понеделник, 8 септември 2014 г.

Говедарци - хижа Мечит - връх Мечит - Фердинандов (Кайзеров) път


   В късните часове на поредната валежна събота пристигнахме над село Говедарци, Рила. Спахме кой където свари, едни в бунгалата, някои по колите, а ние с Катя в огромната три-четириместна палатка. Отвикнахме, освен ако не сме по високото, да разпъване тясната, но вярна в лоши атмосферни условия двуместна Lafuma-Campo2.

Вечерта до късно изпълвахме с въздух пренесените в багажника бутилки! :) Виктор и Ивелина, с които не се бях засичал от години, също решиха да се включат в замисленият за уикенда преход, а и да се видим! :)

Не ме притесняваше толкова прехода, който не бе кратък, а това че цяла нощ не спря да вали дъжд. Уж го даваха да се стабилизира времето, а то какво? :)

Сутринта обаче, малко преди 6ч. спря да вали. Прибрахме палатката и...

... кой чай, кой кафе. Новата бутилка и горелката работеха добре, тънката двустенна чаша обаче бързо даде фира и дъното и изпъкна... :)

Пейзажът се променяше и даде надежди - мъгли и гори контрастно се сливаха в далечината. Въздухът бе кристално чист, свежо е след дъжд...

Виктор и Ивелина, в изненадващо-подготвителна за преход поза. Оправиха багажа и тръгнахме към хижа Мечит.

Час по-късно, преяли с малини и боровинки пристигнахме на хижата. По билото ясно личеше, че няма да има гледки... Не бях обнадежден, прехода върви изцяло по черен път, а мъглата и липсата на пейзаж скапват мотивацията за ходене.

Бъбрейки и зобайки боровинки покрай пътеката набрахме височина.

Делчо излъчваше доза психопатщина, както винаги, когато бива сниман до надгробни плочи...

Както си вървяхме по пътя, известен като Фердинандов (Кайзеров) път, в далечината просветна. Не, че таяхме надежда, ама тайно подскачахме от кеф, като знам какви са гледки към планината, тръпки ме побиваха.


Близките скали съвсем се показаха.

Понякога дори мъглата се разкъсва и се случват чудеса, не си останахме с провесени носове и безцелното ходене! :)




Връх Мечит в мъгла и Фердинандовият (Кайзеров) път, който подсича ръбовете на билото. Билото спираше мъглата и я връщаше обратно, натам така и не се отвори прозорец.

Пейзажът бе космически! Морето от облаци генерираше вълни след вълни и рисуваше по склоновете красоти след красоти. Манджата беше постна, в сравнение с други дни, но понякога и така става.

Все едно е снимано от самолет... :) Езера и красоти се подаваха в пролуките.

Пътят на места е "обезопасен", по-скоро обозначен за преминаване с повишено внимание!



Не можеше да пропуснем и гледките от връх Мечит. Екшън и клекинг е излизането на връхната кота, но да кажем се справихме! :)

До Говедарци се изсипахме скоростно по обратен ред, спирайки тук-там за малини и боровинки, изобилието от които примамваше след всеки следващ завой! :) 

Няма коментари:

Публикуване на коментар