МАРТИН ПЕТРОВ photography: Гърмящото езеро и връх Мусличал в Рила планина

понеделник, 12 август 2024 г.

Гърмящото езеро и връх Мусличал в Рила планина

По долината на река Ибър... Гърмящото езеро и връх Мусличал (Ясник) - в Рила планина...

Над китното рилско село Радуил, извежда стръмен, макадамов път, виещ завоите си, и следващ ждрелото на живописната река Ибър... Тя извира високо в планината, като няколко малки, леденостудени притока, дават началото и под билото при връх Малък Ибър и околните склонове на съседните върхове. Река Ибър е десен приток пък от своя страна на река Марица, образувана от малък и голям Ибър, като се влива в нея надолу по своя път... Река Ибър очертава границата между Мустачалския и Ибърския дял на източна Рила. Годишният и оток, а и дължината, са по-големи от тези на река Марица в горното и течение. Този планински път, извежда високо в планината, където свършва на кантон Ибър, при кота 1900 м.н.в. В движение по пътя, се минават няколко места за пикник, има хубави вирове с чиста и студена вода, в един от които се изкъпах в късния следобед... В миналото, този път е строен, за да се ползва, експлоатира за деривации (система от съоръжения, чрез които се взема вода от реки, водохранилища и се отвежда до водни централи, помпени станции и др.) и след това, при определянето на резервата, е изоставен за първоначалните идеи, но се използва за разходки... Това обаче не пречи пътят да се е запазил във времето, да се използва, защото е граден здраво и множеството бетонни мостчета, пресичат ждрелото, неведнъж, качвайки и качвайки, навлизайки навътре и навътре в планината...

Поводът за тази интересна публикация роди планинското приключение "По долината на река Ибър", а върховете Мусличал, Мустачал и Гърмящото езеро, се предполага да го допълнят подобаващо. Всъщност, замисълът отново не беше скромен, и знаех, предполагах за това, но бях решен да опитам да премина по долината на река Ибър, за която няма много информация или снимки (дали заради отдалечеността от туристически пътеки, или просто заради разстоянието от 14 км до кантон Ибър от село Радуил, което ако се умножи по две, щом човек реши и да се връща в същия ден, идва доста пресилено и неприлично, още повече пък пеш, е с джипче или по-висока кола, бирата би била по-друга...)... При кантон Ибър на кота 1900 м. има скромна постройка и съоръжения, тук свършва пътят, като това се явява и изходна точка, за да навлезе човек по билата и да изкачва върховете... Нестандартно, но именно преминаването по тази долина е особено приятно, сред вековни гори, малинаци и шума на река Ибър... Решен да опитам в рамките на хубав летен ден да достигна до Гърмящото езеро и връх Мусличал, нарамих планинското колело, с което да откарам макадамовия път до кантона и обратно, когато изморен да ми предстои само спускането, без особени усилия... Трошляците на места правят карането на колелото нагоре трудна и къдрава задачка... С по-високопроходим автомобил едва ли шях да имам тези драми, но пък кой знае какви други щяха да са те - по-скъпи и по-сложни... В плюс с ходенето до Гърмящото езеро и изкачването на връх Мусличал (Ясник), ми се вързаха малко над 36 километра във времето от десет часа и половина, по горещите пътеки, просеки, клекове, улеи и пътища на Рила планина. Уредът беше отчел към три часа престой... Денивелацията не беше скромна. Метрите се множаха и преодолях над 1500 + за деня. Да, а трябваше и да се прибираме с автомобила привечер... Да, да, да, денят беше обещаващ... Между впрочем, беше минала точно една седмица от посещението ни на Червените скали над село Радуил... Тогава огледах долината на река Ибър от Червените скали и как завоите на пътя, вият в безкрая, знаех че ще е трудно да си изпълня плана, но до местата които видях, сякаш не се завъртат често хора, поне не от тази страна на планината и дивотията е пълна, така се генерират идеите...

Гърмящото езеро заслужава всички усилия, които положих за достигането му, макар че беше предвидено като бонус, а всъщност се оказа основен обект, поради факта, че през него подходих на качване... :) То е оградено от клековата зона в тази част на планината и само едва видима просека, достига точно в подножието му. Не се ли нацели тя, начинанието се превръща в провал и бедстване... От Гърмящото езеро към билата нагоре не изглежда да е проходимо, към връх Мусличал, поне ако човек загледа картите и съдейки по изолиниите им, но щях да умувам на място как да се качвам-слизам, дали ще има клек, доколко ще е той и т.н.

Нормалните хора подхождат до хижа Марица или хижа Заврачица в съседната речна долина, откъдето (хижата) се качват за два часа на Мусличал и още толкова за Мустачал, без особени усилия. Насреща от моята цел пък е връх Мустачал, с който може да се допълни деня и в добри условия, каквито аз имах, да се видят шеметните панорами, с които Рила радва сетивата... Предвид надценяване и малкото вода, с която разполагах, реших да не се качвам и на връх Мустачал, защото най-вероятно щях да отъмнея, а и се чувствах изтощен, прегрял и смачкан от сутрешното излизане с велосипеда. Всъщност, багажът ми тежеше повече от друг път, заради велосипеда, за който бях взел разни гуми, помпа и другите неща, така раницата натежаваше, а това пък, че не бях карал планинско от точно 18 месеца, реши уравнението, по-точно неравенството, в полза на пътя... Мъчително и зверско педалиране, в което на няколко места се прокрадваха демонични мисли за отказване... Като си гледам гпс трака (от тежката Garmin Montana 700i, която също помъкнах), почти час съм почивал само докато стигна до кантона, нещо което наистина не се случва... Нещо, което рядко се случва... Излизайки, лазейки до кантон Ибър, на кота 1900, ми бяха нужни 4 часа, за да преодолея едва 14 км и 900 метра денивелация... Много, много време, което се удължи и от изтощението, заради тежката раница, която както се предполага при изкачване на стръмен наклон, да го дърпа клетия човек назад... Срещнах паркова охрана горе, поприказвахме за това къде мисля да се помотая, заключих велосипеда за едно дърво, надявайки се да го намеря после и поех стръмно нагоре. Човекът беше добре настроен и нямаше проблеми, че ще ходя малко извън пътеките, не ме е записвал, просто побъбрихме... Не знам и до колко е позволено да се щъка там, от тази страна на планината, все пак е резерват, въпреки че тук-там има пирамидки, с които човек да следва просеките и да не се набива в клека... "Пътеката" до Гърмящото езеро е явно с идеи да бъде "със затихващи функции", за да се съхрани дива природата, но пък за сметка на това, както бях споменал малко по-нагоре, има много стръмно спускане от връх Мусличал към Гърмящото езеро (разбира се, първо ако се изкачи върха) по на места опасно стръмен наклон, който при мокро време, трябва много внимателно да се подхожда... Там направих излизането към връх Мусличал (по този улей, с изкачване над езерото), защото иначе трябваше да се върна обратно, ниско в долината, за да следвам точната просека в клека, която се разклоняваше много по-надолу... Както щях да разбера на място, от самия връх Мусличал няма изглед към Гърмящото езеро и то остава някак потайно, там, сред рилската пустош, та какво ти, човек изобщо не може да предположи за местонахождение на езеро точно там... В реда на мисли, не успях да намеря информация за произхода на думата "Гърмящото", но самата мисъл да се намирам на това място е по само себе си интересна... Интересно сякаш е и, че не се забих в дотолкова непроходими участъци, като така да не успея да реализирам идеята на това ходене и напразно да опрашвам клека... 🌲🌲🌲Само едно непредвидено десет метрово забиване, изпуснах просеката и се навлякох в лош терен- непроходим клек, изподирайки се, пропадайки, но за да не прекалявам, бързо реших да търся, докато не я намеря малко по-късно "чудната пътечка"... Да, тя наистина е чудна и без нея, тази красота щеше да е напълно скрита от любопитните погледи... Точно тези усилия допринасят за изтощението и не са планирани или добре дошли, но правят пътя по-интересен... А слизането в последствие от кантон Ибър до село Радуил е с въздух в предната дискова спирачка, която при напомване на лостчето, не реагира правилно и не дава необходимите спирачни усилия, колкото да внимавам много по стръмните трошляци... Това ми струваше хубава сума, нови накладки, минерално масло и кит за обезвъздушаване, плюс цял ден чоплене и път по определени магазини... Изключително удоволствие е да караш със спирачна система Magura, но частите им не са като пастите - намират се трудно и са скъпи... Преядох до насита с малини, боровинки, пих ледени води от малки потоци и се къпах във вировете на тези чисти реки... Покарах велосипеда, отдавна не го бях яхвал планинско... Не успях да доближа миналогодишните 16 часа при прехода: Кирилова поляна - кантон Тиха Рила - хижа Рибни езера - връх Йосифица - връх Венеца - връх Шишковица - връх Възела - връх Драганица - връх Голям Скакавец - връх Малък Скакавец - връх Скакавец- Сакън дупка - Кирилова поляна, а тогава наистина прекалих, но пък сега се заредих с гледки, горещината беше останала далеч, в долината...

