вторник, 30 септември 2014 г.

село Мирково - връх Баба - връх Мара Гидия - село Мирково

Еднодневен преход по маршрута: село Мирково през върховете Етрополска Баба 1787м.н.в. и Мара Гидия 1790м.н.в.

Не бях ходил по тази част на Стара планина, освен до връх Свищиплаз над град Златица в една люта зима и с хубавото септемврийско време след проучване на маршрута, се запътих натам. В общ план дилемата бе, дали да се кача на връх Етрополска Баба през с. Буново и да се върна пак там, или както направих, да се кача от село Мирково и кръгово да затворя маршрута през обзорният и най-висок в Етрополска Стара планина връх Мара Гидия-1790м.н.в. Получи се интересен 22км. кръг и въпреки късното ми тръгване преди обяд, успях да сляза в Мирково преди залез. Много ходене и две дълги почивки, в които да се насладя на почти есенната планина с чановете на стадата и прохладният вятър.

Вече с грайферите съм "захапал" черния път, извеждащ от центъра на селото към подножието на планината. След нелекия преход в неделя до водопад Търниченско пръскало, закусил само с две ябълки, нямах никакъв power, а бях само в началото! :) Ако се загледа човек в планинарските карти, тази част на Стара планина е прорязана от стотици километри черни пътища, правени още по онова време за щяло и нещяло. 

Улисан и слушайки песента на птиците, изведнъж попаднах на този "бисер" обозначаващ за наличието на ж.п. прелез.

Извадих късмет в последния момент да изкарам фотоапарата и да документирам последните вагони и локомотивa на преминаващият товарен влак. :) Небето беше толкова синьо, а прогнозите предвещаваха невероятен за преходи ден! :)

След пресичането на прелеза, се хваща по левия бряг на Мирковска река и се следва пътя и почти до излизането под билото.

Реката беше доста буйна след падналия скоро сняг и на моменти пресичането и беше под въпрос дали ще е със сухи крака! :)

Скоро наближих и къща с чешма, огледах се. По билото се разхождаха облаци, типичното Старопланинско поведение по обяд. Тъй като бях сам, наложих доста сериозно темпо, защото не знаех дали горепосочените облаци няма да ми изиграят лоша шега, а не исках да се отказвам ако се прецака времето! Този връх доста му се канех с времето, но все не се насочвах насам. 

Набрал височина излязох под билото, връх Баба с военните постройки загрозяват планината, но ако човек се абстрахира от цялото това човешко "присъствие" - сгради, пътища, фургони, военна техника, прехода е обзорен и има невероятни панорами на всички страни. Тук някъде закусих набързо, запасите от ябълките бяха се изчерпали отдавна.

Зареден с нови сили включих 4*4-о и запраших да набирам височина! :)

Чановете по поляните ехтяха, има идилия в западните части на Стара планина, и въпреки че билата са по-ниски и разляти, се преодоляват немалки денивелации, а за капак на това и безброй километри. Покривите на къщите в село Буново, откъдето замислях да тръгна червенеят в ниското.

По снимките измамно личи как върхът е ехехеййй там, но само оставащите метри денивелация показани на екрана на гпс-а представят обективно случващото се... :) От тук до върха имах да преодолея, около 400м. възходяща денивелация.



По едно време зарязах пътя и тръгнах стръмно нагоре по реброто към връх Баба. И ето ме на върха, военните постройки са заградени с телена мрежа. Имаше куче, което ме усети и се разлая, облаците през това време продължаваха да се трупат и дори прикапа дъжд.


Подсякох оградата от югоизток и слязох на пътя, от който веднага се разкри гледка към рудник Елаците.

Не може да се опише с думи за какви мащаби става дума. Огромните машини и камиони, които са с големината на немалки сгради се виждаха като глави на карфици. 

Рудник Елаците в по-близък план.

Качих се и на връх Мара Гидия - 1790м.н.в., най-високият връх в Етрополска Стара планина. На изток ясно се откроиха върховете Челопечка Баба - 1722м.н.в. и Мургана - 1639м.н.в. Зад рудник Елаците по билото синеят върховете Капалу, Кордуна и Свищиплаз.

И на запад към връх Баба, от връх Мара Гидия. Отне ми, около половин час да се добера дотук. На върха имаше кросов мотор и собственика му! :) Побъбрихме, разказа ми че е работил в рудник Елаците и почакахме да стане 14ч., защото тогава в дните понеделник, сряда и петък взривявали в мината. Явно не ни беше ден, защото изпуснахме "шоуто"... Междувременно облаците придобиха онзи черно-плашещ вид, но така и не заваля :)

Към град Етрополе на север.

Последен по-близък план към рудник Елаците и поемам по билото към село Мирково.

Моториста остана още на връх Мара Гидия, силуета му е като точка, вляво връх Баба и вдясно град Етрополе.

Лунният пейзаж ме съпроводи през целия ден.


Острото ребро, което се вижда в далечината, оттам поех надолу. Денят беше пред мен, направих втората почивка с обяд.

Слизайки надолу попаднах отново в Рая, нежни звуци от чанове на стада се носеха меланхолично наоколо. Реших да не бързам и направих доста дълга почивка тук, слушайки, снимайки и зяпайки. :)

Есента и тук почуква на вратата, а тази година е вероятно и да подрани.

Междувременно билото се изчисти от облаците.

Имаше колкото да поснимам! :)


До скоро! :)

2 коментара:

  1. Скоро карахме по част от маршрута и региона. Чудесно е и за ходене и за каране. Надолу също си беше интересно :)

    ОтговорИзтриване
  2. Да, за каране е отлично там, особено за начинаещи, а и бързо става предвижването! :)
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване