понеделник, 23 декември 2013 г.

Златните мостове, Черни връх, заслон Ушите


   Да се "метнем" еднодневно до София и билото на Витоша беше само десерта от мероприятието... Същинската идея беше да се запозная на живо с легендата Иво Николов (водопадите в България), от когото почерпих първите си идеи за посещения по невероятните места.

В ранното утро захапахме пътеката от Златните мостове. 

Час по-късно излязохме и на Платото, където без майтап се вихреше люто лято :).

С нищо не можеше да се разбере, че е краят на декември. Да попаднем на такова прекрасно, тихо, безветрено и ясно време е чуждо за нас.

Светкавично се придвижихме и до върха, на който както щяхме да разберем след малко се беше изсипала цялата Столица. :) В чайната на столовата без майтап имаше толкова хора, колкото не се срещат и на концерт на Металика. :)

Което отвън не личеше да е така. Ето и самата постройка на върха. Имаше си цени за всичко... тоалетна 50-е стотинки. Явно не само мен възмути цената за този вид "услуга". Района около постройките беше страховито маркиран и миниран. По пътеката за и от върха станахме свидетели на най-модните концепции. Вярно видях и мадами с токчета и молни поли. Доста пътеписи бях изчел на Ванката Миладинов по този въпрос, еле сега чак повярах на това :)
Обсерваторията.

И заслон Ушите, покрай който минахме през резерват Торфено Бранище на връщане.

Кръгово затворихме маршрута при колите, а със забавните приятели на Иво денят мина като миг. :)

2 коментара:

  1. Марти,защо не снима някои от софииските манекени да ги видим как са се барнали?:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Толкова движение имаше по пътеките, че се наложи да снимам в режим "следящ фокус" :) Времето топло, щъкаше народа, няма лошо! :)

    ОтговорИзтриване