нямаме излишни движения, с търсене на място за сън, бюрокращини по настаняване и т.н. До всяко населено място, ни деляха по най-много 30-40 мин. и се оказа правилно решение. В търсачките е пълно с къмпинги, някои от които особено луксозни, те са и значително по-скъпи, особено ако се нощува в разните там къщички, бунгала! Къмпингите разполагат с всичко необходимо: малки ресторантчета, луксозни бани и какво ли още не... Цените навсякъде са европейски, но "поносимо европейски". Две палатки, трима човека и един автомобил - 50 евра. В "евротрипът", който направихме след това пътуване бяха доста по-солени и злобни за бедния българин... Къмпингът в това пътуване беше разкошен, свеж и просторен! Паркингите по подходите струват по 15 евра... Може да се паркира по отбивките на главните пътища преди подходите (далеч преди населените места), но това означава да се ходи доста повече пеша и излишно да се претоварват нещата... В Италия стигахме и до по 28-30 евро за 10 часа престой на възлови за подходите към върхове парко места. Преди години далеч не бе така! И сякаш всичко във Високи Татри беше влязло в рутина и тогава какво? Видяхме мечка на асфалтовия път, а и мармот високо в Карпатите, стопанства с лами, овце... Катя заплашително окупираше сергиите със сувенири и колата вместо да се изпразва от намаляващата храна и амбалажа, се запълваше все повече с плюшени играчки от гореизброената фауна...
При пътуването ни и с навлизане към планината от Словашка страна от градчето Попрад/Poprad, цялата дължина на Високи Татри се разкрива прекрасно, точно като на длан. Ясно си личат острите била и върховете им, както и разделящите ги речни долини, даващи началата си от ледниковите езерни циркуси, откъдето през населените места започват подходите за върховете. Туристическите пътеки са маркирани и напливът от хора в тези хубави по прогноза дни, в летен сезон, е повече от голям и на места дори изнервящ. В Доломитите ми стана смешно какво съм написал в предното изречение. Трафик там, който не може да се опише - хиляди хора в колони напред по продълженията на пътеките... Безлични тълпи, търсещи, консумиращи материалното... За съжаление и ние сме част от тях, макар и неосъзнаващи това... Именно от тези малки селца/градчета: Štrbské Pleso, Nová Polianka, Vysoké Tatry, Tatranská Lomnica, се захожда към върховете в словашката част на планината Високи Татри. Първоначално бях наумил влизането да стане откъм Полша и там да качваме някои долини и върхове, за да минем по-близо край големите им езера (Морские око, Черното езеро, Зеленото езеро. Снимките от тези езера са обещаващи), но в последствие уклончиво затвърдих, че това ще се случи от Словакия и ще наблюдаваме езерата от върховете и билата им. С влизане от Полша щяхме да изпуснем голяма част от тези върхове, но там има за изкачване други, които са далечни при подход от Словакия, като например връх Koscielec (Полския Матерхорн) и връх Свиница. От Полша пък, градчето Закопане дава блестяща панорама към Високи Татри! Каквото и да избере човек, при хубаво време и с добра физическа форма, нещата се случват. Самостоятелното планиране на подобна разходка, дава свобода на действие и точни дни, в които човек да избере хубаво време... Много автомобили с полска регистрация щъкаха по пътищата от словашка страна. Сигурно и обратното е така, но... ⛰️ Който каквото няма, това и търси... Бях си заредил уредите със сериозно количество тракове, оказва се че Високи Татри, освен с къмпинги в ниското, разполагат и с хубави, и спретнати хижи, които да улеснят подходите и човек да се ангажира с изнасянето на по-малко багаж.
Пристигнахме след тежък път от България с автомобила в Словакия. Подразбира се, че бяхме смазани от жеги и граници, а бяхме на едва 150 км от Vysoké Tatry и намерихме малка отбивка, за да поспим... Търсенето и, започнало отдавна, създаваше витаещо напрежение, но преди пълен мрак вече бяхме с разпънати палатки и заспали за секунди... Количката не беше изгубила и милиметър антифриз. Ремонтът беше успешен и усмивката ми беше заслужена... Много усилия и книги прочетох в годините, оборудвах се с всякакви инструменти и поработих усилено, за да извършвам сам и адекватно тези ремонти, колкото и простички да изглеждат на пръв поглед... Доста бири бях помъкнал в багажника, бяха се стоплили горките (всички малки ниши бяха трамбовани с какво ли не)... Стъмняваше се вече в късен час, заради часовата разлика. Витаеше все пак и доза несигурност, особено у мен, след приключението с автомобила по сръбската и унгарската магистрали, предходните седмици в България и бавното придвижване по планинските пътища в Словакия, но количката в последствие щеше да покаже ветерански нрав и да се отблагодари за непрестанните грижи в последно време... Разбира се, на сутринта след пътя поехме към подножието на планината Високи Татри. Бяхме най-накрая на изходна позиция изморени. Във вълнуващите и приключенски няколко дни, които предстояха, успяхме да изкачим върховете:

- Veľká Svišťovka (Veľká Svišťovka 2037,6 м. надморска височина; полски: Rakuska Czuba, немски: Ratzenberg , Grosser Ratzenberg , унгарски: Nagy Morgás) е връх във Високите Татри в Словакия . Намира се над селището Tatranské Matliare, на около 15 км северозападно от Kežmarok. На северозапад, в долината на Зеленото плесо, се намира Chata pri Zelené plese. Кръстен е на мармотите, които са били в изобилие тук. Скалистият връх е достъпен за туристи и предлага панорамна гледка. От върха се открива хубава гледка към околните върхове на Високите Татри, към билото на Белянски Татри и близките долини, а при подходящи условия и към част от Попрадската котловина, Левочските хълмове, Чергов, Сланските хълмове, Браниско, Воловските хълмове и източната част на Ниските Татри...
- Lomnický štít (Ломницки Щит, който е най-известният връх в Татрите. В миналото е смятан за най-високия връх на Високите Татри, но Герлаховски щит е по-напред в класацията! Има формата на тристранна пирамида. На него се намира най-високата обсерватория в Словакия, която принадлежи на Словашкото метеорологично дружество, а от 1957 г. тук е открита и телевизионна ретранслаторна кула. В планината има изкуствено езеро, което се захранва от топящата се вода от снега, който се намира на върха дори през лятото.)
- Rysy (Риси (на словашки и полски език: Rysy, немски: Meeraugspitze, унгарски: Tengerszem-csúcs) е планина в Карпатите, във Високите Татри. Намира се на границата между Полша и Словакия. Има три върха: най-големият от които заема централно място в Словакия - 2501 м, северният връх е най-високата точка в Полша - 2499 м, а третият връх също се намира в Словакия - 2473 м.)
- Kôprovsky štít (Kôprovský štít 2363 м.н.в. е виден връх във Високите Татри. Разположен е в Криванския хребет, простиращ се от Чубрина, над Щрбске Плесо/Štrbské Pleso, на около 20 км северозападно от Попрад. Върхът е широко посещаван, тъй като до него се стига по маркирана туристическа пътека и гледката от него е поразителна. Не напразно първата снимка след заглавието на тази публикация е от там!) Денят ме смаза, но имаше защо и се раздадох максимално!
- Slavkovský štít (Славковски щит е четвъртият най-висок планински връх, до който може да се стигне по маркирана пътека във Високите Татри в Словакия. Върхът му е на 2452 метра над морското равнище. Може да се стигне пеша по пешеходна пътека за около четири часа и половина от Стари Смоковец. Първото регистрирано изкачване е от Юрай Буххолц през 1864 г. и на групата от 12 членове е отнело 2 дни; само 4 от тях са достигнали върха.)
- Štrbský Štít (Щрбски щит, Шчирбски щит, Чорбарска шпица, Чорбай чуч, 2385 м. Красив, пирамидално оформен връх, доминиращ над най-високата част на Млиническа долина. Името на върха произлиза от предишното име на Млиническа долина - Щрбска долина, като принадлежащо на близкото село Щрба. Първо известно изкачване: Около 1895 г. - Лайош Петрик и неговите другари. Има сериозна вероятност върхът да е достигнат по-рано, тъй като целият район е бил популярен ловен терен и върхът може да е бил достигнат и по време на картографски измервателни работи. Първо зимно изкачване: 5.1.1906 г. - Е. Баур и Алфред Мартин.)
