вторник, 30 септември 2014 г.

Водопад Търниченско пръскало

Водопад Търниченско пръскало, по-различният поглед...

    Идеята за водопад Търниченско пръскало в Ачдере възникна съвсем спонтанно, докато мързелувахме неделно в затоплената стая. По-различният поглед дойде оттам, че се покачих "върху" водопада със замисъл да се спусна по него. Дотук нищо толкова интересно, че да заслужи внимание. С пълзене по улея до водопада вляво се излиза над скалите!


Дебита му обаче, ледените води от първия паднал преди ден сняг и лошите спомени от месец март, когато премръзнах въпреки неопреновия костюм, ми снишиха мераците за да се вразумя и да го карам по-кротко. :) Слизането по скалите над водопада е в камбана, а гледката отстрани спускайки 60 метров рапел до 40 метров водопад, направо ми замъгляваха съзнанието...:) Най-много ме притесни десет метровия участък преди камбаната, ронеха се и падаха не малки камъчета, въпреки че слизах на пръсти...

Малко по-различен поглед към Розовата долина от мястото, откъдето водите на водопад Търниченско пръскало политат стремглаво в бездната. Като знам как се крепях по отвесните скали, тръпки ме побиха. Горите в ждрелото скоро ще запрeливат в крещящи жълто-червени нюанси и пейзажът ще е като в приказка. :) 

Един кадър към ждрелото от реката над водопада. В непосредствена близост има малка полянка, която може да приюти една палатка. Мястото си заслужава всяко едно усилие и е невероятно диво.

С Катя, която изчакваше в подножието на водопада, комуникирахме относно дължината на въжето, дали стига до долу, дали ще сляза мокър или сух, ей такива работи дето ни вълнуваха.:) 

За разлика от спускането по сухи скали с напълно статичен пейзаж, спускането покрай или във водопад е неописуемо! Динамиката идваща от движещите се води, напълно нестандартния поглед към мястото и адреналина в кръвта. Но най-вече прави впечатление нестандартното виждане и апарата, който стоеше през цялото време на сигурно място закопчан с една камара ципове и катарами в раницата...:) Дошубя ме да го сложа през рамо, а и добре направих. След Камбаната се въртях на въжето и опрях няколко пъти в скалите.




Равносметката: два-три часа бъхтене и съсипване на екипировка в прекарване на път по сипеите и трънаците, и едва няколко минути кеф. Дългият рапел направо беше нажежил карабинерите и протриващото устройство, въпреки че се спусках изключително бавно. Ако се бях спускал екстремно със сигурност щях да стопя въжето, мога да гарантирам...

Събрахме въжето и издрапахме бързо на отсрещния скат! С туфи  Балканска чубрица трамбовахме и без това пълните раници. Позяпахме дивото Пръскало, по такива места времето никога не стига! :)

Ако Октомври се падне дъждовен, както казах пейзажа ще е приказка! Три пъти идвахме Тук в годините, но сега записах на гпс следата най-лесния път за слизане-качване дотук. В предишните Посещения, се измъчвахме по скалите в ждрелото за да снимаме водопадите под Търниченско пръскало, (реката определено има какво да предложи) сега чак ни светна лампата да потърсим някакъв що-годе лесен вариант! :)


Освен с падащите камъчета по време на рапела, ще завърша историята с това, което ни каза човекът, който ни взе на стоп  по черния път от асвалта до подножието на планината. Разказа ни как точно тук преди години го е нападнала мечка показвайки белезите..... През цялото време подсвирквахме и викахме силно и отчетливо! :) До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар