понеделник, 23 март 2015 г.

Съсънка (Котенце)

Параклис св. Иван Рилски - пенсионерски бивак "Тора Бора" - рид Сакарица

   Еднодневната разходка по рид Сакарица ни изпрати по стръмната слънчево-пролетна пътека, в търсене на рядкото и вписано в червената книга цвете - Съсънка (Котенце). 

Рид Сакарица набира рязко височина и извежда в подножието на върховете Сакарица, Ирелтия и Залъмца. Някъде там, по просторните поляни на разлатите ръбове, расте срамежливото и красиво, защитено в червената книга цвете - Съсънка, известно и с името си Котенце.

Интересния параклис св. Иван Рилски над град Карлово е фото находка, със запалените свещи и влизащите през шарените прозорци слънчеви лъчи. :)

Пътеката криволичи стръмно по каменните пирамидки, стига до водната кула и продължава следвайки острия ръб. Стигаме до следващата находка - пенсионерски бивак Тора Бора! :)

Има и такива места, а пенсионерът в кадър, се вписа идеално в идиличната картина представена от заглавието. Пенсионерски бивак Тора Бора! :)

Абстрактни форми по пътеката, непрекъснато примамваха да спираме и вадим фотоапаратите. Пролетта в ниското е факт.

Излезли на погледно място, се откри гледка към масива Равнец и източния склон на ждрелото на Стара река. Денят бе приказен. Безветрен, с преминаващи пухкави облаци и уханни пролетни цветя. 

Отделихме се от рид Сакарица без пътека в търсене на рядкото и красиво цвете. И не след дълго бяхме възнаградени за нечовешкото драпане през шипки по заснежените и свличащи ни в нищото стръмни склонове...

Полутахме се сериозно по обширните подбилни поляни. Популацията на цветето Съсънка, е разположена на малка поляна, скрита прилежно от шипкови храсти.

Съсънка (Котенце).

Много красота и нежност струи от облеченото с мъх цветче. Жълтите цветя ухаеха невероятно.



Рид Сакарица на преден план и масивното заснежено било в далечината с Булката и връх Кочмара. Ясно личи стръмния и обрасъл с иглолистни гори източен склон на Стара река. Дотук бяхме направили 800м. възходяща денивелация. Достатъчно натоварване, за да опустошим каквото носихме в раниците! :)

По този съседен на Сакарица рид, след дълга почивка слязохме бързо в града. А красивото цвете ни изпрати по уханните склонове на пролетната планина. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар