неделя, 29 януари 2017 г.

Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал, в зимни условия

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   Железницата потракваше бавно по старите релси на Подбалканската линия в малките часове на януарското утро. Жиците и светеха от дебелия скреж натрупан по тях, а светлината им потъваше бавно по околните обледенени храстчета и дървета, и сякаш ги заливаше с топлината си. Малко след полунощ е и въпреки еуфорията за предстоящото, топлината в купето ме унесе. Сложих по няколко кибритени клечки на клепачите, защото скоро трябваше да съм на гара Пирдоп, откъдето да поема в нощта към подножието на планината и билото над нея - върховете Косица и Паскал. Над страната се е настанил поредния антициклон, температурите гонят живака надолу към минус 20-е и знаех, че морето от облаци ще се е настанило над долината, къпейки я с топлите лъчи на слънчевия изгрев.
 
   Вместо да сляза към перона на гарата, в просъница имах неблагоразумието да го направя от другата му страна и аха да се сгромолясам в дълбокия сняг в нищото, когато чух кондукторката да вика: "изчакай влака да мине и тогава пресичай"! :) Кимнах, но моята посока далеч не съвпадаше с това и продължих покрай линията към планината. Термометърът ми показваше -21 градуса по Целзий. Снегът издаваше високочестотните звуци присъщи за това, които отекваха надалече и привлякоха вниманието на бездомните кучета. Извадих щеката, сложих мериносовия шлем и се затичах, за да се сгрея. Бях с полар и ветровка и знаех, че ако сложа пухеното яке ще се изпотя, а в този кучи студ, това щеше да ми коства успешния преход. Скоро лампите на гарата потънаха в тъмнина и мъглата, а аз вървях по снежния път към подножието на билото и първата ми цел - хижа Паскал. По план трябваше да се кача до малко над 2000 м.н.в. и да преодолея близо 1400 м. възходяща денивелация в 20 км преход днес. Мъглата се врязваше в учестеното ми дишане, но знаех, че след няколко часа ще изляза над нея и утрото първо ще посрещне мен.

   Като в транс изплувах на панорамното място под хижа Паскал. Утрото вече рисуваше картини към Средногорието. Сложих Канонската базука 70-200 и се насладих на меката топлина заливаща долината. А тя се къпеше в море от облаци и сякаш завита под дебелия юрган, все още спеше дълбокия си зимен сън. Всичко е ефимерно и секундите на фотографски екстаз се броят на пръстите на ръцете. А те - ръцете, мръзнеха, докато си играя с фототехниката, а тя пък горката никак не слушаше на този студ и индикаторът показваше едва 20 процента заряд в пълната до горе батерия...



   Скоро слънцето се показа на хоризонта и оцвети пухкавите ниски блаци. 

   Над горския пояс. Рила планина в далечината.

   Следи от животни закачливо се вписваха в кадрите. Попаднах в горска зимна приказка.

   На хижа Паскал бях точно два часа след тръгването от гарата. Гледката към долината и Средногорието беше толкова впечатляваща. 320 метровия комин на фабриката се подаваше над облачната инверсия и го изчаках за кадър, защото ту изчезваше, ту се появяваше...


  И хижа Паскал. Бях загрял подобаващо и изкачил половината денивелация за деня. Очакваше ме още толкова до билото и северен вятър от първата четвърт, който с отрицателните температури ми разказа играта. :)

   По билото напредвам много бързо със снегоходките и за още два часа стъпих на връх Косица - 2001 м.н.в. Пръстите на краката ми също мръзнеха, въпреки сухите обувки и мериносови чорапи. Така е, като не нося ракия... :)



   На връх Косица - 2001 м.н.в. Опаковах се и продължих към връх Паскал в далечината.
 
   И като се замисля не бях пил и капла вода, защото тя замръзна още в гората...


Връх Паскал.

   Веженското било в далечината.

   На връх Паскал. Изглед на запад по билото и връх Свищиплаз в далечината (острото връхче на преден план).

Ледени форми.


   И бутилката ми с водата. Обядвам на хижа Паскал и пия уиски с лед. :)

   В подножието на планината съм час по-късно. Поглед към изминатото по билото. Ако сутринта не беше тъмно гледката от тук щеше да ме демотивира, въпреки че съм подготвен за подобни извращения в късите дни на зимата с преходи под наслов "Наскок Намарш"...


   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

 Сходни преходи в близки части на планината може да видите в следните публикации:

*Златица - Спасовото кладенче - хижа Свищиплаз - хижа Тихият кът - хижа Извора

*Църквище - рид Заногата - хижа Кашана - връх Свищиплаз - рид Балабанчовица - връх Курбула

*Челопеч - рид Чуговица - връх Челопешка Баба - връх Мургана - рид Диба

*Челопеч - хижа Мургана - връх Мургана - седловина Петте кладенци - връх Челопешка баба

*Село Мирково - връх Баба - връх Марагидия - село Мирково

*Златица - хижа Свищиплаз - връх Свищиплаз - заслон Дюлева поляна

*Буново - хижа Чавдар - връх Баба (Етрополска Баба) - връх Ушите - Чучулски дол

*Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал, в зимни условия

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Още интересни и сходни, но зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:


























До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар