вторник, 7 април 2015 г.

Водопад Дуплево - водопад Скакалото - водопад Костен камък

   Имам навика да получавам факсове и понякога решавам буквално през нощта къде ще се ходи. Неделята я записах така, в просъница към три разбрах от таен глас, че ще се ходи в Родопите. С ремонтиран ДСЛР, който взех на предния ден, примамващи водопади и неудържима до краен предел абстиненция-лудост за снимки, поехме към Пловдив.

По телефона, от един нов телефонен номер реших да се измайтапя и събудих доста хора, канейки ги на разходка. Те в просъница звучаха определено интересно, но само един клъвна на въдицата ми да излезе от затопленото си легло в предвид плана - газене в кал и вода, по родопските пътеки на неприветливото априлско утро! :)

И така. Събрахме съфорумеца Митко и през свлечените пътища поехме към Бачково и село Орехово.

Орехово. Две думи не са достатъчни да се опише този тъй приказен кът. Гостоприемни хора, борови гори, десетки параклиси по склоновете и много, много водопади изливащи се от всяко дере... Тони, с който се чухме и който има къща там, ни покани на по чай преди да поемем по калните горски пътеки. Обясни, че по склоновете над селото имало цели 28 параклиса. Е, онемях! Знаех за няколко от тях, както и за трите водопада, с които сефтосах новия механичен затвор на Канона! :)

Фрагмент от родопските къщи.

И родопския ни приятел Тони зад бара на механата си.

След което се запътихме към фотогеничния водопад Дуплево. Ако човек не знае, че там, на около минута от асвалта има водопад, няма и да разбере. Водопад Дуплево е фотогеничен. Излива се от скалите, а пещерният свод позволява по-интересните ракурси да се случат. 

Докато настройвах апарата на статива, установих че лайв вю-то му не функционира. Натисках бутона, но екранът тънеше в мрак. Ледени тръпки ме обсипаха, подкосиха ми се краката. :) Все едно бях под водите на водопада! Реших, че нещо не е сглобено както трябва, но бързо установих, че самият режим е забранен от менюто с тоталния ресет при ремонта.


По път за водопад Костен камък, към който се целихме щракнахме и водопад Скакалото. Този водопад тече много рядко и сега, дори при пролетно пълноводие, се срамуваше да се излее по-богато. Доволен съм, можеше да няма и грам вода. Тук спокойно мога да отворя скоба. И трите водопада в публикацията е късмет да се видят толкова пълноводни! :)

Отснимах се за спомен и нагоре по офроуд пътеката, където обувките ни натрупаха по най-малко кило кал.

Продължаваме към Коилов дол и природната забележителност - водопад Костен камък. Якето на Митко контрастира в синьо до нападалите иглолистни гиганти и тристъпален водопад над водопад Костен камък.

Водопад Костен камък ни приветства шумно. Бързо се спуснахме дотук. Склоновете бяха снежни и стръмни. Митко в подножието на водопада.

И Катя. Разни осигурителни прусеци загрозяват предния план по пътеката. Хубаво е да ги има за неопитни туристи.


Пътят, правещ множество завои, пресякохме по пряка пътека на отиване към водопадите, но сега се върнахме по него, защото както каза Тони ще видим множество параклиси.

И след поредния завой се показа първата света обител - параклис св. Йоан Кръстител.


Зад св. Йоан Кръстител се намира новопостроен параклис с гръмкото име св. Вартоломей. :)

Параклис св. Кръст Господен бе следващия, стотина метра по-надолу по пътя.

Фрагмент от интериора на параклис св. Кръст Господен.


Неусетно наближихме и параклиса на Катя - параклис св. Екатерина. :)

Слизайки на пътя, не пропуснахме да се отбием отново до водопад Дуплево отчитайки кадри с различен от предния ракурс! :)



И за финал да отбележа. В района има още пет-шест водопада, за които няма никъде информация. Определено интересен кът в Родопите, който ни запали любопитството, разкри само част от своите тайни и затвърди максимата, че за да обиколи човек тази планина, не стигат и пет живота! :) До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар