Рибарица. По чудните вирове на река Заводна... Летен релакс със звезди, светулки, прохлада, тишина, кристални и чисти води на планински реки... 🧊🥃🌲🐻⛰️🍀🍄
Сякаш измина безкрайно време от последното ни посещение на река Заводна над село Рибарица, сгушено в полите на Стара планина, беше в миналото горещо лято. През някои години се завъртахме доста често и ползвахме хладните и вирове... Стотина километра от юг се преодоляват за два часа - пътищата са само завои, стръмни са, и с денивелация... Река, гора и много свежест са се спотаили под дълбоките букови сенки и радват препечените ни мозъци през летните дни. Мястото е без аналог, макар че сме откривали десетки подобни местенца по високото: в Рила, в Пирин, в Стара планина, в Искърското дефиле, далеч от мръсотията и шума на града. Водите на река Заводна се събират по високите части на планината от север на върховото било, с безброй сложни и начупени вододелни ридове, което дава онзи леден техен завършек, изливащ се дори в най-горещите дни на юли и август в напечените долини... Много отдавна, когато за пръв път минах край реката Заводна, беше през зимата и се качих с тежкия багаж през нощта до билото, за да хвана изгрев и да направя зимни нощни смимки от връх Братан към Вежен и прилежащите била. В последствие сме се завъртали десетки пъти, около Рибарица и Тетевен, в землищата и планинските села на тези приказни и зелени Старопланински кътчета... Пътят към Балкана е тесен, разбит, лош и може би затова тези малки рекички остават в сянката на масовката, но за съседната река Костина това не важи... Подобно е и с поречието на рилската река Ибър, както и с други подобни малки и големи реки, до които трудно се стига без джип или по-проходим/прежален автомобил... Поводът сега обаче беше още по-обещаващ, а какъв ли е той... 🚘🌡️🌡️🌡️ Бях останал без автомобил от няколко дни след прегряване към Боровец и задаващите се два по-хладни такива ме накараха да се захвана... В отминалата седмица се зачоплих бая сериозно под капака на старата и вярна Шкода и забих цялото това време, за да сваля цилиндровата и глава, и да видя какво е положението под нея и в нея. Пипкава работа... Последните десетина хиляди километра бях поизпилил разни неща, за да не оставам без кола в сериозните и непрестанни планински офанзиви (беше епична пролет в Искърското дефиле и прилежащите му планини, бих си пожелал поне още една такава), ❤️ но колицата показваше все по-сериозни проблеми със задаващата се жега, грееше здраво, надуваше и пукаше маркучи (това пораждаше ремонти по път и бая "забава", оказах се веднъж на деликатно място с изтекла охладителна система, мъничко под Столо/Лупова глава над планинско село Брезе), когато дим излезе високо над капака и се наложи бързо да се заема с ремонта там, за да се прибера без ПП... Антифризът се изливаше в цилиндрите здраво, което говореше за сериозна пробойна в гарнитурата и липса на херметичност, както се разбираше и от работата на по-малко цилиндри на студен мотор и разбира се - специфичните белези по част от свещите... Детонациите са били брутални и добре, че не съм счупил бутало и дрънкулките под него... Благодарение на приятел, шлайфането и проверката станаха за едва ден, за което му благодаря сърдечно... Оставаше да сваля куп периферия, изпускателен колектор, всмукателен колектор, дебитомер, кутии, окабелявания, термостати, фланци, маркучи и какво ли още не, да накупя всички болтове, гарнитури, антифризи, масла, свещи и да се заема адекватно да демонтирам и в последствие да монтирам всичко това в обратен ред... Интересното решение тук, точно в този мотор и хидравличните тижи компенсатори, зададоха сериозни главоболия при монтажа на главата, заради малък пропуск и недоглеждане от моя страна, но сякаш се справих... И на дневен ред веднага излезе река Заводна, трябваше здраво да се действа, да се качва връх Вежен, а в последствие с колелото и връх голям Кадемлия! :) 🚲🚲🚲 Ха, та Беклемето сякаш беше добър избор за тест в над 30 градусовата жега и го минах няколко пъти в последните дни, за да тествам машината, и така се запътихме към прохладата на река Заводна над Рибарица. Малко снимки по-долу... 📸📸📸 Биваците винаги са допълнени от много екстри, ледени къпания и появяващите се преди свечеряване хиляди светулки, които "нарушават" цялото това спокойствие в тихите летни нощи и подсказват за спомените от безгрижното детство... В отминали години проходих и качих почти всички ридове, била и върхове над Рибарица, забивайки се дълбоко в резерватите им и тайните кътчета на този огромен дял от Стара планина... Още купища приключения може да се разгледат тук, в публикацията: Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг! 🏃♀️🏃♀️🏃♀️🌲🌲🌲🐻🐻🐻
