сряда, 18 март 2015 г.

До водопадите на Айдар дере (село Иганово)

   Пролетта напира, но не точно. В ниското, животът се опитва да пробие изпод тежкото було на зимата, а по високите части, планината е лавиноопасна и снежна. Докато на билото се вихрят зимни страхотии, в ниските части, цветове започват да красят дръвчета и храсти.

Има толкова много неизвестни и почти непосещаеми дерета, каквото е Айдар дере над село Иганово, че не се наемам дори да им спомена приблизителната бройка, вероятно в цяла България са и над хиляда. Еднодневно решихме да спретнем един пробив там, в Айдар дере над село Иганово и да разгледаме водопадите, които знаехме, че се спотайват там! :)

Речено-сторено. Слънчев ден се очертаваше. За разлика от молитвите и пиперлиите, които сипех за гледка през изминалите два дни над Челопеч, сега се очерта обратната картина. Облеченото в Слънце дере и снимки, е комбинация = жена облечена с пеньоар и кожено палто! :). Идеята далеч не бе да снимаме, само искахме да го проучим, дали ще даде повече за в бъдеще, ако изобщо тази година се добера до огледално рефлексен фотоапарат...

След лек офроуд по пътищата извеждащи в подножието на планината, захапахме без пътека по стръмните и нестабилни скали. Първи вир по "пътеката" примамващ ни да се пребием. На места все още беше задържал лед и сняг и как слизахме до тези скрити красоти, мани...

Природата се събужда. Тези интересни гъби, са оцелели по южните склонове на зимна Стара планина.

Водопадите по дерето са два. Този е пръв. Светлината беше станала ужасна и нито филтри, нито нищо не спасяваше ситуацията, отново се успокоихме, че само проучваме, а не сме тук за снимки, но на следващия момент отново подсмърчахме! :)

Втория водопад, от който даже и не си помислям да прилагам кадър в цял размер. Осветените от вече заплашващото да ни изпържи слънце скали, прегаряха при всякакви отрицателни експонации и филтри. Водопадът е малко над 15 метра и с това паднало дърво е фотогеничен.

Кроп на непрегорелите все още скали и водната къдрица с падналото дърво.

Бързо излязохме на Татарската поляна от Айдар дере, малко под заслон Гердектепе на пътеката с.Иганово-х.Дерменкая, където се подсилихме кой с каквото извади от раниците. И забравихме за неприятните светлинни условия. Излезе студен вятър, тия от сайтовете взеха все по често и по-точно да познават прогнозата за времето.

Снимки от панорамните места по пътеката на връщане. Военните стрелбища в съседство извършваха поредното учение и се съсипаха да обстрелват поляните до планината.

Гледка към Веженското било и връх Юмрука, идваше ми да си цапна главата с фотоапарата, като знам какво изпуснахме в отминалия уикенд... :)

Скоро слезли през сенчестите гори, слънцето ни подхвана на нов глас. Очертаваше се топъл пролетен ден, а снеговете по била и планински склонове тепърва ще се топят и захранват богато реки и водопади...

Няма коментари:

Публикуване на коментар