Вазова екопътека, екопътека Под Камико, село Миланово
Искърското дефиле крие много красота. В дните на пролетта, реки и потоци се отърсват от зимата и се изливат богато в долините. От отвесните стени на непристъпните скални масиви падат шеметни водопади и всичко това само на броени минути и часове от пътя. Пролома, железницата с влака, която е описвал вдъхновен от гледката и Вазов в "Дядо Йоцо гледа", пътищата виещи се като змии в гънките на планината остават долу, а горе това... :)
От село Гара Бов по Вазовата екопътека, е един от подходите към водопад Бовска Скакля.
Пролетните води го красят, звуците от падащите в бездната води хипнотзират. Поехме по пътеката в ранното утро. Миналата година, пролетта ни гости богато в Дивият северозапад. Само докато тази мисъл минеше през главите ни, тръпки ни побиваха! :)
Не след дълго сме под втората каскада на 140 метровата Бовска Скакля и малко статистика за уточнение. Ако водопадът не беше разделен на три части, щеше да е пръв в класацията преди водопад Райското пръскало в Централен Балкан - 124м.
Тази на вид малка каскада от Бовска Скакля, е всъщност немалък водопад. Едва видима пътечка пресича непосредствено до каскадата. С човешка фигура за мащаб. Катя под водопада - болна от грип, но доволна! :)
Продължаваме по екопътеката, тя минава през село Заселе. Излизам от очертанията на обезопасителния парапет за да снимам, докато изчаквам Катя да допълзи. Тук вече е страховито. Бездна адова зее под мен, привличайки ме с неудържимата сила на гравитацията. Бовска Скакля срещу мен се излива в пълното си величие. Ако се питате колко е висок водопада, погледнете покривите на къщите в село Заселе, червенеещи се едва в дясно над Скакля. Всъщност екопътеката минава през село Заселе точно над водопада, прави около 9 километров кръг, но и този път нямахме време да я обиколим цялата.
От години ми е мечта да останем и да пренощуваме на палатки по тучните, осеяни с пролетни цветя поляни над водопада в село Заселе, реката на водопада да ромоли покрай нас, а в близост до огъня да тлеят мръвки! :) И тази година планът бе такъв, но затова са плановете - за да търпят промени. :) Останахме да спим над гара Лакатник, с респектиращите гледки от масива Лакатнишки скали, за което благодаря на нашата приятелка Мариана, която ни убеди в това и така станахме свидетели на уникалната гледка разкриваща се оттам на свечеряване и на сутринта... :)
Цветята по пътеката също приканваха да спираме и залягаме в търсене на гледни точки. Не разбрахме от кой вид са, но навсякъде беше изпъстрено в сини цветове.
Имахме среща с Мариана и Ивайло на панорамна площадка с пейката, откъдето се вижда Бовска Скакля, и да поемем с тях по друга наскоро открита през 2012-а година екопътека - "Под Камико" над близкото село Бов.
В село Гара Бов, насред непристъпните скали, е изграден футболен стадион. Хиляди тонове скална маса са премахнати, за да се изравни терен за стадиона там, което личи по взривените в близост скали. Тук е и началото на екопътека "Под Камико". Маршрутът по нея е кръгов, преминава през приказните водопади на реката, достига 40-е метровия водопад Под Камико и изкачвайки се в село Бов завърта през съседен рид, слизащ отново край стадиона в село Гара Бов.
С приповдигнато пролетно настроение за гледки, обсъждайки с Мариана, Катя и Ивайло за знайни и незнайни водопади, поехме по пътеката и зелено-бялата маркировка. Едно от мостчетата, по които се пресича реката. Пътеката тук минава вляво от моста, следва се зелено-бялата маркировка. Вдясно също има пътека, но е добре да се знае, че тя минава високо над реката и така от поглед се губят приказните вирове по нея... А ние не искаме това, нали? :)
С богато пролетно изобилие ни срещна екопътека "Под Камико". Не таях големи надежди за тази екопътека, а то какво стана... Вир след вир, пролетните води гонеха гравитацията и примамваха да издаваме странни звуци, търсейки подход по стръмните скали. Много красота е събрана тук!
Мариана се забелязва как слиза до водопада.
Катя.
И неусетно наближаваме черешката на тортата - водопад Под Камико-40м. Изключително красив и изливащ водната си феерия на метри от обезлюдените къщи в село Бов.
Друг водопад, който е сезонен и водите му се леят само на метри вляво от водопад Под Камико, също немалък.
В подножието на Под Камико. Цялото дере е превърнато от местните в бунище, жалко за тази красота, която сме заринали от немърливост...
Пътеката тук качва на стръмни серпентини, обикалящи покрай скалите и излиза в село Бов.
Над водопад Под Камико преминаваме по мостчето с интересна табела, на която пише - улица Водопада и поемаме по калните пътеки към село Гара Бов и стадиона, откъдето тръгнахме преди няколко часа. Стъпките ни потъват в меката кал, птиците звучно допълват пейзажа, минаваме покрай стари и обезлюдени къщи, скрити зад стени от къпинаци и славно минало...
Слезли до колите продължихме по сценария за деня! Миланов водопад беше в плановете ми отскоро. Моментът дойде, видяхме и неговата сметка! :)
До махала Старо село на откъснатото от цивилизацията село Миланово стигаме в късния следобед. Задухът се носеше във въздуха и предвещаваше дъжд, и влошаване на времето. Трудно убедих Мариана да ми се вържат с Ивайло на акъла. Бяха изморени. С объркване на подхода, се забихме в неподходящото дере. Две дерета са отбелязани на картата в района и ние поехме по първото в посока махала Старо село. То се оказа грешното. В действителност по второто, както предположих е Милановия водопад. Стигнахме билото над село Миланово по едва личаща пътека минаваща над дерето. В далечината тъмните облаци напираха вече повече от заплашително над съседните планински масиви. Мариана и Ивайло ми пожелаха успех! :) Реших все пак да се опитам и тръгнах по склона, който да ме отведе в съседното дере, там теренът беше здрава кракотрошачка. Свличайки се екстремно, дочух падащите води и през короните на дърветата видях скалния венец! Еуфорията ме завладя. Открих го - водопад Миланов скок, един от най-непосещаваните водопади във Врачански Балкан и в България. Интересно е да се спомене, че и в двете дерета водата е само в горната им част. Тук, само на няколко метра под водопада, дерето пресъхва, водата пропада в скални пукнатини и се губи излизайки по-надолу по течението му.
Води се, водопадът да е около 20 метра, но според мен си беше поне 30, без да броим скокчето на преден план. Всъщност извадих късмет с този водопад. Ако бях слязъл от гореописания склон над скалния венец, щях да си остана с пръст в уста. Масивът е напълно непроходим без подходящо оборудване и най-вероятно щеше да се наложи да се връщам наобратно с подвита опашка.
Прикапа ме дъжд и излезе вятър докато снимах, сигурен знак да се изнасям. В далечината тътени отекваха злокобно. Време беше да слизам. Колкото и сюрреалистично да звучи, шубето от падащи мълнии набързо ме изрита в изходна позиция. Черния път свързващ махала Старо село и село Миланово, разделя двете дерета на неголямо разстояние. Мариана бяха слезли пет минути преди мен. Колкото и да се опитвах да ги изпреваря, не успях. Разделихме се при колите, те поеха към Враца, а ние с Катя към Лакатнишките скали над Искърското дефиле, където в прохладната пролетна вечер сред борова гора установихме палатката и се отдадохме на релакс...
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар