понеделник, 8 септември 2014 г.

Говедарци - хижа Мечит - връх Мечит - Фердинандов (Кайзеров) път


   В късните часове на поредната валежна събота пристигнахме над село Говедарци, Рила. Спахме кой където свари, едни в бунгалата, някои по колите, а ние с Катя в огромната три-четириместна палатка. Отвикнахме, освен ако не сме по високото, да разпъване тясната, но вярна в лоши атмосферни условия двуместна Lafuma-Campo2.

   Вечерта до късно изпълвахме с въздух пренесените в багажника бутилки! :) Виктор и Ивелина, с които не се бях засичал от години, също решиха да се включат в замисленият за уикенда преход, а и да се видим! :)

   Не ме притесняваше толкова прехода, който не бе кратък, а това че цяла нощ не спря да вали дъжд. Уж го даваха да се стабилизира времето, а то какво? :)

   Сутринта обаче, малко преди 6ч. спря да вали. Прибрахме палатката и...

... кой чай, кой кафе. Новата бутилка и горелката работеха добре, тънката двустенна чаша обаче бързо даде фира и дъното и изпъкна... :)

   Пейзажът се променяше и даде надежди - мъгли и гори контрастно се сливаха в далечината. Въздухът бе кристално чист, свежо е след дъжд...

   Виктор и Ивелина, в изненадващо-подготвителна за преход поза. Оправиха багажа и тръгнахме към хижа Мечит.

   Час по-късно, преяли с малини и боровинки пристигнахме на хижата. По билото ясно личеше, че няма да има гледки... Не бях обнадежден, прехода върви изцяло по черен път, а мъглата и липсата на пейзаж скапват мотивацията за ходене.

   Бъбрейки и зобайки боровинки покрай пътеката набрахме височина.

   Делчо излъчваше доза психопатщина, както винаги, когато бива сниман до надгробни плочи...

   Както си вървяхме по пътя, известен като Фердинандов (Кайзеров) път, в далечината просветна. Не, че таяхме надежда, ама тайно подскачахме от кеф, като знам какви са гледки към планината, тръпки ме побиваха.


   Близките скали съвсем се показаха.

   Понякога дори мъглата се разкъсва и се случват чудеса, не си останахме с провесени носове и безцелното ходене! :)




   Връх Мечит в мъгла и Фердинандовият (Кайзеров) път, който подсича ръбовете на билото. Билото спираше мъглата и я връщаше обратно, натам така и не се отвори прозорец.

   Пейзажът бе космически! Морето от облаци генерираше вълни след вълни и рисуваше по склоновете красоти след красоти. Манджата беше постна, в сравнение с други дни, но понякога и така става.

   Все едно е снимано от самолет... :) Езера и красоти се подаваха в пролуките.

   Пътят на места е "обезопасен", по-скоро обозначен за преминаване с повишено внимание!



   Не можеше да пропуснем и гледките от връх Мечит. Екшън и клекинг е излизането на връхната кота, но да кажем се справихме! :)

   До Говедарци се изсипахме скоростно по обратен ред, спирайки тук-там за малини и боровинки, изобилието от които примамваше след всеки следващ завой! :) 

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Няма коментари:

Публикуване на коментар