понеделник, 11 ноември 2013 г.

Заслон Страшното езеро, Купените, вр. Ловница, вр. Злия зъб, заслон Орловец, ( БАК ) Прекоречки циркус, Йончево езеро

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
   След подобаващото размотаване в и извън заслон Страшното езеро, се нагласихме за преход по билото. Цялото било опасващо долината с езерата от Прекоречкия циркус и долината на Мальовишка река, представлява поредица от алпийски върхове, скални прагове и корнизи, улеи покрити с големи и малки каменни полета водещи в ниските части на върховете, и безкарай на брой пропастни участъци. 

   Изгревът в посока алпийските красоти. Като за безоблачен беше духовно беден, но все пак трябваше да оправдая ранното ставане и да го отчета в картата на фотоапарата. Тъй като не носех статива, а монопода на Николай (изтарикатих се, защото е 2 пъти по-лек, а на фона на общия багаж си беше скатавка) се оказах прецакан.  Почна се едно подпиране по скалите и т.н. , което в комбинация с терена ми изигра лоша шега и екстремно събуждане. И без това минутите в пика на цветовете бяха кът, само ми трябваше и да се чудя къде да го подпирам и фиксирам.

   В общи линии изцедих изгрева в тези два кадъра, които избрах, после си допих кафето, закусих на две на три, обърнах раницата наопъки за да не би г-н Мишок да се е вмъкнал вътре през нощта и да ми нагризе екипировката, и поехме към връх Попова Капа по ветровитият и заледен склон.

   А ето и какво ни очакваше за старт след изкачването на билото. Купените (малък, среден и голям).

   Делчо се катереше умело, на места заобикаляхме разни опасно заледени скали, по които човек няма работа, особено ако е без подходящото за целта оборудване.

   И излязохме на билото, а то едно слънце озарило долината..... И езерата от Прекоречкия циркус със заслончето, около тях. Изглед от връх Попова Капа - 2704м.н.в.

   Малко по-късно теренът представляваше това. Тесен ръб, по който пътеката пресича отвесните на места скали. Неогрятият от слънце северен склон се зъбеше ледено, докато от юг си беше здраво лято. И Николай по пътеката. Да му се чуди човек на физическите възможности. Тича ли тичаа, а аз снимам ли снимам. :)

   Я, Делчо и той се задава, по-скоро се опитва да се зададе, имаше доста къдрави участъци, нищо че наглед ги пресичаше ясно изявена пътечка. На места откатервахме, на места се плъзгахме...

   А пък на моменти се чудех защо спътниците ми се навеждаха толкова над пропаста.

   Скоро изгледа към Мальовица ни откри истинското величие на тази част на планината. Като прешлени на гръбнак се виеха тоновете скална маса и описваха невероятни скални форми.

   Изглед към изминатото разстояние. Да бързам да ги изпреваря и снимам, щях да се изпопребия. :)


   Неусетно изникна и връх Ловница - 2695 м.н.в., който се различаваше с по-голямата си и равна площадка. Както и с пирамидите построени там. Най-лесният връх от цялата поредица алпийски зъбери до тук и нататък по траверса.

   Николай взема проби от "Марс". :) Гледката не може да се опише, тя трябва да се изпита.

   Делчо, малко по-късно в обятието на връх Злия зъб и връх Орловец, които застрашително се извисяваха пред нас.

   Изглед към връх Злия зъб.

   Шеметните скални маси, водещи до отвесни пропасти - връх Злия зъб.

   Хората и планината - Делчо и Николай обсъждат подхода по връх Злия зъб - 2678 м.н.в. В общи линии нямаше богат избор.... Отвесен улей пълен със сняг водещ до ръба на билото.


   Улеят на Злия зъб пълен с лед и фирнован от студа сняг. Връх Орловец - 2686 м.н.в. наднича с острите зъбери.

   Заслон Орловец или БАК, (Български алпийски клуб) както още е известен.

   Заслон БАК и връх Орловец - 2686 м.н.в.

   По улея към връх Злия зъб. Изглежда страховито, но определено не е чак толкова, в тези условия.

   Слизането към Страшното езеро беше далеч по изправящо косите, по "съседен" улей с нестабилни, обледенени камъни, с разстояние между тях скрито от снега помежду им. Е, все пак се справихме. А ето и изгледа към слизането и въпросният улей с червената линия на подхода.

   Пристигнахме по светло в заслон Страшното езеро. За осем часов преход натоварването се оказа достатъчно, за да се нахвърлим на къде що ядене и пиене имаше. Към нас се присъединиха и компанията, с която се засякохме на заслон БАК, нагласихме клек за печката и се телепортирахме в дебрите на друго измерение. Николай хвърли на земята огромна филия хляб, за да не би г-н Мишок да ни се рови из чантите, докато спим и да нагризе храната. Интересно, на сутринта нямаше и следа от филията. Въпреки, че масата беше на разстояние от наровете, на сутринта с почуда установихме мишето присъствие лазило в тъмните часове там.

   Събудих се от светлинка в зачервените прозорци, отразяващи интересният облачен изгрев, но спалният чувал шепнеше друго и се натисках в него до към осем. На сутринта пътеката минаваше от тук. С малко другарска помощ и котки, преминаването не беше под въпрос, което не пречи да е страховито.

   Ето и леда  по възловия участък, опитвахме и отстрани, но скалите свършваха със скални прагове.

   Завъртяхме през Йончево езеро, на което направихме доста дълга почивка. Слънцето печеше силно, вятъра в ниското беше утихнал, да му се чуди човек - юли ли е, ноември ли?

   Даже успях да изгася и спирачките. Не се подлъгвайте, водата е болезнено студена. :)

   Обикновено правим кръгови маршрути с цел разнообразието на подхода и повече гледки. Сега като гледам, ами то се получило не кръг а цяла осморка. Да ни се чуди човек - къде и как сме се въртяли... :) Има няма 23,55км за трите дни, но с алпийският терен и обледенените на места скали се получи доволно  натоварващо.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Всички прекрасни рилски пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук към всяко заглавие, което е линк към дадената публикация, има по една снимка от съответното пътуване. Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината... 





































4 коментара:

  1. И за пореден път прекрасни снимки!

    ОтговорИзтриване
  2. Красота Марто, красота!!! Прекрасни кадри от прекрасни планини!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте!
    Бихте ли публикували GPX трак за маршрута. Благодаря!

    Поздрави,
    Александър Стоянов

    ОтговорИзтриване