село Мирково - връх Баба - връх Мара Гидия - село Мирково

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Еднодневен преход по маршрута: село Мирково през върховете Етрополска Баба 1787м.н.в. и Мара Гидия 1790м.н.в.

   Не бях ходил по тази част на Стара планина, освен до връх Свищиплаз над град Златица в една люта зима и с хубавото септемврийско време след проучване на маршрута, се запътих натам. В общ план дилемата бе, дали да се кача на връх Етрополска Баба през с. Буново и да се върна пак там, или както направих, да се кача от село Мирково и кръгово да затворя маршрута през обзорния и най-висок в Етрополска Стара планина връх Мара Гидия-1790м.н.в. Получи се интересен 22 км кръг и въпреки късното ми тръгване преди обяд, успях да сляза в Мирково преди залез. Много ходене и две дълги почивки, в които да се насладя на почти есенната планина с чановете на стадата и прохладния вятър.

   Вече с грайферите съм "захапал" черния път, извеждащ от центъра на селото към подножието на планината. След нелекия преход в неделя до водопад Търниченско пръскало, закусил само с две ябълки, нямах никакъв power, а бях само в началото! :) Ако се загледа човек в планинарските карти, тази част на Стара планина е прорязана от стотици километри черни пътища, правени още по онова време за щяло и нещяло. 

   Улисан и слушайки песента на птиците, изведнъж попаднах на този "бисер", обозначаващ за наличието на ж.п. прелез.

   Извадих късмет в последния момент да изкарам фотоапарата и да документирам последните вагони и локомотивa на преминаващия товарен влак. :) Небето беше толкова синьо, а прогнозите предвещаваха невероятен за преходи ден! :)

   След пресичането на прелеза се хваща по левия бряг на Мирковска река и се следва пътя и почти до излизането под билото.

   Реката беше доста буйна след падналия скоро сняг и на моменти пресичането и беше под въпрос, дали ще е със сухи крака! :)

   Скоро наближих и къща с чешма, огледах се. По билото се разхождаха облаци, типичното Старопланинско поведение по обяд. Тъй като бях сам, наложих доста сериозно темпо, защото не знаех дали горепосочените облаци няма да ми изиграят лоша шега, а не исках да се отказвам ако се прецака времето! Този връх доста му се канех с времето, но все не се насочвах насам. 

   Набрал височина излязох под билото, връх Баба с военните постройки загрозяват планината, но ако човек се абстрахира от цялото това човешко "присъствие" - сгради, пътища, фургони, военна техника, преходът е повече от обзорен и има невероятни панорами на всички страни. Тук някъде закусих набързо, запасите от ябълките бяха се изчерпали отдавна.

   Зареден с нови сили включих 4*4-о и запраших да набирам височина! :)

   Чановете по поляните ехтяха, има идилия в западните части на Стара планина, и въпреки че билата са по-ниски и разлати, се преодоляват немалки денивелации, а за капак на това и безброй километри. Покривите на къщите в село Буново, откъдето замислях да тръгна, червенеят в ниското.

   По снимките измамно личи как върхът е ехехеййй там, но само оставащите метри денивелация показани на екрана на гпс-а, представят обективно случващото се... :) От тук до върха имах да преодолея, около 400 м възходяща денивелация.

   По едно време зарязах пътя и тръгнах стръмно нагоре по реброто към връх Баба. И ето ме на върха, военните постройки са заградени с телена мрежа. Имаше куче, което ме усети и се разлая, облаците през това време продължаваха да се трупат и дори прикапа дъжд.

   Подсякох оградата от югоизток и слязох на пътя, от който веднага се разкри гледка към рудник Елаците.

   Не може да се опише с думи за какви мащаби става дума. Огромните машини и камиони, които са с големината на немалки сгради се виждаха като глави на карфици. 

   Рудник Елаците в по-близък план.

   Качих се и на връх Мара Гидия - 1790м.н.в., най-високият връх в Етрополска Стара планина. На изток ясно се откроиха върховете Челопешка Баба - 1722 м.н.в. и Мургана - 1639 м.н.в. Зад рудник Елаците по билото синеят върховете Капалу, Кордуна и Свищиплаз.

   И на запад към връх Баба, от връх Мара Гидия. Отне ми, около половин час да се добера дотук. На върха имаше кросов мотор и собственика му! :) Побъбрихме, разказа ми че е работил в рудник Елаците и почакахме да стане 14 ч., защото тогава в дните понеделник, сряда и петък взривявали в мината. Явно не ни беше ден, защото изпуснахме "шоуто"... Междувременно облаците придобиха онзи черно-плашещ вид, но така и не заваля :)

   Към град Етрополе на север.

   Последен по-близък план към рудник Елаците и поемам по билото към село Мирково.

   Мотористът остана още на връх Мара Гидия, силуетът му е като точка - вляво връх Баба и вдясно град Етрополе.

   Лунният пейзаж ме съпроводи през целия ден.

   Острото ребро, което се вижда в далечината е това, по което поех надолу. Денят беше пред мен и направих втората почивка за обяд.

   Слизайки надолу попаднах отново в Рая. Нежни звуци от чанове на стада се носеха меланхолично наоколо. Реших да не бързам и направих доста дълга почивка тук, слушайки, снимайки и зяпайки. :)

   Есента и тук почуква на вратата, а тази година е вероятно и да подрани.

   Междувременно билото се изчисти от облаците.

   Имаше колкото да поснимам! :)

 Сходни преходи в близки части на планината може да видите в следните публикации:

*Златица - Спасовото кладенче - хижа Свищиплаз - хижа Тихият кът - хижа Извора

*Църквище - рид Заногата - хижа Кашана - връх Свищиплаз - рид Балабанчовица - връх Курбула

*Челопеч - рид Чуговица - връх Челопешка Баба - връх Мургана - рид Диба

*Челопеч - хижа Мургана - връх Мургана - седловина Петте кладенци - връх Челопешка баба

*Село Мирково - връх Баба - връх Марагидия - село Мирково

*Златица - хижа Свищиплаз - връх Свищиплаз - заслон Дюлева поляна

*Буново - хижа Чавдар - връх Баба (Етрополска Баба) - връх Ушите - Чучулски дол

*Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал, в зимни условия
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)