Наименованието на култовото мегалитно светилище идва от намиращата се наблизо люлякова гора. На място се наблюдават характерните за светилищата на територията на Средна гора моделирани в гранитната скала жертвеници, седалка-трон, издълбани улеи и кръгло издълбаване напомнящо шарапана. Добре оформената мегалитна стела е издигната в специално оформено в скалата легло на скалист склон, обърнат на юг. Височината на стелата е 2 м, като пред нея е оформена тясна площадка. Стелата е единствената добре запазена и документирана на територията на мегалитно светилище в България. Тя е обърната към Пловдивското поле.
Според проф. Валерия Фол „Люляковото светилище“ е типично извънселищно светилище с връх. Тя разглежда скалните олтари на подхода на светилището като място, където е извършван обред в чест на Бога Слънце и на Великата Богиня майка. Обредът е имал за цел – да прослави божествата, да се пречистят хората чрез него, след което – да поставят пред стелата своите дарове – плодове, билки, цветя. Обредността, която се извършва по време на лятното слънцестоене, винаги е свързана с младежката инициационна обредност. С младите хора, които са достатъчно съзрели, за да могат да поемат по своя път, и да взимат решения.
Проф. Фол разглежда слънчевата стела като един от важните топоси на вяра и обредност на региона и според нея пълното изясняване на функционалността му е въпрос на бъдещи изследвания.
Интерпретацията на Валерия Фол за въпросния древен сакрален обект е хипотетична и не почива на археологически разкопки.
В района на Брезово, при селата Розовец и Бабек, са първите находки на траките през 1850-те години, когато България е все още част от Османската империя. Физикогеографските условия в Средна гора и в полетата, закътани между нея и Стара планина, предопределят формирането през древността на локално политически центрове, със статут на парадинастически центрове на Одринското царство. Според българските траколози това е първият установен политически и религиозен център на тракийското племе одриси, където вероятно е имало парадинастически дом. Тук в полите на крепостта, наречена Градището са разположени няколко светилища – измежду които най-големият долмен на българска територия в местността „Плочата“, както и мегалитните съоръжения от местността „Кутелът“. Според проф. Валерия Фол цялата тази територия и това, което се вижда от Пловдивското поле, е владяна от този паравладетел – член на династическото семейство, който управлява една територия, събира данъците, и служи във войската му.
Каквото и да се говори, районът е облагороден и заслужава внимание...
"Долния Казан".
"Тронът".
Люляковото светилище.
"Слънчевата стела".
"Слънчевата стела".
"Кълбото".
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
Няма коментари:
Публикуване на коментар