В търсене на пролетта, обаятелните Родопите примамват по невероятен начин. Дъхавите билки красящи поляни и склонове, схлупените къщурки с гредореда и тиклите, очакващи стопаните си да се върнат от работа, пасящите на воля стада. Запътихме се по живописните тесни пътища, виещи, като че ли до безкрай към отдалеченото и откъснато село Загражден. Отдавна точа лиги по Загражденската екопътека, екстремните и мостчета навлизащи в ждрелото и водопадите разкриващи красотите на непокорните родопски реки.
На 35 км. от село Загражден се отбива път малко преди отдалеченото село Манастир. Това е един от подходите до село Загражден. На ръждясала табела, стар и изтъркан надпис с червени букви гласеше, че свърнем ли по въпросната отсечка, ни чакат премеждия и гарантиран провал... Снегът догатваше за проблемите още, на около 1500м.н.в., а справката с гпс-а показа, че ни очаква още изкачване, до около 1900м.н.в., преди да започнем да слизаме. Село Загражден, е едно от най-високо разположените села в България и бедственото положение от преди месец, не внесе яснота за какъвто и да било успех. Дори не предполагах, че е възможно все още да има такова количество нестопен сняг. Друг подход до Загражден би трябвало да следва и от отбивката за Кръстова гора и село Белица, но като гледам картата, пътят и там се изкачва високо в планината.
На 1700м.н.в. положението стана почти неконтролируемо. Ниската кола ревеше безпомощно на втора скорост, колелетата приплъзваха на едно място, а миризма на съединител и пластмаса с включените перки на охладителната система, гарантираха авария ако продължим в същия дух. Огромни буци от паднали малки лавини бяха се запречили по цялата отсечка, по която успяхме да издрапаме. Слизахме, махахме ги, не ни беше скучно... Въпреки, че съм все още със зимните гуми, лопатата която грижливо носех през всичките зимни месеци вече бях махнал от колата. Много майсторлък и усилия бяха нужни да обърна и да стигнем безопасно в село Манастир, което пък е най-високо разположеното село на Балканския полуостров. Безумният ни план претърпя провал.
В село Манастир бях проучил за един по-неизвестен водопад, който излезе набързо от резервната скамейка и се вписа точно на място. Дори планувах първо да ходим там, а не в Загражден, явно така и стана!
Село Манастир, както бяхме проучили, е отдалечено от натовареното ежедневие, а пролетта тепърва ще го украси и премени с минзухари и звучни чанове, и с пасторална идилия, присъща за тези приказни места. Над селото е изградена хубава екопътека, водеща в подножието на водопад "Свети Дух".
Нали е село Манастир, нямаше да е логично ако няма и параклиси, и църкви. По екопътеката се натъкнахме на параклис "Свети Дух".
Навсякъде по дърветата, водопадът е обозначен ясно и отчетливо на жълто-бели табели. Без важните ориентири, стигането в подножието би затруднило и най-можещите! Пътечката се губи, навсякъде са нападали иглолистни дървета, а подстъпа постоянно сменя посоката си, нагоре-надолу, наляво-надясно...
От параклис "Свети Дух" надолу към водопада, няма как да се объркате! Малка дървена пътечка повежда стъпките ни и парапети обезопасяващи ерозиралия склон.
С буйни води ни посрещна водопад "Свети Дух", а малко по-късно се озовахме и в подножието му. С труден подход през обрасли и снежни склонове, слязохме от другата страна на официално обозначената пътека. Огромен надпис с червени букви - "Не преминавай, опасно за живота", ми запали фитилите и отсвирихме дървените перила на обезопасената екопътека.
Снимайки, зърнах голяма надгробна плоча на скалата до мен, на младо момиче починало тук. Вероятно паднало от водопада или скалните отвеси обграждащи труднодостъпния склон до него.
Катя и тя се появи след малко. Въпреки всички филтри и чалъми, с фотографията не се получаваше, светлината беше крайно неблагоприятна, но толкова от тук. Водопадът така или иначе беше бонус в днешния ден, няма повече поводи за оплакване. И без това омърморих де що свят имаше в този зимно-пролетен ден... :)
Над водопад "Свети Дух". Не ме питайте с какъв акъл застанах да снимам оттук, но си е реално човек да се очисти без дори да подозира... :) В плановете за днес беше и спускане на рапел по приказното Сливодолско падало, но не остана време, отново си тръгнахме по тъмно, а и не ни се претупваше района! :)
По пътеката случихме на тази беседка, с интересен поглед през прозорчето и към вековните иглолистни гори на Родопите.