Панормата, която се открива от връх Мусличал, дава интересен и нестандартен поглед към долината на река Марица, хижите там и околните ридове, към други върхове, (към връх Чемберлия, ако не се лъжа... Връх Чемберлия (Борин) влиза в границите на Мустачалския (Заврачишкия) дял на Източна Рила. Издига се северно от връх Мусличал (Ясник) и заедно с него се намира на големия хребет, който се отделя от Мустачал. Така разположен, връх Чемберлия е най-северния двухилядник на този хребет, известен под същото име, който, като се разклонява, достига до водослива на реките Марица и Ибър...), към Мусаленското било, връх Манчо, Близнаците... Мусличал (Ясник) е хребетен връх, който се намира също в Мустачалския (Заврачишкия) дял на Източна Рила. Издига се в началото на простиращия се на север мощен хребет, който се отделя от връх Мустачал (Заврачица)... Замислих се за подходите до всички кантони в Рила планина и долините им... За Ропалица, за Нехтеница, Карааланица, Илийна река, Ибър, Леви Искър, Бели Искър, Марица и други. Прекрасни, дивни и водни места са това, съчетавали сме ги с преходи, с биваци, с много енергия и емоции, придружаващи всяко едно пътуване и организацията му... Не напразно Рила планина е "водната планина". Дори тази година, всичко тече и зарежда надолу долини, реки, потоци, при тази тотална липса на вода и сняг... Вековните гори, клековите зони, задържат цялото това водно богатство, приютявайки в обятията си разнообразна флора и фауна и дано да си остане така...

СНИМКИТЕ...

Бивака край Долна Баня, в подножието на Рила планина...

Долината на река Ибър, Рила планина...

Приказни вирове слизат надолу, следвайки пътя на река Ибър...

Кантон Ибър, кота 1200

Леденостудени води се изливат от тази чешма. Бутилката се изпотява...

Малинови изкушения по пътища и пътеки.

Наближавам поляната с кантон Ибър, кота 1900.

По стръмните склонове към връх Мусличал. А насреща е връх Мустачал...

Клекове...

Гърмящото езеро.

Зеленото рилско море...

На връх Мусличал...

На връх Мусличал... Ширналата се панорама...

От връх Мусличал към дълбоката долина на река Ибър, в която трябва да сляза по-късно...

Рила планина...

Към долината в обратна посока - тази на река Марица. Насреща - връх Чемберлия...

Панорама към Мусала и околните върхове, била, долината на река Марица...

Към долината на река Ибър, Рила планина...

Заварвам си велосипеда и го яхвам надолу към село Радуил. Къпя се дълго в един от вировете, в прохладата край река Ибър и вековните рилски гори, навред... и заредени поемаме по пътя...

Зеленото рилско-клеково море, Гърмящото езеро и долината на река Ибър, дълбоко долу...

Рила планина - пешеходни и алпийски преходи

Всички прекрасни рилски пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук към всяко заглавие, което е линк към дадената публикация, има по една снимка от съответното пътуване. Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езерни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината...

- Седемте Рилски Езера