сряда, 1 февруари 2017 г.

Бодрост - хижа Македония - голям Мечи връх - нощен преход и изгрев от върха

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   

Нощен преход до голям Мечи връх - 2617м.н.в. в Рила и изгрев от билото

   - С Радо набързо сглобихме план за нощен преход и часове по-късно пътувахме към летовище Бодрост над Благоевград в малките часове на деня. И тъй като много ми хареса неговото описание, реших да го споделя тук.

   Тъкмо преспах децата на обяд и се чудих, дали да не почина с тях или да продължа да си търся туринг ски в нета. Станах и отидох пред компютъра. Лампичката на телефона издаваше ново съобщение. Беше Мартин с предложение за преход до Голям Мечи връх в Рила. И то за утре :-). Нямаше какво да се чудя много и се съгласих. Уговорката беше нощно качване, за да хванем изгрева. Маршрутът беше ясен - стартираме на челници от Картала край Благоевград, минаваме през хижа Македония и по зимната маркировка издрапваме до върха преди изгрева. 

   Дали е нормално, дали е разумно, дали е смислено - остава въпрос на гледна точка.
 

   Та чакам Мартин на метростанция Витоша около 22:00. До към 1:00 сутринта си лафим в къщи и се подготвяме за предстоящото приключение. Соня ни прави компания.
 

   Тръгваме към изходната ни точка, която достигаме след кратка полицейска проверка в Благоевград. Обличаме якетата, слагаме раниците и в 3:05 тръгваме на път. Единствено челниците осветяваха широката пътека, утъпкана от рактрак. Скоро стигаме първото приключение - свободно разхождащо се куче пазач, което иска да предотврати прехода ни. С насочени към него щеки и зъл поглед преминаваме и продължаваме.
 

   Марто се беше натоварил порядъчно - носеше към 15-16 кг товар, като че ли планираните 20 километра и 1200 м денивелация бяха малко. Вървяхме и си приказвахме, за да не заспим. Макар и студено, времето беше тихо и приятно. А милиони звезди светеха над нас и предвещаваха прекрасен изгрев. Вървяхме и сечахме основната пътека през гората, където имаше следи и маркировка. Умората от ненаспиване беше явна и при двамата. Времето си вървеше, а ние крачехме без да имаме представа какво има около нас.
 

   Към 5:20 стигнахме една къща, където починахме малко, пихме топъл чай и продължихме към хижата. Разбрахме се да щурмуваме върха с минимален багаж, да оставим всичко ненужно в хижата. Имах вече леки съмнения, че ще стигнем за колуминацията - изгрева над Родопите и Рила.

   На хижата оставихме багажа, сложихме котките и в 6:00 задрапахме по едно безкрайно изкачване. Деляха ни 400 м. денивелация до върха и около 1:20 мин до изгрева. Неговото начало обаче започна далеч по-рано.


   В дясно от нас, някъде иззад могъщите Родопи небето с всяка минута ставаше все по-червено. Нощта започна да отстъпва бавно място на деня и цветове по хоризонта се преплетоха в розово-лилава-синя игра.

   Това ни даваше сили да крачим напред и нагоре. Радвахме се като деца на театъра от светлини, който се разигравеше пред нас. 

   Качихме се точно на време за негово величество Изгрева. 




   - Гръбнака на Мальовишкото било.


   - Голям Мечи връх - 2617 м.н.в. Много се зарадвах на гледката след предни неуспехи в мъгла и вятър през март...




   Трудно е да се опише с думи какво се усеща в такъв момент след около 4:30 мин нощен преход - щастие, свобода, безвремие. Викахме и се радвахме като деца.





   Слънцето огря първо близките, а скоро и всички била. Замръзналите ми пръсти на краката също, като че ли усетиха настъпването на този прекрасен ден и се стоплиха.

   Постояхме около 40 мин. на Голям Мечи връх, които изминаха като миг. Миг, който скоро няма да мога да забравя.








   - Релаксирам в подножието на Голям Мечи връх от издевателството "марш на скок". 40 часа без сън, 260 км с автомобил, 8 часа с влакове и метро, 24 км в планината с 1200 м възходяща денивелация, приятна компания и един заслужен изгрев от 2617м.н.в...



   Изгревът...


      Мястото беше идеално за ски туринг и мисловно си представях как се спускам по склона надолу към хижата, а от там и до колата. Условията бяха перфектни за това.


   За сметка на това отворихме крачка надолу и заслизахме. Връщането беше продължително, краката искаха почивка, а ние не преставахме да издевателсваме върху тях. В 10:45 бяхме отново до колата. Не спали последните 30 часа, уморени, но щастливи.

   Марто, благодаря за идеята, за нейното осъществяване и за снимките. До скоро до поредния луд преход.


- До скоро и не правете като мен с багажа. :)
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127



"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Всички прекрасни рилски пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук към всяко заглавие, което е линк към дадената публикация, има по една снимка от съответното пътуване. Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината... 





































2 коментара:

  1. Недоумявам за какво са ви котки на Голям Мечи връх...Особено съпоставено с по-горната история за Траверса. Останалото е яко :)

    ОтговорИзтриване
  2. :)
    Сложихме котките, колкото да не ги носим напразно, а и да видя как стоят на обувките ми модулните котараци на Petzl, които купих преди Коледа... Поздрави!

    ОтговорИзтриване