четвъртък, 5 декември 2013 г.

Връх Вежен

Козница, връх Вежен, северен ръб, Козница – Наскок Намарш

   Изразът Наскок Намарш неимоверно отключва асоциации с моят приятел-планинар Пламен К, с който миналата зима извършихме смазващи еднодневни преходи като: Паниците-Ботев връх-Паниците , Розино-хижа Ехо-Розино и други, и други, и други... :)

Сега сметнахме, че впредвид условията и нулева лавинна опасност може с южен подход от местност Козница да изкачим връх Вежен по иначе силно лавиноопасни склонове, да спуснем от север по ръба и осигурителното въже до гората над хижа Вежен, и по сумрак да се върнем обратно при колата. Всичко това без майтап води до навъртане на солиден километраж, а както сега се оказа с брилянтната видимост и топлият декемврийски ден нещата се подредиха "окей". :) Пихме чай с 80 градусов силно ароматен ром, отлежавал в бъчви четири години, хапнахме от така вредната сланинка полята с умерено количество вино, и дори направихме няколко сухи тренировки по самоосигуряване с ледокоп по фирнован склон. :)


Ето и снимките.

- изглед от Козница към Стара планина :

- улеите под връх Вежен, който остава леко в дясно :

- изглед от връх Вежен на изток към Старопланинското било : 


- на връх Вежен – 2198 м.н.в.


- Розовата долина 'надлъж' по начина, по който се вижда от тук е Табу :

- изглед от северен ръб извеждащ от билото до хижа Вежен към северна България : 



- поглед от северен ръб на изток към Козя стена, Юмрука, Кавладан  Трионите, Кучето, Боба и т.н. В далечината се белее Централен Балкан :

- нагоре по ръба и въжето, което почти го няма :

- изглед на запад :


- хижа Вежен с прекрасните иглолистни гори носещи аромат на свежест и борова смола :

- на връщане ни хвана и залезът - на час от колата, а температурата спадна с поне 15-е градуса :

- отровните цветове на маранята носеща се от комините се яви като реквизит в безоблачният залез :

- и някаква клиширана пасторална идилия. Топлината на цветовете и нахлуващият от долината зверски студ :

Предоволни, че открихме сезона "Наскок Намарш" се заприбирахме към града, където релакса завря и закипя. До скоро. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар