сряда, 25 декември 2013 г.

Резерват Козя стена

Беклемето, връх Козя стена, връх Кучето, връх Боба, хижа Козя стена, Беклемето

   С компания е най-весело, а когато в компанията има оборудвани до зъби алпинисти се предполага, че преходът ще е екстремен и технично труден. Такива мисли ми бушуваха в прегорялата глава, докато тръгвахме по пътеката за хижа Козя стена от паметника на Беклемето. Цветовете в небето ме караха да спирам и да снимам, и да се радвам като малко дете. :)

Групата на Светльо, аз зад апаратното устройство и алпийското цвете Катя... :)

Изгревът ни свари рано и на неподходящото място покрай ръбчето, което подсякохме. Това разбира се не попречи да го отснимаме подобаващо.

С хора в кадъра, меките цветове на изгрева завършват красивата природна картина, която трае едва миг. В далечината са всичките красавци от поредицата "двухилядници": Купена, Амбарица, Ботев....... в дъното масивът Триглав също се забелязваше.

Разчитах ръбовете да са обледенени, но южният вятър беше разтопил всичко, така се оказа че ще разходим напразно десетки килограми котки, пикели и друга железария.

И запъплихме по безкраите планински...

Сенки се подаваха мистично от ниската изгревна светлина.

Приказни копринени воали са нарисувани по земята от свирепите ветрове. Във време на мъгла, ураганен вятър и обледенени скали преминаването по ръбовете на Козя стена е сериозно изпитание. Въпреки слаб, през целият ден ни духа неприятен вятър, който предлагат оголените ръбове срещащи севера и юга.

В следаващите картинки в хаотичен ред съм представил преминаването по ръба на връх Козя стена, връх Кучето, връх Боба и израженията на веселата ни група.


По ръба се откриват шеметните пропасти, каращи любопитните погледи да надникнат.

По въжето.

Светльо по ръба.

Част от неговата група.

По Козята стена.

Отново с изглед към ръбчето и обезопасителното въже.

Катя по въжето.



Връх Козя стена вляво и белеещото се в дясно, в далечината алпийско било на Стара планина.

Слизането от Козя стена към връх Кучето и връх Боба.

Алпийско жабче и алпинисти... :)

Екстремни подходи нямаше, но пък денят предостави "перфектната светлина". Апаратите ни прегряха. Гласовете от смях и весели истории... :)

Светльо слиза от билото.

И като за финал успях да събера групата за снимка на фон на прекрасната отиваща си и мека залезна светлина.

Желая весели празници, много здраве и късмет на всички приятели! Благодаря ви, че ви има! Наздраве и късмет! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар