понеделник, 16 март 2015 г.

Челопеч - хижа Мургана - връх Мургана - седловина Петте кладенци - връх Челопешка Баба

   Поредната мъглива събота и неделя с прогноза за превалявания от дъжд и сняг по билата. Не очаквах Ванката да ми се съгласи доброволно на плана, за качване с тежък багаж по билото на Стара планина. Беше петък 13-и и си помислих, че е номер от негова страна! :) Все пак преди две седмици, ми заяви най-отговорно, че ще се видим чак през 2016-а година. :) По скайп кореспонденцията ни, за около 15 минути, смених сценария за ходенето поне осем пъти. Както и да е, уточнихме се накрая и затворихме скайповете, да не би одисеята да продължи. Плана! Качваме се до хижа Мургана от град Челопеч и ако времето позволи, цъкваме един тигел до върховете над хижата и билото - Мургана и Челопешка Баба. Разиграх три варианта за качване-слизане: по река Воздол, по рид Диба и третия по рид Чуговица, който е най обзорен и дълъг... Но да си дойдем на думата! :)

Сутринта телефонът ми звънна в 7ч.
    Аз - пристигна ли в Карлово?
   -Ванката - снощи дегустирах едно вино и сега тръгвам.
    Вън валеше дъжд, реших че петъчно тринадесетъчната карма се е пренесла в днешния му ден! :) Сигурен бях, че си е изпекъл принцесите на включен тостер, само тогава, както ми каза той в последствие, се обърквали нещата! :) На изключен тостер - не! :)

Тръгнахме към осем и бързо в смесица от дъжд и сняг пристигнахме в покрайнините на град Челопеч. Още с паркирането, от съседната къща излезе куче пазач и една баба. Кучето, ако не лаеше, направо го пращах в графата гризач, считайте мишок, толкова малко и плахо изглеждаше то, злобата му бе неизмерима! :) Бабата все пак ни разучи и ми предложи помощта си, докато се ъпгрейдвах с дъждовния панталон! :) Ванката естествено не пропусна да документира, такъв сеир за изпускане ли е, а?! С единия крак бях във въздуха, кучето лае, бабето се суети наоколо! :)

И захапахме пътеката - в смесица от кал и валящ ни сняг по пътя за хижа Мургана. Цъкнах един бърз клип, цък!

Стигнахме и до пълноводен водопад по пътя, който в комбинация със снеговалежа, контрастира приятно и зареждащо настроението - клип. :)

Сигурно нямаше да извадя фотоапарата отново поне до хижата, ако не бяха джедайските умения на Катя за пресичане на течаща вода. Това беше и първото пресичане на рекичката изпречила се на пътя. Помислих да се помайтапя, че ни очакват поне още десет такива, но не ми се внасяше допълнително смут в и без това мократа ситуация, а и можеше някой да пожелае да дезертира. Ванката гледаше стратегически и с недоумение Катя - оказа се, че не обича подобните му предизвикателства за психиката и най-вече за физиката! :) А, направих още един клип - цък! :)

По-нагоре мъглата ни съпроводи през снежните и кални гори. Стигнахме кръстопът. Петък 13-и и кармичните-съпътстващи го елементи, ми бяха отнели една от подробните карти в гпс-а, докато ровейки се в него проучвах някакви неща вечерта. Реших да вървя по пътя, а групата пое по някакво по-пряко ребро, качващо се директно на хижа Мургана. Моята си пътека заобикаляше с половин километър по по-водоравен участък. Чукнахме бас, че ще стигна преди тях и наложих темпо, стигайки до конете от следващата снимка. Изкуших се! Снимах ги, направих им и клип, цялата тази суета заплашително ме заковаваше да изгубя облога, затова продължих... :)

Волните и издържливи Старопланински коне на Балкана позират гордо пред неуморимия! :)

Хижа Мургана. Още вали сняг. Хижата е леснодостъпна - имаше джипове, голяма танцова група от местни се бяха качили за купон. По-късно щяха да предизвикат осезаема сеизмологична активност и да разместят основите на сградата. :) Мислех си затова, докато оглеждах къде да паркирам Хъскито - Husky Flame 2, нашия дом за през нощта. Ако започнат да падат тухли и стени, да сме по-далеч... :)

В това време Иван и Катя се появиха, а аз ги изчаках на видно място, да не би да кажат, че съм стигнал след тях! :) Изглеждаха свежи като репи, макар че газили в някакви води - затъвали, плували, попсували. :)

Докато Иван пийваше бира в столовата и проучваше обстановката, с Катя набързо установихме палатката. Беше рано и имаше шанс да се качим до билото и връх Мургана преди залез. Добре, че взехме и този път палатка, по-късно щеше да стане почти страшно! :) Който е летял със самолет, знае за какво става дума при излитането му! :) Хижата е след основен ремонт. Всичко е ново - космическо осветление с фотоклетки, ПВЦ дограми, изцяло обновени стаи, бани, че и примамващ купонджиите път до всичко това. Оказа се, че не предлагат готвено (храна), нямаше дори и чай, а предлога на хижарите оправдаваше това с голямата група. Хижарите прекараха целия ден и вечерта пред 60 инчовата плазма...

Тръгнахме нагоре към билото. Излязох сравнително бързо отъпквайки нещо като пъртина. Изчаквах, но мръзнех, въпреки слабия ветрец. Не ми се мисли ако духаше силно. Затова ползвах топлинен жокер - "Червената звезда" и снимах в засада назад по билото към групата, която после, както се установи - затъвала! :)

После прешляпах бързо до връх Мургана, за да се сгрея. На слизане какво да видя, Катя! :)

Иван беше извадил широкоъгълната оптика и ми сочеше посока кръгом. Щели сме да си правим групово селфи до котата. Смеех ли да откажа! :)

Дотук ползвам втора негова снимка, надявам се да не се стигне до съд! :)

На връхната кота. Връх Мургана - 1639м.н.в. Мартенски капризи, студ, мъгла - Катя контрастира като мартеничка с тези червени дрехи на снега...


Ванката каза, че вятър е излязъл едва на връщане към хижата. Не съм го и усетил, явно съм прибягал разстоянието на обратно с по-висока скорост! :)

Направих вечерен тоалет и поснимах наоколо. Насреща се вижда дългия рид Чуговица, по който замисляхме да слезем утре през билото, с повторно изкачване на вр. Мургана и вр. Челопешка Баба.

Ей този оранжев приятел ми беше направил услуга, за да не се налага да извършвам сценария от хижа Македония - "Повторението е майка на знанието"! Всеки знае как се копае сняг, на никой не му стиска обаче! :)

След което се установихме по масите, в центъра на действието. Групата зад мен от рано поддържаше градуса. Червената звезда светна в действие! :) Катя направи салата, с Иван не и останахме длъжни и нарязахме дебелашки мезета. И така почти до полунощ. Както споменах преди, децибелите станаха непоносими. От народни танци, тонколоните започнаха да преплитат мп3-ите в чалготеката на лаптопа, стана мазало! :) Изнесохме се към лагера, където беше повече от свежо. Останалите продължиха да създават работа на сеизмолозите! :)

Гледката на сутринта. Вижда се рид Чуговица и Рила планина. Тук някъде, на около 1400м.н.в. беше границата ясно-мъгливо. Цяла нощ вековната букова гора над хижата, стенеше под тежестта на силните пориви на вятъра. 

Мъгливото буреносно било над горския пояс. Иван категорично дезертира от идеята ни за днес, а именно - качваме се на билото отново и през вр. Мургана, седловина Петте кладенци, вр. Челопешка Баба, слизаме по обзорния рид Чуговица в град Челопеч, около 17км. преход.

След събирането на багажа, пихме чай в столовата, естествено че не хижарски, нали нямаше, а сварен на примуса, който се превърна в неотлъчна част от багажа. Иван се излюпи скоро и цъфна хилнат в залата. Докато пихме чай, невинно подхвърлих идеята за подхода на нов глас. Разбрахме се, че ще пробваме с Катя, ако е мъгливо, слизаме пак на хижата и тръгваме заедно надолу. Не ни изчака, ама и ние не слязохме! :)

Само не ми е ясно защо сложиха човек от нашата група в тази стая, при все, че май само ние дойдохме дотук на собствен ход и не по маратонки!? :)

Излезли в гората, запъплихме тежко по навятите и заличени от вчера следи. Гората бе обладана от зимен мраз. Студ, феерия, скърцащи дълбоко приведени клони, очакващи песента на птиците. Това са онези изключителни и рядко срещащи се фотографски мигове. Тогава, когато вманиачено и параноично се оглеждаме да не изтървем богато изливащата се красота от условия, изобилстващи композиции и всичко останало.

В омагьосаната гора. Катя напредваше бавно, духаше вятър. Не знаех как ще се справи по ветровитото било без слънчеви очила. Казах и, че продължавам с бърза крачка и ще се чакаме долу, при колата.

Впечатляващия пейзаж наоколо, с непокътнати от човешки следи снежни склонове.

След малко тази красота остана под мен, тръгвайки по бялото-пустинно било на Стара планина.



Бързо бях на връх Мургана и на запад към седловина Петте кладенци. Пейзажа от вчера, гравиран с по-студен вятър и ослепителна белота. След ветровитата нощ следите бяха изчезнали. Самотен вълк бе минал единствено по тях малко преди мен в днешния ден. Ето това са моментите, в които човек настръхва истински и нищо друго няма значение. Състояние като в транс, сливане с околността, изключване от всичко останало. Тук и сега!

Бързо бях и при седловина Петте кладенци. Тук пътека слиза по склона към хижа Мургана, а аз продължих по билото на запад към връх Челопешка Баба. Оттам замисляхме да слезем при по-малко количество на снега по южния му склон. Звъннах на Катя, била се уплашила от следите на вълка и била на връх Мургана - бинго! :) Аз си мислих да се гоня с нея и да сляза по рид Чуговица преди нея, а то какво - тя ме гонила, в гръб! :)

От запад стигнах подстъпа на връх Челопешка Баба. Там е стръмен склон и бе силно фирнован, на едно място зациклих със снегоходките - ни напред, ни назад. Чух се с другарката, да ме чака мирно и тихо до едни скали на билото. Забивах щека с все сили и драпах 4*4 полулегнал. Котките бяха в раницата, а за да ги сложа, трябваше да сляза от склона. Проблемния участък, от около 2-3 метра, в които беше наистина стръмно, издрапах все пак. И се качих.

Връх Челопешка Баба - 1722м.н.в. И направих клип. Автофокуса агонизираше в мъглата! :)

Не пропуснах да се селфна на фон на козирките от север. Такава видимост за изпускане ли е?

По стръмен и силно навят, на места фирнован склон, не исках да рискувам с подход за засичане на рид Чуговица в мъглата. Катя нямаше котки, а щеше да тръгне по моите следи и да оцапаме пейзажа... Малък участък ме делеше от раздяла с мъгливото било, обаче определено не ми се рискуваше в това състояние на склона, да съборя някоя лавина по-надолу, където не е ясно състоянието на снега... С много мерак, хъс, желание за гледки, хвърлени сили и всички екстри, драпахме по билото в тези два дни. Стара планина е непредсказуема. Балканът пазеше своите ветровити тайни.

Северно от връх Челопешка Баба. С пропастта и навеищата.


По обратен ред, забивайки зъби, нокти, щеки, слязох на изток. До седловина Петте кладенци, където ме чакаше Катя стигнах скоро и поехме по не стръмния южен склон на коловата маркировка КЕ. Стигнахме фееричните зимни гори отново. Тук направих последен клип, който почти изчерпа батерията на фотоапарата, но не напразно - клип! :) След два часа стегнат ход бяхме в Челопеч. Въпросното куче от началото на публикацията само това и чакаше. Фиксира ни зорко през оградата и ни изнесе концерт. С това завършвам! Изкефихме се, въпреки неефиктивното откъм натоварване и ефективно откъм гледки, и емоции ходене, а и Иван май остана доволен, въпреки измръзванията в хижата през нощта! :) Ето и неговата гледна точка - цък!

 Сходни преходи в близки части на планината може да видите в следните публикации:

*Златица - Спасовото кладенче - хижа Свищиплаз - хижа Тихият кът - хижа Извора

*Църквище - рид Заногата - хижа Кашана - връх Свищиплаз - рид Балабанчовица - връх Курбула

*Челопеч - рид Чуговица - връх Челопешка Баба - връх Мургана - рид Диба

*Челопеч - хижа Мургана - връх Мургана - седловина Петте кладенци - връх Челопешка баба

*Село Мирково - връх Баба - връх Марагидия - село Мирково

*Златица - хижа Свищиплаз - връх Свищиплаз - заслон Дюлева поляна

*Буново - хижа Чавдар - връх Баба (Етрополска Баба) - връх Ушите - Чучулски дол

*Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал, в зимни условия

До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар