понеделник, 27 април 2015 г.

Село Манастир - параклис св. Дух - водопад св. Дух - село Борово - Кръстова гора

   В търсене на пролетта, обаятелните Родопите примамват по невероятен начин. Дъхавите билки красящи поляни и склонове, схлупените къщурки с гредореда и тиклите, очакващи стопаните си да се върнат от работа, пасящите на воля стада. Запътихме се по живописните тесни пътища, виещи, като че ли до безкрай към отдалеченото и откъснато село Загражден. Отдавна точа лиги по Загражденската екопътека, екстремните и мостчета навлизащи в ждрелото и водопадите разкриващи красотите на непокорните родопски реки.

На 35 км. от село Загражден се отбива път малко преди отдалеченото село Манастир. Това е един от подходите до село Загражден. На ръждясала табела, стар и изтъркан надпис с червени букви гласеше, че свърнем ли по въпросната отсечка, ни чакат премеждия и гарантиран провал... Снегът догатваше за проблемите още, на около 1500м.н.в., а справката с гпс-а показа, че ни очаква още изкачване, до около 1900м.н.в., преди да започнем да слизаме. Село Загражден, е едно от най-високо разположените села в България и бедственото положение от преди месец, не внесе яснота за какъвто и да било успех. Дори не предполагах, че е възможно все още да има такова количество нестопен сняг. Друг подход до Загражден би трябвало да следва и от отбивката за Кръстова гора и село Белица, но като гледам картата, пътят и там се изкачва високо в планината.

На 1700м.н.в. положението стана почти неконтролируемо. Ниската кола ревеше безпомощно на втора скорост, колелетата приплъзваха на едно място, а миризма на съединител и пластмаса с включените перки на охладителната система, гарантираха авария ако продължим в същия дух. Огромни буци от паднали малки лавини бяха се запречили по цялата отсечка, по която успяхме да издрапаме. Слизахме, махахме ги, не ни беше скучно... Въпреки, че съм все още със зимните гуми, лопатата която грижливо носех през всичките зимни месеци вече бях махнал от колата. Много майсторлък и усилия бяха нужни да обърна и да стигнем безопасно в село Манастир, което пък е най-високо разположеното село на Балканския полуостров. Безумният ни план претърпя провал.

В село Манастир бях проучил за един по-неизвестен водопад, който излезе набързо от резервната скамейка и се вписа точно на място. Дори планувах първо да ходим там, а не в Загражден, явно така и стана!

Село Манастир, както бяхме проучили, е отдалечено от натовареното ежедневие, а пролетта тепърва ще го украси и премени с минзухари и звучни чанове, и с пасторална идилия, присъща за тези приказни места. Над селото е изградена хубава екопътека, водеща в подножието на водопад Свети Дух.

Нали е село Манастир, нямаше да е логично ако няма и параклиси, и църкви. По екопътеката се натъкнахме на параклис Свети Дух.

Навсякъде по дърветата, водопадът е обозначен ясно и отчетливо на жълто-бели табели. Без важните ориентири, стигането в подножието би затруднило и най-можещите! Пътечката се губи, навсякъде са нападали иглолистни дървета, а подстъпа постоянно сменя посоката си, нагоре-надолу, наляво-надясно...

От параклис Свети Дух надолу към водопада, няма как да се объркате! Малка дървена пътечка повежда стъпките ни и парапети обезопасяващи ерозиралия склон.

С буйни води ни посрещна водопад свети Дух, а малко по-късно се озовахме и в подножието му. С труден подход през обрасли и снежни склонове, слязохме от другата страна на официално обозначената пътека. Огромен надпис с червени букви - "Не преминавай, опасно за живота", ми запали фитилите и отсвирихме дървените перила на обезопасената екопътека.

Снимайки, зърнах голяма надгробна плоча на скалата до мен, на младо момиче починало тук. Вероятно паднало от водопада или скалните отвеси обграждащи труднодостъпния склон до него.

Катя и тя се появи след малко. Въпреки всички филтри и чалъми, с фотографията не се получаваше, светлината беше крайно неблагоприятна, но толкова от тук. Водопадът така или иначе беше бонус в днешния ден, няма повече поводи за оплакване. И без това омърморих де що свят имаше в този зимно-пролетен ден... :)


Над водопад свети Дух. Не ме питайте с какъв акъл застанах да снимам оттук, но си е реално човек да се очисти без дори да подозира... :) В плановете за днес беше и спускане на рапел по приказното Сливодолско падало, но не остана време, отново си тръгнахме по тъмно, а и не ни се претупваше района! :)

По пътеката случихме на тази беседка, с интересен поглед през прозорчето и към вековните иглолистни гори на Родопите.

Към село Манастир. Тия букаци колко ли зимни чевермета ги чакат, ум не ми го побира?..... :)


Параклисът в село Борово е сред фотографските обекти в Родопи. Беше ми в плановете за снимки и посещение от поне пет години. А сега, с раззеленяването на дръвчетата, си беше пропуск да не го отметнем по път!

Ред беше на пейзажната фотография! Любима светлина! Подобни условия се срещат рядко! Оловно небе наситено със сивота и контрастиращи, крещящо-свежи цветове, допълващи пейзажа. Подобни пролетни кадри случих само веднъж миналата пролет, обикаляйки манастирите във  Великотърновската епархия, за които може да погледнете тук. Това ми дава зелена светлина, подсещайки ме да направя поне още една серия с манастирски снимки в този сезон. Безценно е, поне за мен, както и водопадите, които в това време на годината нямат аналог! Атмосферата по тези места е космическа. Мирис на дъхави билки, звучни камбани разливащи се меко по осеяните с цветя поляни, "забързани" хора...


В района, на около 5 км. от село Борово е прочулата се в последните години Кръстова гора. Ако не сте ходили на цирк скоро и това ви липсва много - съветвам ви най-искрено, посетете Кръстова гора. Модерни постройки, паркинг, сергии за дрънкулки и кебапчийници, множество места обособени като огнища и беброй табели със забрана "Нежелателно е разпъването на палатки", явно това е на почит там сред туристите! :) Добре е, че посетихме извън сезона това свято място.

Все пак успях да впиша по-чист кадър - без табели, знаци, човешко присъствие, кошчета за боклук, сергии до които мургави чичковци въртят захарен памук, кучета влачещи случайно някой найлон от сандвич... :)

Видяхме на картата обозначение за връх Кръста над манастирските постройки, около Кръстова гора. Малко билно връхче с приятна панорама към Родопите и добра порция облъчване за престрашилите се да избягат от облъчването на големите градове. С този жалък прогрес-регрес, скоро надали ще има върхове без антени, чинии, военна техника...



Час ни делеше от залеза. Не искахме да го пропускаме пътувайки, затова се запиляхме по тучните поляни над село Борово. Последните цветове на слънцето едва докоснаха пролетната земя. Параклисите, както навсякъде в Родопите, са безброй. На всеки хълм, възвишение, поляна, вярата е запечатана във вековете зад каменните зидове и стария гредоред, а наоколо непристъпни хребети и ждрела пазят всичко това от лоши помисли.


Изцедихме последните залезни цветове и се запътихме към реалността. Нашата си реалност - сива, забързана, задушена. Оставихме красотите за друг път, когато отново ще наситим сетива в кратките мигове. На още приказни кадри може да се насладите в наскоро излялата книга описваща част от Източните Родопи, в която имах честта да участвам с авторски фотографии и която препоръчвам с две ръце!

До скоро! :)

3 коментара:

  1. Хубаво, много хубаво даже!

    ОтговорИзтриване
  2. Красиви фотоси и интересен фоторазказ. Минавала съм по тези места, но пеш. Чудя се наистина с кой акъл през април до Манастир?!(с ударение на първата сричка). Дори и през април понякога снегът е над кръста. А пътят до Кръстова гора макар и добър асфалт е с множество завои и твърде тесен, та и той ми се струва опасен в този сезон...Споделям мнението за Кръстова гора. За жалост, повечето ни манастири се превърнаха в панаири. Може би по тази причина забраняват снимането дори и в двора(Бачковски манастир) Пълна комерсиализация. Снимала съм в Ермитажа дори. Забраната е само за светкавици. И изобщо за какви предпазни мерки говорим, когато в Гложенски манастир до табелата за забрана за снимане, се мъдри ценоразпис за ползване на фотоапарат, камера...?!

    ОтговорИзтриване
  3. Това със забраните, манастирите и проповядващите вяра в България, ми е любима тема. То не, че в други държави не е така, навсякъде всички се оглеждат в огледалото на париците! Имало е разправии по манастирите с разни мними монахини-красавици на по 25 години, живеещи в околните села, които излизайки от манастира, няма да ти казвам къде и с кого се забавляват... Особено враждебни са в красивият Врачешки манастир - http://martinpetrov555.blogspot.com/2014/04/blog-post_24.html! :) Поздрави Татяна, радвам се, че споделяш моето мнение! Относно село Манастир, пътят дотам беше съвсем сух, изключвам отсечката за Загражден, по която се пробвахме! :)

    ОтговорИзтриване