Към село Манастир. Тия букаци колко ли зимни чевермета ги чакат, ум не ми го побира?..... :)
Параклисът в село Борово е сред фотографските обекти в Родопи. Беше ми в плановете за снимки и посещение от поне пет години. А сега, с раззеленяването на дръвчетата, си беше пропуск да не го отметнем по път!
Ред беше на пейзажната фотография! Любима светлина! Подобни условия се срещат рядко! Оловно небе наситено със сивота и контрастиращи, крещящо-свежи цветове, допълващи пейзажа. Подобни пролетни кадри случих само веднъж миналата пролет, обикаляйки манастирите във Великотърновската епархия, за които може да погледнете тук. Това ми дава зелена светлина, подсещайки ме да направя поне още една серия с манастирски снимки в този сезон. Безценно е, поне за мен, както и водопадите, които в това време на годината нямат аналог! Атмосферата по тези места е космическа. Мирис на дъхави билки, звучни камбани разливащи се меко по осеяните с цветя поляни, "забързани" хора...
В района, на около 5 км. от село Борово е прочулата се в последните години Кръстова гора.
Видяхме на картата обозначение за връх Кръста над манастирските постройки, около Кръстова гора. Малко билно връхче с приятна панорама към Родопите и добра порция облъчване за престрашилите се да избягат от облъчването на големите градове. С този жалък прогрес-регрес, скоро надали ще има върхове без антени, чинии, военна техника...
Час ни делеше от залеза. Не искахме да го пропускаме пътувайки, затова се запиляхме по тучните поляни над село Борово. Последните цветове на слънцето едва докоснаха пролетната земя. Параклисите, както навсякъде в Родопите, са безброй. На всеки хълм, възвишение, поляна, вярата е запечатана във вековете зад каменните зидове и стария гредоред, а наоколо непристъпни хребети и ждрела пазят всичко това от лоши помисли.
Изцедихме последните залезни цветове и се запътихме към реалността. Нашата си реалност - сива, забързана, задушена. Оставихме красотите за друг път, когато отново ще наситим сетива в кратките мигове. На още приказни кадри може да се насладите в наскоро излялата книга описваща част от Източните Родопи, в която имах честта да участвам с авторски фотографии и която препоръчвам с две ръце!
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
Хубаво, много хубаво даже!
ОтговорИзтриванеКрасиви фотоси и интересен фоторазказ. Минавала съм по тези места, но пеш. Чудя се наистина с кой акъл през април до Манастир?!(с ударение на първата сричка). Дори и през април понякога снегът е над кръста. А пътят до Кръстова гора макар и добър асфалт е с множество завои и твърде тесен, та и той ми се струва опасен в този сезон...Споделям мнението за Кръстова гора. За жалост, повечето ни манастири се превърнаха в панаири. Може би по тази причина забраняват снимането дори и в двора(Бачковски манастир) Пълна комерсиализация. Снимала съм в Ермитажа дори. Забраната е само за светкавици. И изобщо за какви предпазни мерки говорим, когато в Гложенски манастир до табелата за забрана за снимане, се мъдри ценоразпис за ползване на фотоапарат, камера...?!
ОтговорИзтриванеТова със забраните, манастирите и проповядващите вяра в България, ми е любима тема. То не, че в други държави не е така, навсякъде всички се оглеждат в огледалото на париците! Имало е разправии по манастирите с разни мними монахини-красавици на по 25 години, живеещи в околните села, които излизайки от манастира, няма да ти казвам къде и с кого се забавляват... Особено враждебни са в красивият Врачешки манастир - http://martinpetrov555.blogspot.com/2014/04/blog-post_24.html! :) Поздрави Татяна, радвам се, че споделяш моето мнение! Относно село Манастир, пътят дотам беше съвсем сух, изключвам отсечката за Загражден, по която се пробвахме! :)
ОтговорИзтриване