- Vârful Peleaga (Пеляга (на румънски: Vârful Peleaga) е най-високият връх в Ретезатските планини, част от Южните Карпати. Височината му е 2509 м, което го прави седмия най-висок връх на територията на държавата Румъния. При добро време от върха се открива красива гледка към централната част на планината. До Пеляга се достига чрез много маршрути: от Шауа Пеледжи, от Курмътура Букурей или от езерото Букура.) Бил съм там веднъж, когато траверсирах цялото дълго било на Ретезат за ден, с изкачване на Пеляга, Бакура, Папуша и Ретезат в епичен полуден, в който жега, денивелация и километраж заковаха заветни стойности. Тогава си намерих нова румънска тениска от състезание край една от реките, в които дълго се охлаждах на слизане. Сега, същата тениска беше последната чиста в багажа ми за изкачване и ползвах нея нагоре към Пеляга! Случайност?...

Според статистиката: 10-те най-високи върхове на Високите Татри – всички разположени в Словакия – са: Герлаховски щит, 2655 m, Ломницки щит, 2634 m, Мали Лядови щит, 2632 m, Задни Герлах, 2616 m, Висока, 2547 m, Риси, 2499 m, Криван, 2495 m, Копровски щит, 2363 m, , Яхняци щит, 2230 m, Предне Солиско. 2093 m.

Пренаситени от гледки, емоции, умора, се примирихме с фактите и стегнахме багажа за дългия път към дома. Следващата седмица нямаше да е подходяща, според прогнозите и макар, че до обяд в последния ден имахме подходящи условия, можехме да изкачим връх Криван/Kriváň. (Криван е планина във Високите Татри, Словакия, която доминира над горната част на бившата Липтовска област. Многобройни проучвания сред любителите на природата я класират като най-красивия връх в страната. Леснодостъпна по поддържани маркирани пътеки и с изключителните гледки, които се предлагат от върха ѝ, тя е любимата планина на туристите в западната част на Високите Татри, може би даващи поглед към цялата източна част. Криван е и основен символ на словашкия етнически и национален активизъм през последните два века. Тя е споменавана в произведения на изкуството, от литературата от 19-ти век, през картини, документални филми, до полска рок пътека. Национално гласуване през 2005 г. я избира за едно от изображенията на словашките евромонети).
Колкото повече изкачвахме върховете на планината Високи Татри, толкова повече разбирахме, че ще трябват още посещения на тази планина... Бяхме в доста добра форма и можеше спокойно да продължим с изкачвания-слизания и в следващи дни... Маршрутите и са необятни, а гледките, макар и сходни, разкриват нови и нови хоризонти, и така човек се размазва от кеф, въпреки трудностите. Случихме на хубаво време, за което дори не се бях подготвил, докато в последните десетина дни се занимавах с цялата организация, непрестанно излизащите в жегите ремонти по автомобила и безсънните нощи... Псувах и ритах със скъпите си маратонки на моменти цялата тази купчина "шкода скраб", рискувайки да си счупя пръстите, но бях решен да стигна с нея до Полша и Словакия, дори и да се наложи да я зарежда! Куфар с инструменти, гедория, лостове, динамометричен ключ бях помъкнал дори и повечето датчици, за които може да се сети човек... Бях толкова екзалтиран, и излъчващ особена енергия, че плашех някак си хората около мен, наричайки ме луд и какво ли още не... След завръщане, вентилаторите на охлаждането подсказаха за предстоящ проблем и евентуален отказ, педалът на съединителя пропадаше по малко. Хидравличните повдигачи леко почукваха и се наложи да почопля още малко и да донастроя нещата... Бях със спукани мехури по пръстите на дясната ръка от пръснат бензинов маркуч, който сменях на 40 градуса и във всички дни във Високи Татри елементарните връзвания на обувките всяка сутрин, бяха сериозни изпитания... Бях твърдо решен да достигна и реализирам тази си мечта, колкото и смешна да е тя... Дори въпросите по път - "абе, как ще е времето", биваха отбивани с... "а, времето, времето"... Времето беше подарък за усилията, то галеше билата и подаряваше гледки! Северното изложение на държавата и къмпинга, дадоха богат набор от току-що узрели череши (да, точно така, в края на месец юли и на спекулативни цени от 20лв/кг в България), с които обилно закусвахме под високо и диво черешово дърво в къмпинга. Прекрасните му поляни даваха зареждане, отпочиване и хубава баня, с която да заредим изтощените си тела за всеки следващ ден и върховете, които го запълваха... Банята, ех банята, банята... 🥶

⛰️⛰️⛰️ Veľká Svišťovka ⛰️⛰️⛰️