вторник, 31 март 2015 г.

Хижа Предел - Кулиното - резерват Баюви дупки - връх Даутов - зимно

   Отново се заформи мъглив уикенд. Прогнозите крещяха - дъжд, дъжд, дъжд. Съботата я ударихме почивна. Качихме се с колата до хижа Предел в Пирин с Катя, Делчо и Мария. Щеше да бъде тежко. Когато ходим с тях винаги е така. Или бедстваме по отрупаните със суровини маси, или правим нелеки преходи! :)

С пристигането, хижарят се оказа не много сговорчив, като разбра че с Катя ще спим на палатка. Подложи ни на серия от психо атаки. Първо, че районът е ловно стопанство, после че ще ни направи отстъпка от цената на нощувката. След като разбра, че няма да стане по неговата, спомена за страхът от мечки. Както и да е! След няколко литра вино, едва вечерта стана сговорчив. Хижата е в отлично състояние - столова, плазмен телевизор, добре обзаведени стаи, пвц дограми, отопление. Храна не се предлага, въпреки лесния достъп и асвалтов път. По е лесно да се вземат по 17 лева за стая, отколкото да се свърши някаква работа!

Разпънахме палатката извън двора на хижата. Снегът в ниското с нищо не догатваше за това на какво ще ни подложат в утрешния ден високите и части. Взех лятната палатка, проучвайки предварително, че сняг в ниското почти няма. Открихме така да се каже сезона. Ама аз като се замисля не сме го и закривали. Близо две години не съм нощувал в хижа. :)

Хижа Предел - 1156м.н.в. Утре, след тежка нощ, трябваше да бием пъртина до 2597м.н.в. с изкачването на връх Даутов в тежък сняг.

Пролетните минухари се радваха вече на свежата зеленина. По прогноза, в цяла България трябваше да вали дъжд. Не ни валя по път и се замислих, че със забавяне времето утре ще ни предложи изненада. Така и стана.

Започнахме още в ранния следобед. С огън и скара. Няколко риби, няколко бутилки вино, стъкло ракия и няколко килограма мръвки дадоха фира! :)

Пушещия комин на барбекюто в двора. Вечерта гости на хижаря, ни черпиха три бутилки червено вино. Направихме хубава приказка, времето летеше неусетно, а и сменяха времето с час напред. Неусетно стана 2ч. Трябваше да станем в 6ч. за да успеем да изкачим връх Даутов.

Сутринта валеше сняг примесен с дъжд. Трудно се надигнахме за да приберем палатка и багажи, и поехме по стръмнината на ски писта Кулиното.

Слагаме снегоходките, докато ветровитата писта се опитва да ни грабне ръкавици и шапки. Очакваха ни 1400м. въходяща денивелация до връх Даутов. Дали щяхме да успеем не знаехме, но поне щяхме да раздвижим и разскърцаме колене и стави. 

Антени в близост до пистата.

Катя и Мария.

Още по път стана ясно, че ще падне голямо драпане. В дву-три метров тежък и мокър сняг правихме пъртина до върха. Оказа се изключително изморително - клип.

Една от табелите в резерват Баюви дупки под тежката снежна покривка. Още тук ни се разщракаха коленете... Прокраднаха се бързо мисли за дезертиране от плана!

Редувайки се в прокарване на пътека с много почивки излязохме от резерват Баюви дупки в подножието на Ушиците. Мъглата във високото е прегърнала билото на върховете. Катя нямаше снегоходки, но знаейки колко е упорита - предположих, че ще стигне по пъртината ни дотук! По телефона час по-късно стана ясно, че е пробила. Алпийската стена на Даутов връх. По улеите ясно личаха нападали лавини.

Тръгнахме да се катерим вдясно по стръмен склон, по който се виждаха връхчетата на масивните клекове, които през лятото минават три метра във височина. Показно за състоянието на снежната покривка.

Този сняг има да се топи до края на юли. 


Това бяха и последните снимки извън мъглата. Нагоре, тя ни погълна и в непрогледна белота. Делчо остана да спи до едно самотно борче, имаше проблеми с коленете, на връщане доста се учудихме на тихата му лудост да легне в снега! :) С Мария стигнахме до 2550м.н.в. И при мен болките в коленете ме изкарваха извън строя. Присъствието на медицинско лице в групата обаче ме успокояваше! :) Правих интересни мимики и гримаси. Според гпс-а ни деляха 80 метра по права линия от връхната кота на Даутов връх-2597м.н.в. Вляво и дясно на метър-два, се виждаха сцепени козирки, снегът под краката ни започна да пука и пропада. Решихме, че ще е лудост да продължим. Не бяхме наясно какво се случва наоколо. Склонът беше с повече от 30 градуса наклон, а снегът не по-малко от 2-3 метра в дълбочина. Видимостта на метър от нас... Бяхме доволни от една страна, от друга се прокрадваше разочарованието от липса на гледки. За пореден път зверските усилия потънаха по мъгливите била и планината не ни разкри великолепните си гледки.

Заслизахме бързо. Изкачихме се за 7ч. до Даутов връх, слязохме за под 3ч. Както споменах, Делчо спеше дълбоко, на мястото където ни чакаше. Изумени го сръчкахме, както е модерно да се казва и поехме надолу в снега.

Снимах морето от ниски облаци и вековните дървета на резерват Баюви дупки. По склоновете зад мен падна лавина. Не успях да и направя клип!

Побягах надолу през снежните гори със снегоходките и настигнах Катя.

Потоците се отърсваха от зимата в ниското и ромоляха приятно.


С това завършвам. До скоро! :)

1 коментара:

  1. Добра разходка, информативни снимки.
    При добра видимост зимните панорами са фантастични!

    ОтговорИзтриване